През юли е първата копка на новия завод за електрически коли
В Ловеч още помнят времето преди 1989 г., когато завод “Балкан” осигуряваше работа на 6 хил. души. Всяко трето семейство живееше от производството на москвичи и сгъваеми велосипеди. Между 1965 и 1990 г. от завода излизат 304 297 автомобила.
Спогодба за икономическо сътрудничество между България и СССР от есента на 1965 г. слага началото на автомобилостроенето у нас. Или по-точно на сглобяването на автомобили -
на 25 октомври 1966 г. в Ловеч започва направата на “Москвич 408”
Първият слиза от монтажната линия на 4 ноември в 15 часа. Машината е с четиритактов двигател с работен обем 1360 куб. см и мощност 50 к.с. Скоростта, която развива, е 125 км/час.
През 1967 г. в Ловеч са сглобени 564 москвича, през 1968 г. са заложени 2500, а до 1972 г. бройката достига 8000. След 1974 г. внасяните за сглобяване от СССР москвичи са фиксирани на 15 000 годишно. След 1976 г. е усвоен монтажът на новата серия “Москвич 2138/2140” с двигатели от 1360 и 1500 куб. см. В периода 1988 - 1990 г. в Ловеч пристигат последните три серии от по 10-12 хиляди комплекта “Москвич 2141”, след което договорът е преустановен и сглобяването приключва през 1991 г., защото няма кой да изпраща части от Москва.
В Ловеч са сглобявани и автомобили “Фиат” по договор с италианския производител от 3 март 1967 г. Първите модели са “Фиат 124 Берлина” и “Фиат 850”. Те са с дискови спирачки, което за времето си било много напредничаво. Първите 18 коли пристигнали на 10 май 1967 г. Скоро след усвояване на монтажа било взето решение
да бъде избрано българско име на сглобяваните италиански автомобили
Те неофициално били наречени “Пирин”, въпреки че фирмените надписи върху каросерията оставали непроменени.
През 1971 г. изтекъл петгодишният договор с “Фиат”, който не бил подновен. Последният сглобен автомобил напуснал монтажната линия през септември 1971 г. През периода 1967-1971 г. у нас били направени общо 758 коли “Пирин-Фиат”.
Новата история на завода започва през 1997 г. след приватизацията от “Напредък холдинг”. Стартира производство на мотокари за вътрешния пазар. Правени са опити за възраждането на автомобилостроенето. В средата на 90-ет години са сглобявани чешките лекотоварни “Шкода Бета”. После и немска фирма проявила интерес, но не е имало договор. От южнокорейския “Хюндай” питали дали може в Ловеч пак да произвеждат мотопеди и мотори.
От френския концерн “Пежо-Ситроен” идвали на оглед. Направено било смесено предприятие с компания от Лихтенщайн за велосипедни рами.
Сега в Ловеч има две дружества - “Балканвело” и “Балкан”. Произвеждат се предаватели, двигателни и управляеми мостове за електро- и мотокари, както и резервни части. “Балкан” произвежда и метални изделия, а на територията на завода е “Балканвело” за производството на велосипеди. 90% от тях се изнасят за Европа.
А големите очаквания Ловеч да се върне в автомобилостроенето са сързани с електрическите коли на “Некст.е.Го.България”. През юли ще се направи първата копка на новия завод, която би трябвало да заработи през 2024-а и в Ловеч след 33 пак да се правят коли.
Произвеждали са там дори самолети
Малцина знаят, че заводът за коли в Ловеч е предшестван от фабрика за самолети. През 1939 г. с указ на цар Борис III започва проектирането.
Построена е от полски инженери, а първите летателни апарати, направени в нея, са “ДАР-9”. Те са дело на конструктора Цветан Лазаров. По негови проекти и с участието на конструктори от фабриката в Ловеч са разработени самолетите ДАР-10 Ф и тези, носещи неговото име от поредицата “Лаз” - Лаз-7, Лаз-7М, Лаз-8, Лаз-12. В Държавната самолетна фабрика са произведени 160 самолета тип Лаз-7 и 150 самолета тип Лаз-7М.
Самолетопроизводството в Ловеч продължило от 1941 г. до 1954 г. А до 1960 г. във фабриката се произвеждали основно селскостопански машини като сенокосачки, агрегати за доене на мляко и други.
