Ние виждаме инфлация над десет процента у нас, но очакваме през 2023 година тези процеси да бъдат овладени. Централните банки вече вземат решителни мерки, за да ограничат покачването на цените в ЕС. Това заяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева минути след като на тържествена церемония в УНСС получи почетната титла “доктор хонорис кауза”. Присъстваха депутати, студенти и преподаватели от висшето училище. Георгиева получи поздравления лично от премиера Кирил Петков и от управителя на БНБ Димитър Радев.
“Инфлацията налага затягане на паричната политика, което може да забави растежа на икономиката и да вкара някои държави в рецесия, но България не е заплашена от това”, каза още Георгиева. С антикризисните мерки страната ни имала всички шансове да се опази от негативни последици за икономиката от пандемията и войната.
По повод препоръката от последния доклад на мисията на МВФ за реформиране на данъчната система Георгиева уточни, че идеята е за оценка на въздействието на плоския данък, а не за задължителна промяна. “Такава оценка не е правена и е хубаво да видим как той работи и дали условията, довели до неговото въвеждане, продължават да са налице. Мисля, че в България, където неравенството се задълбочава, е важно да оценим дали фискалната политика може да помогне както от страна на данъците, така и от страна на социалните фондове за намаляване на това неравенство”, аргументира се тя.
Георгиева оцени мерките от антикризисната програма на кабинета като “много правилно подбрани”. Според нея това, което може да бъде добавено в нея, е усвояване на парите от ЕС и ускоряване на проектите, спрени заради корупция. Като пример за забавени проекти Георгиева даде твърде дългия ремонт на тунел “Ечемишка” на магистрала “Хемус”, а пример за блокиран заради корупция голям проект - самата магистрала и нейното довършване.
“Влизането в еврозоната е логична стъпка за България, защото тогава не само ще получава парична политика, но и ще може да влияе на тази парична политика”, смята Георгиева. Тя предупреди, че влизането в еврозоната сега е по-сложно заради високата инфлация. “Много е вероятно ЕЦБ и министрите на еврозоната да вземат под внимание факта, че инфлационните процеси у нас са външни, и това да не се отрази на срока за приемане на еврото”, каза Кристалина Георгиева. А на противниците за приемане на еврото Георгиева зададе насрещен въпрос: “Има ли някой в България, който да иска да падне валутният борд?”.
Получаването на почетната титла стана с една година закъснение заради пандемията. Според ректора на висшето училище проф. д-р Димитър Димитров Георгиева е “фигура от глобален мащаб и ръководител в три от най-влиятелните институции в света - Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд, която е успяла да пренасочи мощните механизми на тези институции към по-силно изразена социална и хуманна роля”.
“Когато имаме хора, които са постигнали толкова много, те създават бранда “България”, и не само това – такива хора ще изведат България в друга орбита”, каза премиерът Кирил Петков. “За поста, който заема, се изисква уникална комбинация от качества - не само на финансист, но и на политик и дипломат, и Кристалина Георгиева ги притежава”, каза гуверньорът на БНБ Димитър Радев.
