Край Стара Загора днес започна 14-ото изложението БАТА Агро, участват 163 фирми
На бившето летища край Стара Загора днес започна 14-ото изложение за земеделска техника БАТА Агро, участват 163 фирми, който разполагат с 35 декара изложбена площ. Сред тях са основните вносители на земеделска техника, представителите на различните съпътстващи процеса на работа браншове, както и различни индустрии и институции.
При откриването земеделският министър Иван Иванов съобщи, че за периода 2019-2021 г. в страната са регистрирани 3227 трактора и 492 комбайни. Държавата продължава да подпомага фермерите за покупка на нова техника, като занапред ще обвързва тази помощ с изискването за по-високо качество на земеделската продукция.
Министър Иванов каза още, че по мярка 4.1 "Инвестиции в земеделските стопанства" са сключени 1647 договора с общ размер на договорената субсидия 371 598 337 евро. За тази година досега да са изплатени 5 202 801 евро.
В същото време продължава и помощта към земеделските производители заради повишените цени на горивата, торовете и препаратите. "Очакваме Европейската комисия до края на месеца окончателно да се произнесе по нашето искане до 5 процента от Програмата за развитие на селските райони да бъдат отделени за директно подпомагане на земеделските производители. Това искане е подкрепено от общо 13 страни-членки", припомни земеделският министър.
Покупката на нова техника е много важна, защото въпреки няколкото програми, които минаха през последните 12-13 години, земеделският парк на страната продължава да бъде силно амортизиран, обърна внимание членът на УС на Българската асоциация на търговците на агротехника Христофор Бунарджиев, бизнесмен от Стара Загора. Той е някъде на нивото от средата на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, според Бунарджиев. Пред "24 часа" той каза още: "Тези машини, закупени по различните европейски проекти, у нас подлежат на една много по-тежка експлоатация, защото моточасовете, които се навъртат на един трактор в България за 5 години, са между 5-10 пъти повече от същия трактор в Германия или Нидерландия. Това означава, че амортизационният план на техниката ни е много по-ускорен, което от своя страна води до необходимост от бързо подновяване на парка, за да може фермерът за бъде конкурентноспособен.
България има горе-долу същата обработваема земя като Унгария, около 40 милиона декара, но вносът на трактори там е над 3,5 пъти годишно повече, отколкото у нас".
Христофор Бунарджиев прогнозира, че цената на пшеницата от тазгодишната реколта, която в страната се очертава като много добра, ще достигне 650 лева на тон. Това е почти двойно увеличение от цената 320 лева, на която се е търгувала пшеницата след миналата жътва. "Това поскъпване не е случайно. В последната стопанска година, която започна през септември, цените на торовете са се покачили между 3 и 5 пъти, имаме сериозно покачване и на цената на препаратите срещу плевели и неприятели, горивата скочиха между 30 и 40 процента. Всичко това води до сериозно увеличение на себестойността на земеделската продукция, която ще бъде покрита от крайната цена", аргументира се бизнесменът от Стара Загора.
Той очаква това да се пренесе по веригата до крайния потребител. "Цената на хляба ще бъде по-висока, но доброто е, че хлябът при нас, в България, не е такъв голям процент от разходите ни за храна, както е в Африка например. В бедните държави 70 процента от общите разходи на едно семейство са за храна, за да могат хората да оцелеят. У нас разходът за храна е 15-25 процента, така че нека не абсолютизираме, че хлябът и олиото са поскъпнали, защото те са малка част от общите ни разходи", съветва Бунарджиев.
За разлика от есенниците, положението с пролетните култури в страната е много тежко, стана ясно още при откриване на изложението. Чаканият повече от месец дъжд на много места не падна - в събота и неделя например в Старозагорско той бе едва 1 литър на квадратен метър. Отделно много голяма част от ранния слънчоглед, засят тази пролет, е нападнат от скакалци, което наложило голяма част от площите да бъдат презасяти.
За разлика от Христофор Бунарджиев, земеделският министър Иван Иванов не се ангажира с прогнозна цена на пшеницата от новата реколта. "Трудно бих прогнозирал цената на пшеницата към днешна дата, тя е непредсказуема. Но Индия забрани износа на зърно и това ще се отрази в световен мащаб. 40 процента от зърното в Европа идва от Русия и Украйна и ако там ситуацията не се успокои, не виждам изход. Има все пак надежда, ако се реализира идеята Варна да стане хъб за износа на украинска пшеница. У нас чакаме добра реколта и това е гаранция за наличие на зърно в България, но за света ситуацията е тревожна", каза пред журналисти Иванов.
Той потвърди, че държавата е готова да изкупи пшеница от старата реколта, стига качеството й все още да отговаря на изискванията за хлебна пшеница. По негова информация в складовете в страната все още има около 1 милион тона, но предстоят проверки дали те не са се превърнали във фуражна пшеница.
Наред с това се работи и за увеличаване на капитала на държавното дружество "Врана", което трябва да търгува пшеницата на Софийската стокова борса. "Когато това стане, дружеството ще бъде листвано на борсата да закупи зърно, но наред с това трябва да се промени и нормативната база, защото по закон към днешна дата на тази борса не може да се търгува пшеница и слънчоглед. Отправили сме искания към Агенцията за обществени поръчки да инициира изменения в Постановление на МС, за да бъде допуснато такова търгуване", допълни министърът.
Наред с това неговото министерство подготвя изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, предстои тяхното обществено обсъждане, преди да бъдат внесени в правителството и Народното събрание.
