- Хората на тавана с 4360 лв. повече по сметката
- Реалното увеличение при пенсиите е с 19,4%, а на минималната заплата - само с 6,6 на сто
Три различни бонуса, добавката “Великден” и две увеличения прибавиха общо 2130 лв. към минималната пенсия от началото на миналата година досега.
Първо тя бе вдигната от 1 януари м.г. с 20% и от 250 стана 300 лв. Това струваше малко над 482 млн. лв., сочи отчет на изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване. Второто вдигане на минималната пенсия бе за Коледа, когато тя стигна 370 лв. Така само за година увеличението бе със 120 лв.
Отделно през първите девет месеца на 2021-а всички пенсионери получаваха и COVID добавка от 50 лв., която за октомври, ноември и декември скочи на 120 лв. С настъпването на 2022 г. бе решено добавките да продължат до юли, но вече в размер 60 лв.
Сегашното правителство раздаде и 70 лв. за Великден, за да могат пенсионерите да посрещнат празника и да не се притесняват от летящите цени.
От 1 януари 2021 г. таванът се вдигна с 240 лв. и стана 1440 лв. От Коледа пък достигна 1500 лв.
Така двете увеличения са довели до общ ръст от 3180 лв. Въпреки това около 34 хил. души все още са ограничени от максималната пенсия и не получават реалните си пари. Ако прибавим и добавките, то увеличението на доходите им от началото на миналата година е 4360 лв.
Всички бонуси от началото на м.г. са прибавили
допълнително 1180 лв. на
всеки пенсионер, което е малко повече от две чисти минимални заплати. Сега минималната заплата е 710 лв., но след данъците и осигуровките пада на 550,94 лв.
С 5% пък се вдигнаха пенсиите по швейцарското правило през миналата година. Това струва 207 млн. лв. Така средната стигна 469,69 лв., а бонусите и добавките я вдигат до 536,41.
С допълнителните пари тази за достатъчно стаж и възраст е 566,92, за инвалидност- 399,21 лв., а за военни и полицаи е стигнала 894,98 лв. Така само през миналата година пенсиите са се вдигнали реално с 19,4%, докато увеличението на минималната заплата от 610 на 650 лв. бе 6,6%. На средния осигурителен доход пък е с 9,3%.
Разходите за пенсии през 2021-а стигнали близо 14,3 млрд. лв. А
дефицитът във фонд “Пенсии” е бил почти 7,162 млрд. лв.
Въпреки това увеличенията почти не се усещат от пенсионерите, защото годишната инфлация през март достигна 12,4% по данни на НСИ и повишението ѝ продължава. Някои експерти прогнозират, че до края на годината тя може да стигне и 20%.
Повечето икономически прогнози също залагат на двуцифрено увеличение на потребителските цени тази година. Това е причината правителството да подготвя второ увеличение на пенсиите заедно с актуализацията на бюджета от 1 юли. Тогава е заложено да спре раздаването на COVID бонуса от 60 лв., а работна група в момента прави разчети върху десетина варианта за увеличение. Най-харесван до петък в управляващата коалиция е пенсиите да се вдигнат с 10% чрез завишения във формулата на швейцарското правило, което залагаше 6,1%. Допълнително всички възрастни да продължат да получават и досегашния COVID бонус от 60 лв., но под ново име - антиинфлационна добавка. В неделя изненадващо социалният министър Георги Гьоков обясни пред бТВ, че в коалицията вече се говори за вдигане на всички пенсии с 21,6% от 1 юли.
Само продължаването на добавката от 60 лв. ще струва още около 720 млн. лв. до Нова година. Още толкова излиза и увеличението на пенсиите с 10% с актуализацията от 1 юли, но 416 млн. от тях бяха предвидени и преди актуализацията за вдигането с 61% по швейцарското правило.
Както “24 часа” писа, социалният министър Георги Гьоков настоява за още едно увеличение през октомври - с актуален осигурителен доход, за да се намали ножицата между старите и новите пенсионери.
Имайки предвид високото покритие на българската пенсионна система, рекордно високата смъртност сред хората над 60 г. в пандемията имаше отражение върху динамиката на броя на пенсионерите и разходите за пенсии, се казва още в документа, който е внесен за приемане в Народното събрание. Само през 2021 година са регистрирани близо
129 500 починали над 60-годишни
българи при 110 хил. умирания през 2020 г. и 93,6 хил. през 2019-а.
Освен това пандемията е довела и голям ръст на болничните. През миналата година НОИ е платил 599 хил. листа, свързани с COVID, а средната им продължителност е била 11,6 работни дни. През 2020 г. те са били наполовина по-малко - 304 хил., при средно 9,3 платени дни.
През миналата година
осигурителни вноски са внесли 2 747 495 души
В първа категория осигуровки са плащали едва 5113 души - главно миньори. При тях средният осигурителен доход е бил 2101,15 лв. Докато при най-масовата трета категория той е бил с 1000 лв. по-малко - 119,29 лв. На нея са се осигурявали над 2,2 млн. души.
Броят на пенсиите е 2 069 731, като те са намалели с 58 хил. Причината за спада е както по-стриктните условия за достъп до пенсия, така и по-високата смъртност, обясняват експертите от НОИ. За първи път от няколко години обаче
има ръст на новите пенсионери
88 264 души са се оттеглили от работа през 2021 г., като това е с 3291 повече спрямо предходната година. 575 от тях са военни, полицаи и служители на ДАНС, което също е ръст спрямо 2020-а с 4,7%.
По-малко хора се пенсионират с инвалидни пенсии. През миналата година те са били 20 754 души, или с 880 по-малко спрямо предходната.
Продължава обаче тенденцията все повече българи да не могат да се пенсионират с достатъчно стаж и възраст. Основната причина е липсата на дълги периоди от осигурителни вноски, когато са били безработни, но някои от тях са предпочитали да работят в сивия сектор.
Така 11 294 души са се пенсионирали, въпреки че не им достига стаж - имат средно 22,8 г. при изисквани 36 г. за жените и 39 г. за мъжете. Ако човек няма стаж, но е работил поне 15 г., през миналата година е можело да се пенсионира на 66 г. и 8 месеца.
Хората, които не са изчакали и са се пенсионират 1 г. по-рано от изискуемата възраст, са 5894 души - 12,2% от всички новоотпуснати пенсии. Това е с близо 10 на сто повече от 2020 г. Те обаче до живот ще получават пенсии в намален размер с 0,4% на месец. Средно българите, възползвали се от тази възможност, са получавали по 562,31 лв. на месец миналата година. Намалението за тях е било 2,25 лв. на месец, или за година са взели с 27 лв. по-малко. До навършване на възрастта за пенсия не им достигат средно 10,5 месеца.
Тренд: Намалява работната сила
През миналата година БВП е нараснал с 4,2%, но икономическият растеж не е довел до очаквания ръст на заетостта.
“През 2021 г. икономиката и пазарът на труда започнаха да се възстановяват след шока, нанесен от пандемията, но това не бе равномерно и най-силно засегнатите сектори продължиха да изпитват трудности”, пише в отчета си шефът на Националния осигурителен институт Ивайло Иванов. В комбинация с повишената заболеваемост и няколкото COVID вълни през годината, блокирали държавата, това е попречило отработените човекочасове и компенсациите на наетите да нараснат с по-бързи темпове.
В повечето икономически дейности броят на наетите лица продължава да намалява. Общо броят на заетите намаля с над 45 хил. спрямо 2020 г., отчита той.
Все пак броят безработни българи намалява във втората половина на годината, но не достатъчно бързо, за да компенсира загубата на работни места спрямо 2020 г. Така средно за година безработните са се увеличили с 2500 души. През м.г. работещите са намалели с 45 хил. души.
“По-бързото намаление на заетите спрямо нарастването на безработните подсказва наличието на много тревожни демографски тенденции”, се анализира в отчета. През 2021 г. числеността на работната сила продължава да намалява. За разлика от 2020 г., когато част от това се дължеше на комбинация от намаление на населението над 15 г. и ръст на лицата в нетрудоспособна възраст, през 2021 г. най-важна е демографската картина. Тези процеси наред с неравномерното възстановяване на икономиката по сектори ограничават възможността за по-бързо увеличаване на броя на осигурените лица в държавното обществено осигуряване, казва НОИ.
