Или защо се наблюдава тенденция за “лежане по гръб”
Преди години Джеф e сред онези амбициозни младежи, който мечтае за бляскава кариера в света на високите технологии. Затова не се колебае да напусне родния си град Ханджоу и да стане програмист в Пекин. Работата му харесва и бързо се превръща в основна движеща сила в неговия живот. Не успява да завърже трайни приятелства в големия град, защото през малкото си свободно време играе компютърни игри. Когато общува със свои приятели от Ханджоу в социалните мрежи, му прави впечатление, че макар да нямат неговите финансови възможности, те винаги могат да разкажат някаква интересна случка от ежедневието си, докато той може да говори единствено за работата си.
Усеща, че това му тежи, но със започването на пандемията нещата стават непоносими, разкрива Джеф пред Би Би Си. Във фирмата му са направени съкращения и трябва да работи по 60-70 часа седмично. Забелязвайки всички признаците на прегряване, решава да си вземе почивка и да пътува. Във Виетнам попада в бар, пълен с мъже, които си говорят и гледат футболни мачове с часове по телевизията. Когато се връща в Китай, видяното в това заведение продължава да не му дава покой. Непрекъснато се пита какво му пречи да се отпусне и да бъде като тях и стига до извод, че това е поглъщащата го работа. Затова я напуска и се връща в родния си град, където може да живее с много по-малко пари, но да кара ски и да тренира скално катерене. Така става част от движението “Лежане по гръб” или “Танг-пинг”, както в Китай наричат отказа от прекомерното работене. Според Би Би Си хиляди младежи в страната са решили да намалят темпото, след като по време на пандемията са преосмислили приоритетите в своя живот.
“Хората се чувстват толкова апатични и изтощени, след като трябваше да се справят с толкова много неща по време на коронавирусната криза. Те буквално искат просто да си легнат с книга или да седят и да гледат телевизия, вместо да поддържат инерцията на усилена работа” казва китайският анализатор на британската медия Кери Алън. Тя цитира съобщения в социалните мрежи на потребители, които казват, че за нищо на света не искат да се връщат към начина на живот преди пандемията и това не е единствено китайски проблем. Подобна тенденция се наблюдава и в Европа, и в САЩ, което поражда притеснения, че може да доведе и до задълбочаване на демографски проблеми в тях, тъй като много от хората между 20 и 30 г. се притесняват, че никога няма да успеят да имат свой дом и деца при рекордното поскъпване на живота в момента, ако следват желанието си за по-малко работа.
Канадският писател Карл Оноре, който е издал няколко книги за ползите от забавяне на темпото, казва, че то преди всичко е начин на мислене, а след това всичко останало като съотношение между приходи и разходи. “Става въпрос за стремеж към качество пред количество, към това да правим всичко не възможно най-бързо, а възможно най-добре, да се наслаждаваме на всеки момент и да го живеем пълноценно”, обяснява той. Според него манията за бързане е достигнала до абсурдност и затова се чувстваме уморени през цялото време. Тя не се отнася само до начина, по който работим и се стремим да възпитаваме децата си, а до различни аспекти от съвременния живот като незабавното удовлетворение от онлайн пазаруването и хиперскорост на получаване на информация чрез социалните медии. Всички тези неща водят до прегаряне, което се изразява в изтощение, негативни чувства и намалена ефективност.
Оноре започва да изследва въпроса за ползите от забавяне, след като се улавя, че се възхищава на приказки за приспиване на деца, които се четат само за минута. Тогава си дава сметка как препуска през живота с препълнен график от неща, които не са толкова важни и дори трудно ще си ги спомни след 2-3 седмици. Така решава да прави по-малко неща, но с по-голяма грижа и внимание. Сега се чувствам много по-жив и производителен, казва писателят, който се е превърнал в гуру по забавяне на темпото.
Той е щастлив, че от написването на първата му книга по въпроса през 2004 г. са се случили толкова много положителни неща. Компании, които мислят за благосъстоянието на служителите си, са им позволили да работят със собствено темпо и да се наслаждават на тихи пространства за медитация, самовглъбяване или бърза подмладяваща дрямка в офиса. Родители са осъзнали, че прекомерното товарене на деца с допълнителни частни уроци и извънкласни дейности невинаги води до процъфтяването им. Според него страхът е най-голямата пречка, за да не живеем спокойно в информационния век. Струва ни се, че ако не знаем всичко и не умеем повечето неща, ще се окажем втора ръка. А всъщност няма нищо страшно да изключим всички екрани у дома за месец, да шофираме до места, които са само на 5 км от нас, цялото семейство да се храни поне веднъж на ден заедно и да има половин или един час с децата за релаксиращи ритуали като гушкане, четене или игра.
“Нашите умове и тела се нуждаят от това. Точно като успешните спортисти, ние не можем да се състезаваме на пълна скорост през цялото време. Нашите близки имат нужда от това, защото те неизбежно започват да гледат в негативна светлина на непрекъснатата ни заетост, колкото и тя да е важна за професионалното ни развитие и семейни финанси”, казва американският професор по психология Доли Чю. Тя предупреждава, че бързото и автоматично мислене не води до вземане на правилни решения, а хроничният стрес ускорява стареенето.
Затова “лежането по гръб” не бива да се смята единствено като нещо страшно и задълбочаващо демографските проблеми. То по-скоро е опит да се върнем към естественото си състояние на покой, чиито ползи пандемията успя да ни покаже, принуждавайки ни да останем дълго време затворени с най-близките си хора.
“Ние всъщност не предоставяме детството, което искаме за нашите деца. Не им даваме необходимото време и пространство да изследват света по свои собствени условия, да се научат как да правят грешки, да бъдат устойчиви, да се разбират със своите връстници, за да разберат кои са те, а не какви всички искат да бъдат”, казва Карл Оноре. Той участва в документален филм с три австралийски семейства, на които им помага да натиснат спирачките на забързания си начин на живот и с изненада разбира, че едно от децата има 14 извънкласни занимания седмично. Следователно то няма време да се гушка на дивана с родителите си, да се катери по дървета или да тича безцелно по плажа.
Малчуганите трябва да имат време за себе си
Да даваме време на децата си да изследват, да създават и да бъдат с нас, е важно по много причини, казва американската преподавателка Анна Партридж, която е консултант по позитивно родителство. По думите ѝ става въпрос за търсене на баланс между почивка и възможности за развитие на умения. Тя съветва да има традиционно време за общуване в семейството. Обикновено най-лесно е това да е вечерята, по време на която всеки може да говори за вълнуващи го неща. “Децата са любопитни по природа и задават по 490 въпроса всеки ден - така че нека това да бъде време за тях”, обяснява Партридж.
За да сте сигурни, че ще отделите необходимото внимание, най-добре дръжте далеч мобилните телефони и компютри, докато това се случва. Същото направете и когато отивате да играете заедно в парка. “Вместо да записвате детето си в многобройни извънкласни дейности и да се напрягате как да ги съчетавате, спортувайте семейно. Може да е каране на колело, тичане или просто разходка, важното е да намерите нещо, което всички обичате да правите”, препоръчва преподавателката.
Според нея въобще не е задължително да е нещо специално и сложно организирано. Понякога стига закачлива, смешна физиономия или целувка по главата, докато минавате покрай тях, за да разберат, че връзката помежду ви не е разрушена от забързаното всекидневие. Учете ги да съзерцават летящи птици, вълни или природни картини, така ще им помогнете да си изградят собствена система за забавяне на темпото.
