- Пета седмица украински жени превръщат бившата Белодробна болница в център за настаняване
- Ако Путин ми се яви, ще го завържа за стол и ще му показвам какво е направил, казва 28-годишният Алексей
Не издържам като ги гледам как по цял ден плачат. Чистят и ридаят тихо за загиналите си близки. Сърцето на моменти ми се къса, признава Димитър Каражелев, бесарабски българин от Молдова. Той и няколко мъже застилат с балатум боядисаните помещения в бившата Белодробна болница на Пловдив, която се преустройства за временен център за настаняване на бежанци от войната.
И днес над 50 души усърдно подготвяха помещенията, които трябва да дадат подслон на поне 300 нуждаещи се. Още на портала Светлана Кравченко и двама по-възрастни мъже боядисват ръждясалата ограда с бяла боя. Работят бързо и не говорят. "Става красиво", казва Светлана, която повече от месец е в Пловдив.
В двора на бившето здравно заведение гъмжи от работници. Жени с търмъци събират сухите треви на купчина. Мъже кастрят самораслата растителност и я струпват. Сред тях е и 28-годишният Алексей Рогочий от Киев.
"Всеки уикенд сме тук. Иначе през делничните дни си има майстори - едни поправят покрива, други боядисват помещенията, а в почивните дни с моите сънародници се включваме в акциите", обяснява младият мъж. Той е IT специалист и е пристигнал у нас още на 13 март от Киев.
"Ако пред мен е Путин нищо няма да му кажа. Ще го вържа за един стол и ще му покажа да види всичко, каквото е причинил. Ей така, да гледа!, казва без злоба Алексей.
В това време се обажда жена, която събира отпадъци. "Путин не го интересува. Той вижда какво е сторил, но едва ли му пука", изрича тя и очите й се насълзяват.
12 помещения на втория етаж в западното крило вече са застлани с балатум. Стените са измазани по два пъти с латекс, навсякъде блести. А само преди месец не можеше да се стъпи от мръсотия, стари болнични кушетки и продрани дюшеци
"Ще стане, няма начин", допълва възрастна жена, която бърше праха по радиаторите. Има обаче още много работа. Голяма част от стаите не са измазани. Но бесарабският българин Димитър Каражелев е решен да помага докрай, въпреки, че се натъжава, като слуша как жените ридаят.
"Гледам да им отвличам вниманието, като им създавам ангажименти. Тогава се отърсват от болката и живват, втурват се да чистят", допълва той. По думите му жените плачат за загиналите си близки. "Те са от Мариупол, Харков, Херсон. Тези градове са подложени на непрекъснат обстрел. Няма къде да се върнат, всичко е сринато със земята", добавя Димитър, който от 2013 г. живее в Пловдив. Казва, че мъжете, които са пристигнали у нас, са или с повече от три деца, или са извън възрастта за наборна служба.
"Онзи ден дойде младо момиче. Седна отвън на пейката и през цялото време плака. Миналата неделя навръх Великден устроихме празник в двора. Уж празник, а повечето стояха отстрани и бършеха сълзи. Гледам с работа да им отвличам вниманието, за да не мислят за войната", допълва Каражелев.
Наталия Еллис, движещата фигура за превръщането на бившата болница във временен център, казва, че всеки момент ще започнат да пристигат първите мебели за оборудване на измазаните и застлани помещения.
"Чакаме община Пловдив да плати на "Топлофикация" 10 000 лева, за да пуснат топлата вода. Няма как да гледаме деца без топла вода. Надявам се до края на следващата седмица това да стане", не губи кураж украинката, който от няколко години живее в Пловдив.
Понеже вижда как сънародничките й ридаят, затова иска да ги събере под един покрив, за да се подкрепят взаимно. "Когато са заедно и общуват помежду си, по-лесно ще преодоляват болката", смята тя.
