- В Раковски, Първомай, Асеновград и Карлово местните здравни заведения вдигат заплати, обновяват техника
- Проблемът са сестрите - повечето пенсионерки
Малки здравни заведения край Пловдив печелят и привличат млади лекари. Общинските болници в Раковски, Първомай, Асеновград и Карлово дават пример как се работи в кризата.
“Разполагаме с 30 лекари, половината са местни, другите - приходящи. Единствено във вътрешното отделение сестрите са в пенсионна възраст. В детското, АГ-то и хирургията са млади. Болницата ни е второ ниво на компетентност и
лекарите ни имат право да специализират
в 11-те отделения”, обясни кметът на Първомай Николай Митков. Лечебното заведение е на печалба, която общината не прибира, а оставя за реинвестира в техника и ремонти.
От февруари в отделението по образна диагностика има високоспециализиран скенер за над половин милион лева. Апаратът дава възможност за пълния спектър от висококачествени изследвания на глава, гръден кош, корем, гръбначен стълб и крайници. Стаите в Първомай са ремонтирани. Наскоро болницата е одобрена от Националния доверителен фонд за саниране на покрива и фасадите и за изграждането на отоплителна инсталация и обновяване на осветлението. Проектът е за 600 000 лева, като финансирането от община Първомай е 30%.
“Обслужваме и близките общини Садово и дори Братя Даскалови от Старозагорска област”, посочи кметът Митков.
И се гордее, че в последните години пациентите са се увеличили и се лекуват в Първомай, вместо да пътуват 40 км до Пловдив.
Лекарите са стимулирани с бонуси, обясни управителят д-р Румяна Бойлова. На тези, които са в неотложната помощ,
заплащането на дежурство е повишено
от 100 на 150 лв. А за наетите от Пловдив е осигурен транспорт.
Управителката на болницата в Асеновград д-р Мария Даракчиева също твърди, че са увеличили приема на пациенти, а оттам и постъпленията от клинични пътеки.
“Справяме се въпреки високите сметки за ток и парно. Помага ни и общината”, обясни тя. По думите ѝ лекари има, но недостигът на сестри е сериозен.
След тежката криза преди години и болницата в Карлово “Д-р Киро Попов” успя да си стъпи на краката. Преди 4 г. здравната каса в Пловдив отказа да сключи договор с акушеро-гинекологичното отделение с мотив, че разполага само с един анестезиолог на пълен работен ден. Това на практика щеше да доведе до затварянето, което генерира 30% от приходите по клинични пътеки.
Над 200 жители и медици от Карлово тогава излязоха на протест и отделението беше запазено. Според кмета д-р Емил Кабаиванов годишно около 400 родилки минават през АГ-то. В пандемията инфекциозното отделение пък пое лечението на район с над 60 хил. души население.
“Болницата е финансово добре.
Не сме върнали нито един пациент,
въпреки че медиците са претоварени”, обясни управителят д-р Обрейко Обрейков. Обслужват болни както от Карлово, така и от Сопот, Калофер, Пирдоп и дори Казанлък. Но и в карловската болница големият проблем си остава недостигът на млади специалисти и особено на медицински сестри.
Без дългове и неразплатени сметки е и общинската болница в Раковски, казва управителят д-р Иван Томбашки. “Няма да останем без специалисти”, категоричен е и кметът Павел Гуджеров и се хвали, че болницата дори успява да събере пари за нова апаратура.
“Имаме 65 легла и три отделения - детско, неврологично и вътрешно. Има достатъчно лекари, но медицинските ни сестри са малко", обясни д-р Томбашки.
Заради намалените лимити и високите сметки за ток през зимните месеци болницата е изпитала известни затруднения, но проблемите били решени. Не се е стигало до забавяне на заплатите. Изразходвали 100 000 лева над лимита, но се очаква скоро здравната каса да ги покрие.
“Лекуваме основно жителите на Раковски и Брезово. Хората предпочитат нашата болница - добри условия и спокойна обстановка”, твърди д-р Томбашки. Но признава, че трудно се привличат млади специалисти.
