Зад решетките на божия храм блести от чистота, на служба се събират по 50 души
В неделя сутринта, на Великден, параклисът “Света Анастасия” ще се изпълни с миряни, както всички православни храмове. Разликата с останалите е в това, че тук хората, които ще се помолят и запалят свещ, са далеч от дома си. Те са лишени от свобода. Някои за кратко, други за цял живот.
Параклисът е наречен на светицата, която е покровителка на лекарите и аптекарите, помагала на страдащите и е носела храна и дрехи на затворниците. Името е избрано неслучайно, защото молитвеният дом се намира на втория етаж в корпуса на Софийския затвор. В параклиса нищо не подсказва къде е точно, до него обаче се стига през много тежки метални врати.
Темата за греха, падението и въздигането от дъното присъства и в самия централен корпус, от който се тръгва към коридорите с килиите. Преди две години студенти от Националната художествена академия правят дипломната си работа тук. Те рисуват три огромни платна на трите етажа.
Изобразяват Ада,
Чистилището
и Рая
Подготовката за празника и в затвора е както и извън него. В четвъртък се боядисват яйцата, като всеки лишен от свобода, който има желание да го направи, може да си купи от затворническа будка. А боя да вземе от социалните служители. Варенето става в кухненските боксове, с каквито разполага всяка група. Затворниците са разделени в 12 групи, като в първа са с най-тежките наказания.
“Семейните традиции са много важни. Почитаме не само Великден и Коледа, но и 1 март, всички празници, не само православни. Те им носят много голяма емоция, защото това е техният начин да се свържат със семействата си”, обяснява Десислава Георгиева. Тя е началник на сектор “Социална дейност” в Софийския затвор. Преди дни водила на концерт четирима от обитателите на затвора.
“Това е добра инициатива, която законът ни позволява”, допълва тя. Отзвукът бил много позитивен.
“Някои от хората тук никога не се имали в близкото си обкръжение човек, които да им даде различен поглед към живота”, казва Десислава Георгиева.
Старанието на мъжете в боядисването е обяснимо, защото има и състезание за най-красивото яйце. Комисия класира участниците в конкурса на първо, второ и трето място.
В петък лишените от свобода ще бъдат посетени от сестрите от ордена на Майка Тереза.
Тържествената служба в неделя сутринта ще отслужи отец Сергей Павлов, който от години се грижи за душите на лишените от свобода. В събота през нощта литургия няма да има, защото правилата изискват в 19 ч всички да са по килиите.
Те обаче ще имат възможност да запалят свещ на сутринта. Тогава в параклиса може да се съберат 40-50, а и повече мъже. Тези, които искат да присъстват от началото до края на службата, са подали заявка. Останалите ще
имат
възможност да
влязат в “Света
Анастасия”
по групи
В непразнични дни посещението в параклиса става пак по групи. Всяка има своето време, за да запали свещ и да се помоли. Понякога на ден минавали по четирима-петима мъже, понякога по десетина.
“Света Анастасия” впечатлява с чистота и със стенописите. Те са дело на лишени от свобода. Един от авторите им, който е развихрил таланта си, е осъденият на до живот затвор за две убийства Марио Пеев, известен е с прякора си Щайгата. От известно време обаче той е преместен в Бобов дол.
А лъснатите до блясък под и свещник са изцяло заслуга на клисаря Младен Младенов. Той е на 52 г., родом от Нови Искър. На тази работа е от почти 4 месеца, а в Софийския затвор от 26 години. Остават му още 4 години зад решетките.
Става клисар, след като предшественикът му излиза на свобода след 30 г. решетки, които заменили доживотното наказание.
Присъдата и на Младен всъщност е била доживотен затвор, но неотдавна е променена на 30 години.
Навън го очакват майка му, сестра му и нейното семейство. Баща му починал през 2019 г. Късметлия е, защото е от затворниците, които имат близки, които ги чакат. Предишният клисар, който бил от Пазарджишко, имал само един братовчед, който го посрещнал на входа на затвора при пускането му през декември.
Разказал на момчетата, които се свързали с него, че родният му дом бил ограбен и разрушен. Ремонтирал го, а през това време живеел при братовчеда.
“Това е хубавото, че имам близки, които ще ми помагат, ще получа начални стъпки и помощ да се адаптирам в обществото”, казва Младен. Говори тихо, смирено и много интелигентно, което пък логично поражда въпроса с какво се е занимавал, преди да влезе в затвора.
“Бях пожарникар”, отговаря.
Младен бил женен, но се развел, като “видял какво става”. В затвора влязъл година след сватбата с младата си съпруга, която тогава била на 20 години. Няма деца.
Признава, че чака с нетърпение свободата, защото е свобода, но и се притеснява от живота навън.
През тези 26 години никога не е излизал от затвора в отпуск. На свижданията близките му разказвали колко много се е променило навън.
“Когато съм ходил до Съдебната палата с буса на съдебната охрана, съм виждал фасадите на сградите и разбирам колко е различно всичко”.
“Защо съм в затвора ли? За убийството на една приятелка, позната, не бяхме интимни партньори”, признава тихо.
“ Заслужавам си наказанието, в крайна сметка отнел съм човешки живот”, казва отново тихо.
Преди 26 години седнали една вечер на маса с приятелката, която била на 43 години. Изпили три бутилки вино, после по делото прочел, че било намерено и шише ракия.
Дълги години не можел да си спомни какво се е случило в онази нощ, мислил, че откача. Постепенно започнал да си припомня. Казва, че тя искала да има близост с него, а той не, но пък го заплашила, че ще каже на жена му, а той се уплашил да не загуби младата си съпруга. Помнел от мига, когато на сутринта отишъл на работа. Постепенно с помощта на психолозите спомените започнали да се връщат.
“В началото беше много тежко.
Още нося този
срам и вина,
но благодарение
на работата
с психолозите,
особено последните 10 години с Ивелина Георгиева и Виолета Стефанова, се справих с част от живота”, признава Младен.
Много тежка била депресията му, заради нея ходил и на Четвърти километър.
“Първо бях в първа група, тесен коридор, само една разходка на открито за час половина и останалите 22 часа в килията сам. Три месеца бях така. С един колега написахме декларация, че искаме да сме двамата в килия, тогава се даваше такава възможност, и изкарахме заедно 18 години. Имаше с кого да си говоря”, връща се назад Младен.
После го преместили в групите, “където са по-леките”. Работел към печатницата, бил и чистач, в първа група бил отговорник на клуба по социална дейност.
“После, като слязах в 12-а група, три месеца не работех, станах бакар, а след това отговарях за чистотата в кухненския блок на групата”, изброява професиите си зад решетките.
“Ще ходя на църква и след като изляза”, обещава клисарят, който няма наказания зад решетките.
За Великден лишените от свобода имат право и на допълнителен колет от дома.
