- С премиера имаме еднаква позиция. Той трябва да уеднакви своята с външнополитическия си екип, обясни министър Генчовска
- Йотова: Който иска да каже, че е българин в Северна Македония, трябва да може да го каже свободно. Където няма права, там не е Европа
България демонстрира железен политически консенсус пред Северна Македония по въпроса с българите, живеещи там. В Битоля заедно отидоха премиер, вицепрезидент, двама външни министри - настоящ и бивш, депутати от управляващата коалиция и от опозицията, а също и извънпарламентарни сили.
Който иска да каже, че е българин в РСМ, трябва да може да го каже свободно, Европа е място на права, а където няма права, там не е Европа. С тези думи започна вицепрезидентът Илияна Йотова, преди микрофонът ѝ да заглъхне при откриването на Културен център “Иван Михайлов” в Битоля. Местни заподозряха провокация, но обяснението бе, че е станал досаден технически гаф.
Макар и въоръжен с работещ микрофон, Кирил Петков също не бе чут добре. Но както се разбра, той е
първият премиер на България след Андрей Ляпчев, който посещава Битоля -
период от близо 100 г.
Петков кацна с хеликоптер в съседното село Кравари, където активисти на местната партия “Левица” го посрещнали с транспаранти “Бугари фашисти”, “Ръцете ви са кървави” и други унизителни квалификации. От екипа на премиера казаха, че не са забелязали подобни плакати на хеликоптерната площадка, но няколко скопски медии услужливо разпространиха снимки с особено неприятно съдържание.
В Битоля, по време на българската политическа офанзива, имаше и групички на протестиращи срещу отварянето на културния център и затова улицата пред сградата беше затворена от двете страни.
Първото, най-важно и необходимо условие РСМ да бъде част от ЕС, са вашите права. Виждате на живо какво значи национален консенсус, който бе изработен през годините и е най-старият и силен консенсус у нас, заяви Йотова пред лидерите на организациите и дружествата на българите там.
Българската общност в Северна Македония е истинският мост между двете държави. Вашето благополучие е гарант за добросъседските отношения. Отношенията между двете правителства се подобряват. Македонският премиер Димитър Ковачевски ме увери лично, че трябва да изкореним езика на омразата и българската общност в РСМ да се почувства напълно равнопоставена, заяви Петков.
От разговорите си с Ковачевски той бил с впечатление, че темата за конституцията на РСМ е напълно реалистична, а не нещо непостижимо.
Вписването на българското малцинство в нея винаги е било условие София да вдигне ветото си за старт на преговорите, макар премиерът Петков да даде известни надежди на Скопие, тъй като управляващите там не разполагат с конституционно мнозинство.
За да стигнем до момента, в който правата на българите в РСМ са защитени и съседката ни е в ЕС, трябва да се обединим. Не може темата да се използва у нас за вътрешнополитически цели. Това е национален интерес и трябва да работим заедно, в синхрон, всички, призова той в Битоля.
Време е да загърбим разликите
помежду си, защото стабилността на България, на РСМ, на Балканите зависи от тези общи действия, допълни Петков по повод напрежението в коалицията и в парламента по темата. И за българската общност в РСМ, и за българския интерес е важно един ден тази страна да бъде част от ЕС, подчерта той.
Премиерът разказа, че като бил в Харвард, много се натъжил, когато един професор използвал за Централна Америка термина “балканизация”, което значело съседни страни, които не се разбират добре.
За събитието, наречено и от домакините, и от гостите историческо, дойдоха външният министър Теодора Генчовска, предшественичката ѝ Екатерина Захариева, Драгомир Стойнев от БСП и Андрей Гюров от ПП, ексшефката на парламента Цвета Караянчева, Елисавета Белобрадова от ДБ и Красимир Каракачанов от ВМРО. Почетен гост бе бизнесменът Милен Врабевски, който е спомоществовател на българската общност в Битоля.
Въпреки протестите на отделни групички и несгодите около посещението, то бе оценено от българите в Северна Македония като голям принос за каузата, давайки им кураж в отстояването на правата. Огромното стълпотворение на родни политици обаче контрастираше с липсата на съответните лица от РСМ.
Събитието онагледи и някои интересни взаимовръзки във вътрешнополитическия живот на България. Като детайла, че Генчовска и Захариева пътуваха с коли в кортежа на вицепрезидента, а премиерът - с хеликоптер заедно с външнополитическата си съветничка Весела Чернева.
И както стана ясно от думите на министърката, няма два курса към Скопие: С премиера имаме еднаква позиция. Той трябва да уеднакви своята позиция с външнополитическия си екип. Неназованото от нея име е именно на Чернева.
Петков да вземе мерки съветническият му екип да не прави втора външна политика, защото това е “тревожно и опасно, никой няма да вземе на сериозно позициите на България”, призова Илияна Йотова. Ако условията по договора не се спазват, процесът по присъединяване трябва да спре, категорична бе тя.
След Битоля делегациите се разделиха - Петков замина да инспектира междусистемния далекопровод Битоля - Елбасан. По него България ще може да продава ток на целия регион - до Италия, обявиха от МС.
Йотова пък бе в Охрид, където посети дневен център за деца с аутизъм, финансиран от нашето правителство, а след това бе гост на откриването на офис на Сдружението за толерантност и сътрудничество “Хоризонти”, на което подари книги. Тя поднесе и венец на паметника на 15-те българи, удавили се в Охридското езеро през 2009 г.
Научихме доста за преброяването, аз за първи път разбирам, че тази сравнително много малка цифра, която се получи, идва от факта, че на определени места, когато хората декларират български произход, властите са поискали показване на български документи. Това не съществува като изискване към представителите на етнически групи в РСМ, разказа Йотова след срещите си в Охрид.
Ще продължаваме да настояваме пред европейските институции, че България няма как да каже “да” по напредъка за членството на РСМ, докато тези отношения не бъдат регулирани, категорична бе вицепрезидентът. И гаранциите за това не може да са устни.