Дмитро Бутенко е 36-годишен милиардер от Харков има фирма за електронна търговия със седалище в Ню Йорк, къща в Маями и търговска верига за електроника в Украйна. Вместо да изпрати семейството си в Съединените щати, където може без проблем да започне нов живот, Бутенко решава да остане в Харков, за да помага на сънародниците си. „Жена ми още през първия ден от войната поиска да отидем във Флорида, докато седеше в единствената стая без прозорци на къщата с децата ни, които плачеха. А аз какво направих? Дадох си джиповете на онези, които искаха да избягат от Харков, а с фирмения фургон започнах да обикалям между бомбардираните квартали, където не стигаше градски транспорт, и жп гарата. За 10 дни съм извозил сигурно 5000 души до гарата. Станах свидетел на боеве между нашите и руснаците. Имаше експлозии и на 50 м.от фургона ми. Царуваше невероятен климат на братство. Войниците помагаха с оръжия на цивилните граждани, а те на войниците, носейки им храна, вода, чували с пясък”, разказва Бутенко пред италианския всекидневник „Кориере дела сера”.
Той прави точно това, което заповяда президентът Зеленски – икономиката трябва да потегли отново, и „който може – да работи, да отвори магазините, да сее житото”, защото и това ще послужи за победата на врага. Дмитро разказва, че никога не е спирал да работи, откакто 16-годишен прави първата си фирма. „Обиколил съм 40 страни, щях да умра по време на приключение в Колумбия. Ходя често в Торино да гледам мачовете на „Ювентус”.
Дмитро е от онези талантливи младежи, които успяват да пробият в страната си още докато икономиката на потреблението тепърва трябва да се изгражда. Създава верига за търговия с електроника, чрез която продава от телефони до компютри. След това разширява бизнеса си и в електронната търговия, а през 2019 г.става и депутат от партията на Зеленески. „След избухването на войната дни наред гледах в Харков някои от най-добрите умове парализирани от страх и неподвижни по мазетата, неспособни да реагират, в очакване бурята да премине. Аз пък напротив - никога не съм се предавал. Продължих дори да си правя джогинг в парка въпреки бомбите. Беше ми необходимо, за да изразходвам адреналина и за да мисля”.
Първото, което прави, е да осигури на семейството си някаква защита – поставя го в центъра на къщата си, далече от прозорците, с храна и одеяла. След това се опитва да „върне на Украйна нещо от многото, което тя му е дала като благоденствие и късмет”. Затова Дмитро спасява каквото може от бомбардираните си магазини и ги отваря отново. „Не за да печеля, защото сигурно става въпрос само за една десета от предишния оборот, а за да дам знак. В Харков е отворен един от всеки три магазина. В Лвов, Одеса и Днипро пък всичко е нормално, въпреки че магазините не продават нищо. „Аз губя, но Украйна живее”, казва още Дмитро Бутенко пред „Кориере дела сера”.
