Всеотдайността и решимостта са ключът в работата на Уан Цихуей, която ръководи екип, който изследва COVID-19.
Поговорката „голяма сила в малките неща“ описва много точно дребничката китайка, която се е заела с предизвикателството да разработи нови лекарства срещу вируса, разказва Радио Китай.
От януари 2020 г., когато за първи път се включва като доброволец в борбата с COVID-19, 37-годишната Уан Цихуей, която работи като вирусолог в пекинския Институт по микробиология към Китайската академия на науките, една от най-добрите академични институции в Китай, се надпреварва с времето, за да намери начин да се справи със смъртоносния вирус. Нейните усилия дават значителни резултати, но тя продължава със своите изследвания. Кабинетът ѝ е светла стая, пълна с книги, семпли мебели и лек аромат на цветя. Той може да бъде объркан с бизнес офис, ако не е облеченият в бели престилки персонал, който обикаля в лабораторията отсреща.
През последните две години Уан Цихуей ръководи своя екип в проучванията за разработката на реагентни тестове, неутрализиращи антитела и рекомбинантни ваксини. На нея често ѝ се налага да работи денонощно, забравяйки за храна и сън. Натоварена със задачата да намери ефективни антитела за кратко време, Уан провежда експерименти ден и нощ и в продължение на половин месец не излиза от лабораторията. Когато силите я напускат, тя се строполява на стола и спи няколко часа. „Чувствах се като мъртва“, казва тя пред Чайна дейли, припомняйки си първите дни на пандемията.
Нейните усърдни усилия не са напразни. Пет месеца след началото на епидемията от новия коронавирус, екипът ѝ обяви, че разработеното от тях неутрализиращо антитяло срещу COVID-19, с името JS016, се тества върху хора след получаване на одобрение от китайския регулатор на лекарствата. Това бе първото в света моноклонално антитяло срещу COVID-19, което бе приложено на здрави хора в клиничните изпитвания. През ноември то получи разрешение за спешна употреба в 15 държави, включително САЩ и няколко европейски.
Тогава Уан Цихуей се освободи от големия психологически натиск, на който бе подложена. В първите дни на пандемията той бе засилен от съмненията на обществото по отношение на китайските учени. Подобни възгледи я накараха да ускори изследванията си и да поеме водещата роля в глобалната надпревара за овладяването на заразата.
Освен упоритата работа Уан Цихуей приписва постиженията си в изследванията на COVID-19 до голяма степен на предишния си опит в областта на вирусните инфекциозни заболявания. След като получава докторска степен през 2012 г. тя се присъединява към Института по микробиология и участва в проучванията на Близкоизточния респираторен синдром (MERS). Четири години по-късно успява да изолира антитела от кръвта на пациенти, възстановили се от вируса Зика.
През последните 10 години Уан Цихуей публикува десетки статии във водещи академични списания и превежда англоезична научна литература Работата ѝ носи широко признание. Нейната популярност расте и благодарение на медиите. Въпреки това славата ѝ не може да се сравни с жертвите, които прави зад кулисите.
Точно преди да излязат резултатите от изследванията на антителата срещу COVID-19, Уан Цихуей страда от неврологична глухота и временно не чува с едното ухо. Тя прекарва пет дни в болница, защото лекарят е предупреждава, че ако не предприеме навременно лечение, може трайно да загуби слуха си. „Рядко говоря за работа с родителите си, но когато казах на майка ми, че съм болна, тя се разплака по телефона“, разказва Уан Цихуей със сълзи на очи.
За нея по-ценни от наградите и титлите са хвалбите на баща ѝ. Тя се усмихва, когато си спомня как той с гордост разказва на всеки срещнат за постиженията на дъщеря си като пионер в китайската вирусология.
Студентите ѝ често я описват като „супержена“. Уан обаче е едновременно дъщеря, съпруга и майка. Като повечето жени с кариера, учените в Китай трябва да търсят баланс между семейството и работата. Уан Цихуей съжалява, че нейната отдаденост на науката не ѝ позволява да прекарва достатъчно време със семейството. Въпреки това обаче тя се радва на хармония в семейния живот. Свекърва ѝ помага много в грижите за седемгодишния им син. Това помага на Уан да се справи в балансирането между кариерата и семейството.
Като учен тя има желание да популяризира науката сред обществото. През последните две години е изнесла лекции пред ученици, полицаи и жители на селските райони в Северозападен Китай.
Що се отнася до научната работа, Уан Цихуей не почива на лаврите си, а продължава с проучванията на нови ваксини и лекарства за COVID-19. Сред темите, които в момента привличат вниманието ѝ, са назалните спрейове срещу вируса и mRNA ваксините.
Уан Цихуей е готова на още по-голям принос в борбата с пандемията. Нейната всеотдайност е знак, че големите успехи са достижение не само на силния пол.
