Първата покана за проектни предложения ще е в третото тримесечие на годината
3,97 млрд. лв. - това е цената, за да стане България сравнително независима от руския газ и в същото време да спази изискванията на ЕС за зелена енергетика.
Сумата ще бъде вложена в производство и съхранение на екологичен ток до 2026 г. В нея влизат европейски безвъзмездни пари и частно финансиране. От Брюксел по българския план за възстановяване се чакат 2,43 млрд. лв., а от бизнеса - 1,537 млрд.
Тези огромни инвестиции целят да стимулират не точно изграждането на веита, тъй като за тях има подадени заявления за присъединяване на 15 хил. мегавата, а батерии. Целта е съхранение на част от енергията на новоизградени ВЕИ централи, която да се складира по време на пиковото производство – по обяд за фотоволтаиците и през нощта за вятърните централи, а да се ползва в пиковите часове на потреблението – при сутрешния връх от 7 ч нататък и при вечерния - 19-20 ч.
Най-големият проект е за изграждането на батерии за съхраняване на 6000 мегаватчаса енергия, който ще се прави от
новосъздадена държавна
компания подпомагане от 1,56 млрд. лв.
Мегапроектът включва изграждане на акумулатори, инвертори, трансформатори, интелигентни електронни устройства и управляваща автоматика. Тези съоръжения ще бъдат стратегически разпределени равномерно на територията на България, разположени в близост до инсталираните и предстоящите за построяване възобновяеми мощности. Именно този проект е на мястото на елиминираните от плана газова централа в Маришкия басейн и газопровод до комплекса.
На големите батерии се разчита да помогнат за балансирането на електроенергийната система, която сега разчита на помпено-акумулиращата водноелектрическа централа “Чаира”.
Чрез Министерството на енергетиката държавата ще си направи проектна компания, която ще изпълнява инвестицията и ще участва в опериране на съоръженията за съхранение. Тя ще проведе и процедура за доставка, инсталиране и въвеждане в експлоатация на батериите заедно с тяхната поддръжка.
Планирано е поръчката да бъде направена в рамките на тази и следващата година, а първите съоръжения за съхранение на 2000 мегаватчаса да бъдат пуснати в експлоатация през 2024 г. На следващата година трябва да са въведени батерии за общо 4000 мегаватчаса и на финалната 2026 г. да са 6000.
Заедно с националния преносен оператор и тези на електроразпределителни мрежи
ще се определят най-подходящите
терени за изграждане на съоръженията
за съхранение, за да стане бързо присъединяване към мрежата. На следващия етап ще бъдат подписани договори с производителите на електроенергия от ВЕИ за съхранение на произведената от тях енергия, както и за реализацията ѝ при най-подходящите пазарни условия.
Международна финансова институция с опит в управлението на енергийни проекти в региона ще надзирава изпълнението на проекта. А за да бъдат регламентирани всички дейности за изграждане, присъединяване и експлоатация на съоръженията ще бъдат внесени промени в Закона за енергетиката.
Другите два проекта, през които ще се финансира съхранението на енергия, но съчетано с нови ВЕИ, са насочени директно към бизнеса.
Единият е за изграждането на 1400 мегавата възобновяеми мощности задължително с батерии за ток. Тук са предвидени 2,0067 млрд. лв., от които 668,9 млн. са безвъзмездни от Брюксел, а 1,3378 млрд. идват от частно финансиране. Периодът за изпълнение е 2022-2026 г. Съотношението на грантовото към частното финансиране е 33 към 67%. Предвижда се и този проект да се управлява от международна финансова институция.
Изискването е батерията да има
капацитет за продължителност от поне 4 часа
и мощност поне 30% от общия инсталиран капацитет на ВЕИ съоръжението.
Ще се правят пет търга на всеки 6 месеца, като ще бъдат обявявани за изграждане 285 мегавата възобновяеми мощности с батерии. Ще печели този, който предлага най-ниска цена.
Безвъзмездното финансиране ще бъде до 70% от общите разходи, свързани с иновативната част на проекта, а именно за батерията.
Компаниите могат да кандидатстват за изграждане на съоръжение за съхранение на енергията на мястото, където е ВЕИ централата, или да се сключи договор с друг собственик на батерии, намиращ се в близост.
Минимално изискване за проектите, допуснати до процедурата, ще бъде те да притежават необходимите разрешителни за ползване на земи и регулации, да представят бизнес план, което гарантира максимално ефективна работа на централата. Допълнително изискване е проектите
да започнат да функционират най-късно 18
месеца след одобрението
За последния търг се изисква да бъдат изпълнени за 12 месеца.
За да гарантират успешното завършване, кандидатите трябва да предоставят банкова гаранция, покриваща предварително определен процент от отпуснатата безвъзмездна помощ.
Работата на батерията също ще се проверява на годишна база и успешните кандидати ще бъдат санкционирани, ако се открие недостатъчна производителност с предварително определено отклонение.
Първата покана за проектни предложения е планирана за третото тримесечие на 2022 г., а изграждането на първите мощности от 285 мегавата ВЕИ с батерии може да започне през второто тримесечие на 2023 г.
Получател на европарите е Министерството на енергетиката - то е оператор и администратор на държавната помощ, която ще бъде представена на класираните участници в процедурите. Предвижда се безвъзмездната помощ за 1 мегават фотоволтаична централа да бъде средно 400 000 евро, а за вятърна инсталация на сушата - 800 000 евро.
Планирано е изпълнението на този проект да доведе до намаляване на годишните въглеродни емисии при производство на електроенергия със 758 тона всяка година за експлоатационния живот на инсталациите.
Очакваното производство от 1400 мегавата ВЕИ е минимум 1499 мегаватчаса годишно за всяка година на работа. Предвижда се те да доведат до сигурност и стабилност на електроенергийната система – 1710 мегаватчаса балансиращ капацитет годишно за експлоатационния живот на инсталацията и заетост на 27 831 души.
Третият проект за ВЕИ с батерии е допълващ този за 1400 мегавата.
Предвижда се стартът да е през второто тримесечие на 2022 г. и да е насочен към малки и средни предприятия, които да изградят зелена мощност за собствена консумация на ток с батерии за съхраняване. Бюджетът е 400 млн. лв., като грантовото финансиране от плана за възстановяване е 200 млн. лв., също200 млн. е и частното участие.
Планирано е капацитетът на
инсталираната мощност на индивидуален
проект да не надвишава 1 мегават
От схемата са изключени акумулатори за съхранение на електроенергия за превозни средства (електромобили и др.), които се предвижда да бъдат подкрепени по други проекти.
В плана се посочва и възможността за изграждане на завод за батерии, но той няма да получи безвъзмездно финансиране.
Описано е, че такъв проект би отключил и огромен потенциал за частните инвеститори за разработване на иновативни бизнес модели и продажба на продукти/услуги в ЕС и в световен мащаб - балансиране, софтуерни решения, дизайн и технически консултации, системна интеграция и др.
Проектът нямало да представлява заплаха за доставчици на помощни услуги, тъй като това ще засегне новоизградените ВЕИ съоръжения, а не вече съществуващите мощности.
Май ще спират тецове през 2038 г.,
намаляват с 40% емисиите до 2025 г.
11 реформи ще трябва да се направят, за да бъдат отпуснати европарите от плана за възстановяване в стълб “Зелена България”. Най-тежките и сериозни са последните две, става ясно от наскоро публикувания документ.
Предвижда се не по-късно от 2038 г. да бъдат спрени въглищни централи. Според обясненията на премиера Кирил Петков и вицепремиера Асен Василев обаче нямало централите да се изключват, а щяло да се намали времето в годината, през което се използват.
В реформата за декарбонизация е записан и ангажимент до 2025 г. България да намали въглеродните емисии от производството на ток с 40%. Ще има регулаторен таван за емисии на въглероден диоксид на тецовете, приложим от 1 януари 2026 г. Намаляването на емисиите ще обхваща тецовете “Марица 3”, “Марица-изток 2”, “Бобов дол” , “AES-3C Марица-изток 1”, “КонтурГлобал Марица-изток 3”, “Брикел”, “Република”, “Русе Изток” и “Топлофикация Сливен”.
Предвижда се създаване на
държавно предприятие
“Конверсия на въглищни региони”,
което ще наема хора, чиито
договори се прекратяват във връзка
със спиране на минната дейност
По настояване на ЕК то не е включено в плана, но това не било пречка за реализирането му. Финансирането му било възможно от Фонда за справедлив преход. Предприятието ще е към Министерството на енергетиката, като на него се предоставят за рекултивация съществуващите терени и съоръжения на въгледобивни или енергийни дружества - държавна собственост. Планира се създаване на икономическа зона в комплекса “Марица-изток”.
До 30 септември 2024 г. “Булгартрансгаз” и Електроенергийния системен оператор ще бъдат извадени от Българския енергиен холдинг и ще преминат към Министерството на енергетиката. Цели се независимостта им.
Създава се и Национален фонд за декарбонизация, с парите от който ще се финансират крайни потребители на ток. Участието на банки и финансови институции в тази схема ще е ключово.
Промени в Закона за етажната собственост ще премахват пречки пред инвестиции в енергийната ефективност. С тях ще се улесни вземането на решения от собствениците в блока, ще се създава възможност за откриване на банкова сметка на етажната собственост, както и се регламентира професионалното управление в сградите. Записано е и
разработването на дефиниция
за енергийна бедност,
липсата сега на такава е пречка за либерализацията на пазара на ток за домакинствата. Предвидено е разработване на механизъм за финансиране на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми източници, заедно със сметките за енергия.
Обслужването на едно гише пък цели намаляване на административната тежест за бизнеса и домакинствата при мерки за енергийна ефективност. За целта ще бъдат създадени пилотно 6 териториални звена, а за 24 месеца ще бъдат покрити всички 28 области.
За насърчаване на ВЕИ-та ще се опростяват процедурите за лицензиране и издаване на разрешителни, включително съоръжения за съхранение на енергия, както и за фотоволтаици до 1 мегавата за собствена употреба. Предвиждат се до 30 юни 2026 г. най-малко 3500 мегавата нови вятърни и слъневи централи.
Ще се прави и пътна карта за развитие на водородните технологии е седмата реформа, а следващият акцент е либерализация на пазара на еленергия.
