Собственикът Давиде Мариани е готов да предложи изгодна цена, ако Симеон Сакскобургготски се заинтересува
Давиде Мариани е бивш антиквар, който от десетина години има нова страст. Вместо да събира скъпоценни стари предмети, които да продава на баснословни цени, той обикаля Източна Европа, за да търси по мазета и тавани евтини и скромни предмети от соца. След това ги събира в колекции, за да ги продава на италианци, запалени по този вид свидетелства от миналото.
В огромния изложбен салон в град Имола, до Болоня, където Давиде е наредил на етажерки събраното от него през последните 10 г., има и две обезглавени статуи на цар Борис III и царица Йоанна. Според него бюстовете били открити преди години от човек
на тавана на
Обществената
библиотека на Русе
Българинът, който ги продал на Мариани, му предоставил и снимки как ги намира. Според него било нещо нормално след идването на власт нa комунистическия режим неговите представители да изхвърлят или унищожат всички паметници, славещи монархията. Същото се правело и с бюстовете, изложени в обществени сгради. Често обаче, вместо да ги унищожат, комунистите обезглавявали статуите. В профилите в социaлните мрежи на изложбения си салон All’origine (“В произхода”) Мариани е публикувал не само снимките на обезглавените статуи, а и исторически фотографии на царицата с италиански произход и на българския цар. На тях те са облечени в подобни на представените на статуите облекла. На статуята на царица Йоанна се различава ясно ризата ѝ с национални български шевици, с която е облечена и на портретната си снимка. Цар Борис III пък носи същите ордени и военна униформа като на черно-бялата му снимка.
“Би било хубаво, ако статуите се върнат в семейството на царица Йоанна и цар Борис III”, каза по телефона за “24 часа” Давиде Мариани. “Ако синът им Симеон Сакскобургготски се заинтересува да ги има, бих предложил суперизгодна цена”, допълва Мариани.
“Бюстовете са гипсови, те са от евтин материал, не са от мрамор. Но имат историческа стойност, защото разказват какво се е случило. Знаем, че през комунизма са обезглавявали статуите на знатните личности”, допълва италианецът.
“Купуваме много неща от България – порцеланови изделия и какво ли не още”, разказва Мариани. Самият той е този, който отива на място, за да издирва стари предмети, но разполага и със собствени контакти из бившите соцстрани.
“Често търсенето започва от сайтове, на които се продават подобни предмети. Влизаме и гледаме кой и какво продава”. Когато Мариани хареса нещо, уговаря срещи и отива на място. “Напоследък бях открил един
човек от Варна,
който колекционира
стари карти за игра
Така че една от следващите ми визити в страната ще бъде при него”.
Според Мариани, който е бил много пъти в България, в провинцията все още се пазят много неща по мазетата и таваните. “Например в Източна България – Шумен, Варна, Бургас”, допълва той.
Но кой тип предмети
от соца харесват
италианците?
“До 50-те и 60-те години на миналия век на Апенините имаше същия вид предмети. След това дойде икономическият бум, когато всички станаха “господа”. Така те изхвърлиха повечето от предишните си неща. Това обаче не е било направено в България, Румъния, Унгария, Украйна. “Там преди да хвърлят нещо на боклука, пък било и бутилка от мляко, мислят 10 пъти”.
Според Мариани мнозина италианци харесват предмети, които са били изхвърлени преди 30 или 40 години.
“Сега биха ги купили с удоволствие”, смята колекционерът. Той е събрал и каталогизирал в изложбеното си пространство от 1000 кв. м. над 300 хил. - 400 хил. предмета. Складът му обаче не е отворен за посещение за публика и за частни граждани. В него може да купуват след уговорена среща само собствениците на ДДС номер, тъй като се издават данъчни фактури и не се продава на дребно.
“Всичките ни клиенти остават очаровани от колекциите от скромни предмети, които когато са в групи от 100-200, предават посланието за изследване, търсене, виждат се разликите между тях. Така се разбира, че те не са индустриални продукти, всеки от които да прилича на другия. Събираме заедно вази, които идват от България, Румъния и Унгария и които са подобни, носят дадена атмосфера, допълват се една друга. Така стават по-силни, когато се представят в група”, разказва Мариани. Той обаче не се интересува от събирането на бюстове и картини, представящи старите комунистически диктатори, защото това е друг тип колекционерство.
Италианецът признава, че в дома си не държи почти нищо от предметите, които излага в магазина си. “Не си позволявам да се влюбвам в тях,
защото трябва
да ги продавам,
за да мога да отида да търся и други. Моята мисия е свързана с това да откривам такива предмети. Не съм запален по колекционерството като такова”.
В салона склад на Мариани може да се види как историята е направена не само от места и хора, а и от вещи и на пръв поглед прости предмети, които разказват факти или навици от миналото. Географски карти, дамаджани, стъклени вази, рамки за снимки, бутилки, столове, покривки, каренца, дървени щайги, копчета и какво ли не още е събрано в отделни групи по етажерки и върху маси. Така запаленият по този тип предмети може да ги купи в колекция, защото по този начин може да се почувства полъхът на историята в различните страни от Източна Европа, от които произлизат. Една и съща книга, но отпечатана в две различни страни и с различни корици, разказва за разликите между двете географски места. Търсенето на клиентите може да бъде от най-различен тип – някои се интересуват например от книги от соца със сини корици, други събират вази само в червено, трети желаят само изтъркани и стари рамки на снимки.
