Съдебната реформа не била съдебна реформа, защото не решавала съществените проблеми, а за истина се представяли лъжи
Създадохме специализираните структури, за да се отчетем пред ЕС, че нещо правим, с ясната цел, че те няма да работят по начина, по който трябва. Оказа се, че въпреки колебливата подкрепа на държавата, съчетана с европейския натиск през Механизма за сътрудничество, станаха толкова ефективни, че не изпълниха желанието да са нещо, което не функционира.
Това обяви главният прокурор Иван Гешев на отчета на прокуратурата за периода 2019 - 2021 г. в сряда. Очаква се правната комисия да гласува на второ четене закриването на спецправосъдието.
На събитието в сряда присъстваха дипломати, членове на ВСС и магистрати. Освен данни прокуратурата отново припомни и законодателните си идеи. (Виж карето долу - б.р.) Според главния прокурор специализираните структури
станали
“опасни за
организираната
престъпност”.
“Просто трябваше да имитират дейност”, добави той.
“Съдебната реформа, освен че не е съдебна реформа, защото не решава съществени проблеми, интересува 4-7% от българските граждани”, обяви още главният прокурор. За нея слушал от 1995 г.
Той обясни и защо са поканени магистратите и дипломатите - “за да чуят фактите”, защото “истината била девалвирала и за истина се представяли лъжи”.
“Опитахме се да излъжем европейските ни партньори, а сме на път да излъжем себе си”, смята Гешев. Според него сме превърнали механизма за сътрудничество във вътрешнополитически инструмент и сме го обезсмислили с политическите си борби.
Резултатът - той вече не функционирал спрямо България.
“Съдебната власт се оказа единствената преграда пред беззаконието”, добави Гешев.
Той предупреди, че тази “опасност за върховенството на закона и човешките права е тенденция - доста сериозна”.
Според данните, представени от зам.главния прокурор Красимира Филипова, с влязъл в сила съдебен акт през 2021 г., са осъдени 29 595 души, а 665 са оправдани. През 2020 г. осъдени са били 26 845 и 561 оправдани, а през 2019 г. - броят на осъдените е 29 596 при 772 оправдани.
Приблизително 98% от всички, които са предадени на съд, получават наказание, показват данните на прокуратурата.
Шефката на спецпрокуратурата Валентина Маджарова отчете ръст на решените дела - през 2021 г. - 639, а през 2020 г. са били 487, с което каза, че е горда, “въпреки политическия натиск” в последната година.
Спецпрокуратурата отчита и
тенденция за
увеличение на
внесените
обвинителни
актове
за сметка на споразуменията. През 2019 г. са били внесени 108 обвинителния акта и 163 споразумения. Година по-късно съотношението отново е в полза на споразуменията - 84 срещу 79. През 2021 г. обаче обвинителните актове са вече 94, споразуменията са 65, а има и две предложения за освобождаване от наказателна отговорност.
Осъдени и наказани през миналата година по дела на спецпрокуратурата са 193 души, а 28 са оправдани. Маджарова обясни, че спецпрокурорите разследват най-тежките престъпления и корупцията по високите етажи на властта, което предполага
“прокурорът да
бъде малко
по-смел
и не е негативна статистика, че има оправдателни присъди”. По думите ѝ в Европа делата, които завършват с оправдаване на подсъдимите, са около 20%. Тя отдели специално място и на делата за корупция, като подчерта, че спецпрокуратурата работи по тях само от 4 години. За този период са били предадени на съд над 200 души, а влезлите в сила присъди са 16.
“Да, този брой не е висок, но за едва 4-годишния период не е възможно съдебните процеси да се завъртят и да приключат с влязъл в сила съдебен акт. По ред причини делата за корупция не могат да приключат със споразумения, защото така е решил законодателят и това означава триинстанционно производство”, каза Валентина Маджарова.
Идея: провокацията към подкуп да стане
СРС, граждани да са агенти под прикритие
Прокуратурата предлага промени
в НПК, за да е по-бърз процесът
Провокацията към подкуп да отпадне като престъпление в Наказателния кодекс (НК) и вместо това да стане ново специално разузнавателно средство (СРС), предлага прокуратурата.
Сега се наказва с лишаване от свобода до 3 г. Според прокурорите, ако тя се осъществява от служител под прикритие при съдебен контрол, това ще доведе до разкриването на много престъпления.
Според обвинителите може да се разшири и кръгът на агентите под прикритие, като се даде възможност да бъдат използвани и граждански лица. Те също се водят специални разузнавателни средства според Наказателнопроцесуалния кодекс.
Прокуратурата има идеи по отношение на т.нар. сътрудничещ свидетел. Според зам. главния прокурор Красимира Филипова може да се мисли за смекчаване на наказанията и дори отпадането им по отношение на хора, които активно са съдействали за разкриване на престъпления. Подобна практика има и в други държави.
Важна промяна, която предлага държавното обвинение, е постепенно във времето да се намали броят на поемните лица. В изключителни случаи те да не са две, а едно. Такъв казус е например, когато престъплението е извършено на труднодостъпно място. Сега разследващите срещат трудности при намирането на поемни лица, защото хората масово отказват. Една от причините е, че трябва да отделят доста време, за да присъстват на претърсванията и изземванията, а в много случаи след това да се явяват като свидетели в съда.
Зам.-главният прокурор припомни и една идея отпреди две години. Автомобилът, собственост на шофьор, причинил катастрофа след употреба на алкохол и наркотици, да се отнема в полза на държавата.
Друго предложение е да се намали формализмът в обвинителния акт. В България законът изисква в него да бъдат описани точно времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, за разлика от други държави, където няма подобно задължение. Тези предложения на прокуратурата не са нови, но досега нито една парламентарно представена партия не ги е припознала, за да ги внесе в парламента.
Държавното обвинение е готово да се
включи в международните разследвания
за военни престъпления в Украйна
Прокуратурата ще посочи свой представител, който да се включи с експертна помощ по темата “военни престъпления и права на човека” в Консултативния съвет на европейските прокурори, съобщи главният прокурор Иван Гешев.
Той обясни, че е в постоянен контакт с колежката си в Украйна, а в сряда е разговарял и с главния прокурор на една от прибалтийските държави по повод разследването на евентуално извършени военни престъпления на територията на Украйна.
“Ние сме в диалог с Консултативния съвет на европейските прокурори по тази тема. Тема, свързана с военни престъпления и започнати разследвания за военни престъпления в някои страни от ЕС. Обмисляме тази възможност на база българското законодателство и Европейските стандарти”, каза Гешев.
Държавите, които вече са започнали такива разследвания, ще бъдат координирани от Евроджъст. (Европейската служба за правна помощ - б.р.)
