Виж първата част ТУК.
Археологически проект в Забранения град разкрива ранните дни на императорския дворец.
Исторически улики
Липсата на оцелели документи за строежа на Забранения град прави изследването на неговото начало още по-трудно. Ян Синчън, експерт по древна архитектура в Дворцовия музей каза: „Със сигурност е имало чертежи и подробни карти за строежа, когато е бил построен за първи път. За съжаление, повечето от тях са били изгубени. От запазените до днес документи можем да добием само бегла представа за първоначалния образ на сградите.
„Известни са ни само приблизителните им разположения в Забранения град, но тяхната точна позиция остава загадка. Понякога дори имената на някои от конструкциите са неясни за днешните учени“, добавя той.
Според Ян, разположението на сградите в днешния Забранен град се е оформило по времето на император Дзядзин (1522-1566 г.), който преустроил мащаба на дома си, заедно с много други сгради за императорски постройки в комплекса, за да демонстрира амбицията си.
„Това оставя една неясна картина за Забранения град преди неговото управление, която може да се възстанови единствено чрез археологията“, допълва Ян.
Древен стих, възхваляващ величието на императорския дворец от ранния период на династия Мин, споменава две големи зали Дашан и Жъншоу, които вероятно са съществували в района, където наскоро бяха открити новите останки.
Мин Шълу също твърди, че император Дзядзин веднъж поръчал на министрите си да обсъдят разрушаването на будистки храм в обекта и построят нова жилища сграда за вдовстващата императрица.
Според Сю и У обаче е твърде рано да се правят връзки между техните открития и историческите записки, докато не се появят по-солидни доказателства.
През 2014 г. други древни конструкции са изкопани в близост до Сънингун (Двореца на състраданието и спокойствието), на по-малко от 100 метра от настоящите археологически разкопки. Районът също е бил изцяло реконструиран при управлението на император Дзядзин, според историческите документи.
Подобни, но по-малки сандун (sangdun) структури, около 2 метра широки, също са намерени.
У казва, че тези структури вероятно са били част от същия внушителен архитектурен комплекс като днешните открития. „Ако по-големите колони указват мястото на главната зала, може би малките са индикатор за коридор“.
Сю добавя, че в момента се черта по-голяма „подземна“ карта на Забранения град, чрез подробно изследване на разпръснатите архитектурни реликви.
„Въпреки това, в археологията не трябва да избързва със заключенията. Ще ни отнеме вероятно още три до пет години непрекъснати усилия по проекта, за да проучим обстойно всички тези слоеве от останки, един след друг“, казва той.
Сравнителни проучвания на други археологически обекти могат да помогнат за оформяне на по-цялостна картина за грандиозните сгради от периода на династия Мин.
Така например У и няколко други археолози от Дворцовия музей се присъединяват към разкопките в обекта Джунду (Централната столица) в кръг Фънян в провинция Анхуей. През 1369 г. Джу Юенджан, императорът основоположник на династия Мин, нарежда в неговия роден град да бъде построен императорски дворец на площ от 840 000 квадратни метра. Въпреки че планът по-късно бил спрян, останките на този полузавършен прототип на Забранения град могат да послужат на изследователите за важен ориентир, чрез който да добият представа за ранното минско строителство.
Сандун, също толкова голям, колко новите находки в Пекин, са открити в Джунду, но те са били направени от чакъл и пръст и при тях са използвани сравнително груби строителни техники.
„Може да се види как строителните методи са еволюирали и напреднали от Джунду до Пекин“, казва Сю.
Новият археологически обект в Забранения град е поднесъл много изненади, отвъд династия Мин.
Монголският владетел Кубилай хан посочил Даду, днешен Пекин, за столица на династия Юен (1271-1368 г.), превръщайки я във влиятелен център чрез мащабен градоустройствен план. Пекин се превърнал в столицата на обединен Китай. Локацията на двореца на Кублай хан и до днес се оспорва, заради неясните записки в оцелелите документи.
Някои компоненти на императорските сгради от династия Юен са открити в изкопна яма в обекта. Тези открития могат да подкрепят теорията, че императорският дворец на Юен лежи под Забранения град.
„Ако това е така, то централната ос на Пекин вероятно е останала непроменена за последните над 700 години. Нашето познания за тази ключова забележителност ще бъдат допълнително обогатени“, добавя Сю.
Централната ос на Пекин е историческа ивица земя в центъра на столицата с ключови постройки и архитектура. Реставрацията ѝ е част от усилията на Пекин да спечели признание за района около Забранения град от ЮНЕСКО. Дългата 7,8 километра централна ос е ключово място за древния град, от портата Юндингмън на юг, до Барабанените кули на север. Със своята 750-годишна история районът включва голям брой исторически постройки, реликви и културни обекти.
Императорска работилница
Дворцовите останки от династия Мин са открити случайно. Когато археолозите започват разкопките през 2020 г., те очаквали да намерят повече следи от прочутата императорска работилница, позната на китайски като Дзаобанчу.
По-подробна документация за тази област от късния период на Мин е достъпна за днешните изследователи, което дава по-добра представа за дворцовия живот в редица отношения. През 1627 г. в този район се намира склад за канцеларските материали на императора, докато кухнята, обслужваща близката сграда Цънингун, може да се види на карта от 1679 г.
През 1691 г. император Канси от династия Цин заповядва да бъде създадена императорската работилница Дзаобанчу, което бележи началото на процъфтяващ век за традиционна изработка, който продължава до управлението на неговия внук Циенлун (1736-1795 г.).
Работилницата просъществува до началото на 20 век. Нито едно от нейните съоръжения и резиденции на занаятчиите днес не се вижда над земята, но мястото е идеално място за археологически разкопки.
„Знаем, че в този дворцов комплекс крие изобилно наследство, но не можем да разрушим дворците и да разкопаем земята. Сегашното място създава перфектен и рядък шанс да видим миналото на Забранения град в рамките на сравнително малка площ, също както минимално инвазивната хирургия“, допълва Сю.
„Археологията в Забранения град означава много повече от запълване на празнини в историческите записи, които се съсредоточават върху политиката на императорския двор. Ние постепенно можем да формираме пълно разбиране за древното общество от детайли, които лесно се пренебрегват“, допълва ученият.
След откриването на руините в Цънингун, експертите изготвиха няколко плана, за да покажат откритията на обществеността. Въпреки това, след научна оценка, те най-накрая решават да запълнят ямите и да ги държат необезпокоявани. Сю каза, че това е отговорно действие спрямо Забранения град.
„Въпреки това, винаги е от решаващо значение да се популяризират такива важни археологически находки. За текущата работа на този обект търсим по-добри идеи, за да го представим на публиката и да го защитим в същото време“, добави Сю.
