Предплатили сме на “Газпром” за април, като това плащане може да остане и окончателно, казва председателят на Съвета на директорите на “Булгаргаз”
Много се говори за бърза трансформация, да се изключи газът, но повечето световни анализатори казват, че синьото гориво има място поне до 2035 г. Не можеш лесно да го замениш
ЕК прави анализ на правните последици на указа на Путин за плащането в рубли и влиянието върху договорните отношения в страните членки
- Господин Топчийски, в петък “Газпром” и говорителят на Кремъл коментираха указа на Владимир Путин за плащане на газа в рубли от т.нар. неприятелски държави. Вероятно сте разработвали сценарии за различните варианти. Как изглеждат партньорските отношения на “Булгаргаз” с “Газпром експорт” в тази ситуация?
- Има два сценария, като и двата в момента се анализират от правна гледна точка от Европейската комисия. Първият е директното плащане в рубли от “Булгаргаз” към “Газпром експорт”, каквото писмо пристигна в “Булгаргаз” в петък вечерта. Този сценарий не се препоръчва от ЕК за нито една страна от държавите членки, която има договор с руската компания. Това писмо е в нарушение на договорните отношения, в момента тече анализ на правните аспекти на ниво ЕК и в “Булгаргаз”.
Относно втория сценарий той също е възможен: плащанията ще продължат да бъдат в евро или в долари.
- Този механизъм не е много ясен. Бихте ли го пояснили?
- Той не е чак толкова сложен. Всяка една от компаниите открива своя сметка в Газпромбанк - тя е визирана като банка. Изпраща долари или евро по договорите за доставка по своята сметка в тази руска банка. Газпромбанк превалутира по курса, който е на московската борса, и се захранва сметката на “Газпром експорт” в рубли.
- Това го прави самата банка?
- Да, Газпромбанк превалутира. За “Булгаргаз” не би имало никаква разлика, технически трябва да преведе по своя сметка сумата за плащането в долари. Така че не се променят много нещата. Паралелно и за този сценарий тече анализ от ЕК относно правните последици както на издадения указ, така и на влиянието върху договорните отношения в страните членки.
Добрата новина е, че ние сме предплатили газа за април, като това плащане може да остане и окончателно в зависимост от това какви доставки има през април на база на заявките от клиентите ни. Чисто технически моментът за окончателно плащане ще бъде до 2 или 3 седмици.
- За май кога трябва да се плаща авансово?
- В края на април. Другата добра новина е, че през май потреблението рязко спада. Проблемите се компенсират от доброто време и рязкото намаляване на потреблението - топлофикациите не работят, индустрията сваля исторически потреблението с 25-30%, газоразпределителните дружества драстично намаляват ползването на газ. Потреблението ще е достатъчно малко и би могло да се покрие с азерски газ и ако трябва - с допълнителни количества.
- Имате предвид доставки на втечнен газ ли?
- Или втечнен газ, или доставки от съседните държави, зависи от обстановката при тях. Гърция има договор с “Газпром”, имат и договорени доставки на втечнен газ на терминала “Ревитуса”. Другото добро е, че се удължи срокът за добив на газ от Чирен с един месец до края на април. Когато наследихме ръководството на “Булгаргаз”, в Чирен имаше най-малко газ от 4 г. насам. На 1 март имаше най-много запаси.
- Защо да са най-малко? Доколкото си спомням, тази година “Булгаргаз” дори бе поела ангажимент да нагнетява газ вместо столичната топлофикация.
- Не съм чул за такова нещо. Не мога да коментирам предишни периоди. В първите дни в компанията се опитахме да гледаме как някои неща са се случвали в миналото, но решихме, че по-добре да гледаме напред и да се опитаме да стабилизираме “Булгаргаз”.
- Вероятно сте разработвали и сценарий за прекратяване на доставките. Какво предвижда?
- Разработваме го от средата на февруари, когато олимпиадата течеше и имаше дискусии, че нахлуването на руските войски в Украйна ще бъде веднага след нея. Оттогава работим сценарии какво би се случило, ако доставките спрат – какво бихме правили през втората половина на февруари, през март, през април. Април ни беше срокът, тъй като исторически топлофикациите спират на 15-о до 20-о число. Затова искахме да има запаси в Чирен. Имаше много сериозна координация на ниво БЕХ, министерство, “Булгартрансгаз”.
- И какво показва този краен сценарий за идните месеци?
- В средата на февруари говорехме за спиране на доставките, после имаше половин месец успокоение, сега пак сме в ситуация този проблем да е на дневен ред. Да повторя, че все пак имаме запаси в Чирен, които могат да бъдат ползвани. Платени са доставките за април. Лошият сценарий от средата на февруари може да се използва за първите 10 дни на април, когато ще има яснота какво ще се случва.
- И какво предвижда той?
- Дори и по-малко вероятна, има хипотеза добивният сезон в Чирен да бъде удължен с още един месец. Това трябва да се гледа внимателно, зависи и от оператора на хранилището, защото колкото повече се изтегля напред във времето, толкова повече се застрашава следващият сезон. Другата възможност е с виртуални доставки.
- Откъде може да се вземе газ при хипотеза, че спрат руските доставки, което не го пожелаваме?
- Не, не го пожелаваме. Алтернативата е азерският договор за 1 млрд. куб. м на година, в който в момента с анекс има ограничение на количествата. Другата възможност е доставка на втечнен газ от гръцкия терминал при Ревитуса. Там е сложен технически въпрос, защото става дума за резервиране на капацитети на терминала, за регазификация, за гръцката газопреносна мрежа. Вариант би бил и доставка през турската връзка.
- Но с Турция няма споразумение за междусистемна свързаност, и то, доколкото знам, не заради липсата на желания от наша страна.
- Не бих могъл да го коментирам.
- Значи остава единствено “Ревитуса” като вариант за доставка на втечнен газ.
- Евентуалното спиране на доставките на руски газ е само за неприятелски държави, Турция не е в този списък, така че възможни доставки и на втечнен, и на тръбопроводен газ варианти има, но дано да не стигнем до тази ситуация.
- Какви са вижданията ви за развитието на “Булгаргаз” – той е обществен доставчик за регулирания пазар, но и осигурява газ на приблизително същите цени и на индустрията. Философията беше, че и бизнесът трябва да ползва преимуществата на дългосрочните договори, които осигуряват добра цена. Така ли ще остане?
- Това е била логиката назад във времето. Сега не мога да кажа в каква посока регулаторът ще взема решения.
- Председателят на КЕВР заяви пред “24 часа”, че в този период на кризи не е време за резки движения.
- И аз мисля, че това трябва да се съобрази. Компанията ще продължи да изпълнява функцията си на обществен доставчик, като целта е битът да има най-евтиния газ, най-евтината топлинна енергия. И мога да започна с нашите 5-6 стратегически приоритета, единият от които са точно доставките на природен газ и дългосрочните договори.
- Договорът ви с “Газпром експорт” изтича в края на годината. Какво следва?
- Подготвяме се и за този сценарий - за преговори, въпреки случващото се в момента. Ние, като дружество, което има за цел да оптимизира газовия микс, не го изключваме с лека ръка. Подготвяме и сценарий, в който да преговаряме било за дългосрочен договор, било за анекс. По-скоро би било нещо по-краткосрочно.
- И как планирате микса от доставки?
- След два месеца в дружеството правим анализ на най-важната индикация – какво потребление ще има от клиентите, те са на първо място, как ще се случва енергийната трансформация, каква роля ще играе “Булгаргаз” в нея. Тук пак се поляризира – от това да няма въобще газ до енергийна трансформация през газ като преходно гориво.
Разработваме три модела за преход, единият по-агресивен, друг по-балансиран и трети - по-консервативен. Много се говори за бърза трансформация, да се изключи газът, но повечето световни анализатори казват, че газът има място поне до 2035 г. Не можеш лесно да го замениш.
Говорейки за доставките, първото е да видим клиентите - бивши, настоящи, бъдещи, като говоря по-скоро за свободния пазар, да оценим техните нужди, тяхната трансформация - имат ли намерение да използват природен газ, обсъждат ли използването на водород, последното е по-напред във времето и зависи от инфраструктурата. На база на техните планове ще разработим сценариите за диверсификация на източниците.
За доставките разглеждаме два варианта – с по-краткосрочен и с по-дългосрочен ефект. Нашето усещане е, че назад във времето повечето решения са били ориентирани краткосрочно – какво ще се случи след година, след две. При дългосрочните договори за втечнен газ например, ако ги направиш сега, ефектът ще е след няколко години. Ако тази диверсификация на какъвто и да е втечнен газ беше направена преди 2-3 г., сега щяхме да го имаме на 2 пъти по-ниски цени.
- Ако “Булгаргаз” бе сключил договор преди няколко години с американски доставчици на втечнен газ, сега щеше да има в микса евтино синьо гориво, така ли?
- Няма значение какви са доставчиците – катарски, американски, австралийски, британски. Те казват, че всичко е заето като количества, можем да водим преговори, но най-ранната ни дата за доставка е от 2024 г. Другото важно е, че там са индекси, които не зависят от нидерландския TTF, зависят от други индекси за търговия с природен газ, от района, в който са. Нидерландският е силно зависим от руския газ. Ние се опитваме да имаме количества с ценообразуване на база на нидерландския индекс, но и на база на други индекси, за да избегнем зависимост от един доставчик в целия микс.
- Сключвате ли договори вече?
- Не, прекалено е рано за договори. Опознаваме ситуацията вътре в дружеството, както и самите доставчици, като тепърва ще приготвим нашите изисквания за количества. Това в един момент може да се пренесе и на по-високо ниво. Знаете, че се обсъжда на ниво ЕС да се купуват количества, едното беше с “Газпром”, другото – за втечнен газ.
- Какво визирате, като казвате, че ще осъвремените компанията?
- То е първо в начина на работа с клиенти и доставчици – да си по-гъвкав, по-отворен и “Булгаргаз” да не е наложен, а предпочитан партньор.
- Искате да търгувате на борсите, а не с договори ли?
- Не, не. Искаме да имаме договори с клиентите ни, които обаче да не звучат като наложени, а самите клиенти да искат да работят с нас. Направихме срещи с част от тях, за да разберем намеренията им за прехода, за да ги заложим в анализите си. Знаете, че водещите компании не гледат конкурентите, а клиентите си, така се просперира. За да задоволиш нуждите им, трябва да имаш добър микс, дългосрочен, краткосрочен, да имаш палитра от неща, които може в първата година да не изглеждат добре, но в петата, шестата са добре. Гледаме във времеви диапазон за следващите 10 г.
Другото важно за осъвременяването е човешкият ресурс, стабилизация на финансовите ресурси и промяна на управленския модел.
- Какво ще променяте?
- Нашето верую е, че нито едно ръководство не е по-добро от хората, които работят. Работим по осъвременяване на структурата, хората да се чувстват добре, да са мотивирани, да се чува мнението им. Може би ще намалим малко състава, който така и така не беше запълнен, но ще го направим да работи ефективно.
По финансовия ресурс работим активно да си съберем вземанията от клиенти, както и дружеството да има оборотен капитал.
Третото стратегическо намерение е да променим малко управленския модел, начина на вземане на решения. Контролният орган, съветът на директорите, да участват по-активно в стратегическите решения, да са въвлечени повече хора в обсъждането на тези решения и съответно подобна информация да се координира и с контролния орган в БЕХ.
- С азерския консорциум преговаряте ли за бъдещи доставки и по кое трасе?
- Преговори не водим. Имахме няколко контакта още в началото, когато търсехме допълнителни количества за съхранение в Чирен. Отговорът беше – да, има възможност, но цените биха били чисто пазарни. За момента не сме мислили за допълнителни количества, то е свързано и с капацитети, с изграждане на газовата връзка с Гърция. Надяваме се, че този 1 млрд. куб. м ще можем да го вземем. Не е изключена опцията при спиране на руски доставки да се обърнем и към тях, но на този етап изчакваме пускането на газовата връзка с Гърция, очакваме да изтече анексът. Би било добре и трябва да можем да вземем изцяло този 1 милиард.
- Като изтече анексът, изтича и капацитетът в гръцката мрежа. Какво предвиждате, ако от 1 юли не е готова газовата връзка?
- Капацитетите са динамични – те са годишни, месечни, има и дневни, това го прави малко сложно. Но говорейки за договори, ние се опитваме да сме все по-готови, защото търговете за капацитет за следващата газова година са през юни. Така че наред с осъвременяването на “Булгаргаз” имаме едно наум за всички тези договори. Защото, ако се изпуснат тези за капацитет, тичаш малко след събитието. Сложно е, много са връзките, много са неизвестните, но мисля, че екипът става все по-силен.
- Прогнозирайте следващите месеци – какво ще се случи на газовата карта?
- Бидейки тук два месеца, буквално не мога да прогнозирам дори и следващите седмици. Планираме за най-лошото, надяваме се на най-доброто.
