В последните години живееше с Ани Спанчева, бивш зам.- министър на образованието
На 88 години почина Георги Атанасов. Той е последният премиер от времето на Тодор Живков и последният жив член на Политбюро на ЦК на БКП - най-важният партиен колективен орган до 1989 г. Той е единственият от него, осъден и лежал в затвора в Кремиковци по т. нар. дело "Сираци".
Атанасов е роден на 25 юли 1933 г. в с. Православен, Пловдивско. Бил е член на РМС, в БКП влиза през юни 1956 г., когато се дипломира в Историческия факултет СУ "Св. Климент Охридски". Прави бърза кариера в Комсомола.
Започва като зам.-завеждащ отдел "Студентска младеж" през 1958 г.
и тогава се жени за Вера Маргина,
която работи в международния отдел
на ЦК на ДКМС.
Тя е родена в Берковица. Завършва френска филология и остава в София. Съвременници от онези години разказват, че Вера е красива и тъмнокоса и двамата с Георги бил много хубава двойка. Имат две дъщери - Весела и Анелия. Вера Маргина умира от рак през 1984 г. През 1965 г. Георги Атанасов е избран за първи секретар на ЦК на ДКМС.
В края на 1968 г. го сменя Петър Младенов. Той е първи секретар на ОК на БКП във Видин, но през лятото на 1968 г. оглавява оперативния щаб за провеждане на Деветия международен фестивал на младежта и студентите в София. Фестивалът се провежда в сложното време на "Пражката пролет", когато войски на страните от Варшавския договор (без Румъния) навлизат в Чехословакия. Тодор Живков е впечатлен от работата и организационния размах на Младенов и го поставя начело на Комсомола.
А Георги Атанасов е "изтеглен" в ЦК на БКП. Завежда отделите "Наука и образование" и "Деловодство". За втория Живков винага слага изключително верни свои хора, защото в този отдел се съхраняват всички общи и персонални тайни на Партията. Осмият конгрес на БКП (ноември 1962 г.) избира Атанасов за кандидат-член, а Деветият (ноември 1966 г.) - за член на ЦК на БКП. В края на 1977 става секретар на ЦК.
От октомври 1980 г. кариерата
на Атанасов тръгва рязко нагоре.
Тогава номенклатурните кадри са като френски ключ - пасват на всеки пост, където Партията (Живков) го прати. Така историкът Атанасов най-напред става първи зам.-председател на на Държавния комитет за планиране, след което оглавява Комитета за държавен и народен контрол.
През 1984 г. става кандидат-член на Политбюро и ръководи отдел "Организационен" на ЦК. На 20 март 1986 г. превзема едновременно и партийния връх - става член на Политбюро, и държавния - става министър-председател. Сменя говорещия със силен руски акцент Георги (Гриша) Филипов.
От този период е бракът му с Людмила Филипова, която приема неговата фамилия и става Атанасова. Вече е с един несполучлив брак, от който има дъщеря. По професия е журналистка, работила е в отдел "Писма на читателите" във в. "Труд", през 1983 г. отива в направление "Информация" на БНТ.
Става известна с участието си
в предаването "Всяка неделя"
на Кеворк Кеворкян.
Двамата с Атанасов се запознават след един "жесток гаф" на Людмила, описан от Кеворкян в книгата му "Срещи в Бояна. Време за спомени". През 1984 г. тя прави репортаж за Павел Вежинов в английската гимназия. Камерата показва и една витрина с книги от и за писателя. За не повече от секунда-две се мярка и монографията на Румяна Узунова. Да, но Узунова вече е "враг на България" - от няколко години журналистката работи в радио "Свободна Европа". След няколко години - през 1988-1989 г., ще стане много известна с интервютата си, които прави от Мюнхен с български творци и дисиденти.
Филипова е пред дисциплинарно уворнение. Кеворк Кеворкян казваше, че "плъховете от идеологическия и другите отдели на ЦК й се нахвърлили, все едно че са им подхвърлили сирене от магазина "Дар от боговете" в "Белисимо". След време Георги Атанасов ще му каже, че първият, който сигнализира в ЦК за "гафа" на Людмила с книгата на Румяна Узунова в онзи репортаж, е Юлиян Вучков.
На Людмила помага Нели Младенова, директорка на английската гимназия, в която учи една от дъщерите на Георги Атанасов. Младенова я съветва непременно да се срещне с високопоставения партиец и държавник. Можи би и самата директорка да му е казала "няколко топли думи" за изпадналата в беда журналистка.
През 1993 г. самата Филипова разказва следното: "Посъветваха ме да отида да потърся Стоян Михайлов в ЦК, но срещнах Георги Атанасов. Стоян го нямаше, Георги обеща да ми съдейства за срещата. По този повод няколко пъти се свързвахме, за да уточним как да се видя със Стоян. Така се свързахме с Георги. Аз дори не знаех, че съпругата му е починала."
И не след дълго
Людмила започва да идва на работа
в телевизията с мерцедеса
на Георги Атанасов
Неведоми са пътищата господни, както и пътищата любовни... На сватбата им в ресторант "Рила" присъстват отбран кръг от хора. Тодор Живков го няма, но Милко Балев е тук. Кеворк и съпругата му Надя Дженева подаряват на младоженците картина от художника Цвятко Дочев. Кумуват Георги Джагров и съпругата му Цвета. И точно Цвета шашава всички, когато взима думата и започва дълго да обяснява каква добра и умна жена била първата съпруга на Атанасов...
Георги Атанасов е премиер на България около три години и половина. Това е времето на Горбачовата перестройка, навеждането на Живков, докато отмине бурята, възродителният процес, засилващата се международна изолация на България и прогресиращата криза вътре в държавата.
Атанасов е в отбора на Петър Младенов и Андрей Луканов, който организира свалянето от власт на Тодор Живков. Точно той на 10 ноември 1989 г. от трибуната на пленума в "Бояна" произнеся сакралните думи за "единодушното решение на Политбюро да приеме молбата на другаря Тодор Живков за освобождаването му от постовете Генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет".
Приживе Георги Атанасов ми разказа следното. По време на почивката между двете заседания Живков идва при него и казва:
"Георги, мислех, че ме освобождавате
само като генерален секретар
Сега разбирам, че ще бъда освободен и като председател на Държавния съвет. Защо? Бих могъл да ви бъда много полезен..." Атанасов му отговаря, че този въпрос вече е обсъждан и решен на вечерното заседание на Политбюро на 9 ноември и връщане назад не може да има!
На 8 февруари 1990 г. Георги Атанасов е сменен като премиер от новия силен човек в БКП - Андрей Луканов, както и от всички постове в партията. Тогава и Атанасов не предполага, че по-лошото тепърва предстои. През 1992 г. е осъден на 10 година затвор за финансови злоупотреби по т. нар. дело "Сираци". Обвинен е, че е издал заповед за отпускане на 210 000 лева за построяване на кооперация за деца на загинали антифашисти, макар че в заповедта негов подпис няма.
Шест дни след арестуването му на 2 септември 1993 г. Людмила е уволнена от тогавашния директор на БНТ Асен Агов "по взаимно съгласие". След тежко боледуване тя умира също от рак на 13 февруари 2008 г.
Държат Атанасов го 8 месеца
сам в стая в ареста
След това изкарва около година в килия със 7 души в затвора "Кремиковци". Местят го в Долни Богров, където гледа около 5000 пилета. След като от тях измират само 150, от управата му казват, че тази ниска смъртност е направо чудо.
В едно интервю Георги Атанасов казва, че не съжалява, за пребиваването си в затвора, защото видял живота от опаката му страна. "Нямаше да опозная тази страна, ако не бях попаднал зад решетките", споделя той. През 1994 г. президентът д-р Желю Желев със специален указ помилва Георги Атанасов по здравословни причини.
Веднъж го попитах вярно ли е, че Луканов е раздал куфарчета с пари на верни другари, за да строят капитализма. "Това са нагли лъжи, които новите властници измислиха", гневно отговори бившият премиер. През последните години Георги Атанасов живееше в апартамент в "Лозенец" с Ани Спанчева. Тя също е бивш комсомолски деятел, през 70-те години е зам.-министър на образованието. Активно помага на Людмила Живкова в организирането на международната детска асамблея "Знаме на мира". Един от основателите на Международната фондация "Св. Кирил и Методий".
