„Бомбите в педиатричната болница, бременните жени, които бягат, убитите деца...Бруталността, на която сме свидетели, е шокираща”, но пък същевременно „Европа се събуди емоционално”. Това казва в интервю от София за Алесия Растели от италианския всекидневник „Кориере дела сера” българският писател Георги Господинов. През май 2021 г.той стана носител в Рим на авторитетната литературна награда „Стрега Еуропео” за книгата си „Времеубежище”. Писателят припомня как в последната глава на творбата му персонажите му възпроизвеждат фиктивно сцена от Втората световна война, и никой не е и предполагал, че всичко това ще се случи наистина. „Почувствах се отчаян и фрустриран пред инвазията в Украйна. Моето поколение, още повече и следващите, са дезориентирани. Казваме си, че „Не трябваше да се случи”. Според писателя след първоначалните дни на хаос Европа се е показала като по-силна и сплотена, отколкото сме очаквали. „Нейните граждани помагат на бежанците и изпращат помощи. Европа все още е жива. В един от коментарите си на „Стрега” бях казал, че мечтаех за Европа на емпатията. Сега това се вижда”.На въпрос защо според него Полша сега приема украинците, въпреки че преди това е отблъсквала бежанците от Близкия Изток на границата с Беларус, Господинов отговаря, че в нея, както и в Румъния, Словакия, България, са предимно гражданите, а не държавата тези, които посрещат украинците. „Тяхната емпатия е отправена към хора, които чувстват по-близки, но ще доведе до крачка напред и в емпатията към други мигранти. Тя е заразителна, а войната е шок, след който светът трябва да се промени”. Дали беше правилно приемането на източноевропейските страни, е често поставян въпрос и сега, според „Кориере дела сера”. Войната може ли да доведе до реално единство? Господинов е уверен,че то може да се реализира, защото няма група А или Б в конфликта. „Телата на българите, румънците, французите, италианците са еднакво уязвими на куршумите. Убедени, че живеем в дигитална ера, бяхме забравили, че не сме аватари, а крехки тела. Повтаря се една война, толкова типична за XX век, след направеното вече и от COVID. Някои страни са по-изложени на рискове, но никой не е сигурен, никоя война не изглежда далечна с оръжията, с които разполагаме днес”. Писателят определя като демонстрация на солидарност пътуването до Киев на чешкия, полския и словенския премиер неотдавна. „Ако дипломацията не намира пространство, жестовете са важни. Тази война е подобна на миналото, но и различна –всяко персонално неконвенционално действие може да окаже силен ефект. Такова беше и направеното от руската журналистка Марина Овсянникова, която протестира по телевизията. Такива са и речите на Зеленски –те са най-мощното украинско оръжие”. Георги Господинов припомня и комунистическото минало на България, когато в училище му казвали, че Русия е нашият освободител. „Едва после стана ясно на каква цена.Членството на България в ЕС и НАТО е важно за нашата еманципация”, допълва той. Същевременно припомня как заради традиционно присъстващото русофилство в България руската пропаганда и тролове са оказали много по-силно влияние, отколкото където и да е другаде. „Днес обаче българите помагат по всякакъв начин на украинците”. Как Господинов вижда бъдещето? „Надявам се в близко време да вземe превес здравият разум. В дълъг период от време - мисля, че светът няма да толерира повече диктатори като Путин, и че подобна война няма да има за десетилетия занапред. Но първо трябва да приключим с тази”.
