Страхът, че заради войната Русия може да ограничи синьото гориво, явно вече е туширан, след като “Газпром” не наруши доставките към Европа
Шокът с близо 60% поскъпване на газа от април най-вероятно ще се размине. А увеличението може да е и по-ниско от прогнозираните 30% от шефа на КЕВР Станислав Тодоров.
Котировките на нидерландската борса ТТF, които имат 70% дял в цената у нас, в последните дни се движат трайно надолу.
При пиковите стойности на 8 март от 350 евро за мегаватчас априлските фючърси паднаха на 100 евро, а за понеделник бяха 98 евро.
Ценови експерти прогнозират, че ако до края на месеца тези нива се задържат, поскъпването на газа за април би било между 10 и 15 на сто.
Страхът, че Русия може да ограничи доставките заради санкциите, които бяха наложени заради нахлуването в Украйна, явно вече е туширан, след като “Газпром” не намали количествата към Европа. Периодично от руската компания съобщават, че транзитът на газ през Украйна продължава. Това вероятно е причината котировките на борсите да се успокоят.
Доставките за България са по дългосрочни договори с “Газпром експорт” и азерския консорциум. В момента горивото от Азербайджан е с много по-изгодна цена, защото формулата, по която се определя, е на база петролни деривати.
Докато при руския газ 70% от цената е на база на котировките на нидерландската борса, а 30 на сто - по котировките на петролните деривати.
Заради незавършената газова връзка с Гърция
в момента
внасяме към 300
млн. куб. м газ
от Азербайджан
при договор за доставка на 1 млрд. Така голямата част от потреблението на над 3 млрд. куб. м на година у нас се покрива основно от руски газ.
Въпреки високите цени котировките у нас продължават да са сред най-ниските в Европа, което е добре за индустрията, но не и за битовите потребители на парно и газ.
Войната в Украйна и изтичането на договора с “Газпром експорт” постави на дневен ред въпроса ще може ли страната ни да се справи без руски газ.
Вицепремиерът Асен Василев разви тезата, че във време на война няма как да се преговаря с “Газпром”, и посочи други източници като азерския газ, втечнен, възможности за доставки от Турция и Гърция по трансбалканския газопровод.
В интервю за “24 часа” енергийният експерт Иван Хиновски нарече тези варианти рискови за националната сигурност и настоя да бъдат анализирани внимателно, преди да се пристъпи към конкретни действия. А те трябвало да бъдат обсъдени в парламента и да получат неговото одобрение. В понеделник по БНР Хиновски предложи договорът с “Газпром” да бъде удължен с половин година, което е правено и преди.
“24 часа” потърси топ експерти в газовия бизнес, за да научи откъде може да се доставя гориво извън руския газ.
Те бяха категорични, че доставките могат да бъдат редуцирани в бъдеще, но
системата трудно
може да се
лиши 100%
от “Газпром”
Според тях 20 млрд. куб. метра са целият входен капацитет в българската газопреносна система от юг - от Турция и Гърция.
България технически е готова да приема газ от Турция извън “Балкански поток” на точката на свързване с турската система - “Странджа 1”.
Големият проблем е, че между “Булгартрансгаз” и турската “Боташ” няма споразумение за междусистемна свързаност, и то не по желание на България.
Капацитетът по “Странджа 1” е 54,5 млн. куб. м на ден, което прави 19,7 млрд. куб. м на годишна база. Страната ни е в готовност да вкарва 3,5 млрд. от “Странджа 1” за година. Има готово споразумение, което обаче не е подписано от турската страна, обясниха пред “24 часа” отлично осведомени.
Според експерти има възможност да се договори споразумението с Турция, но това трябвало да стане със съдействието на Европейския съюз.
През Гърция капацитетът за вход на газа в България е 6 млн. куб. м на ден през Сидирокастро - Кулата, което е към 2 млрд. куб. м на година.
Ако се съберат 3 млрд. куб. м капацитет от българо-гръцката газова връзка, 2 млрд. от Сидирокастро - Кулата, 15 млрд. куб. м обратно от Турция през “Странджа 1”, може да се предположи, че това са 20-те млрд. капацитет, за които говори вицепремиерът Асен Василев, коментират специалисти.
През “Странджа
1” може да
влиза алжирски,
катарски,
американски,
ирански газ
Турция има капацитет на терминали за втечнен газ, много по-голям от този на всяка европейска държава.
Експерти обаче са категорични, че на този етап българската система трудно може да се справи без руски газ - за да покрива флуктоациите в потреблението, ѝ трябва тръбопроводен газ.
“Няма значение дали е руски, или друг, въпросът е, че тръбопроводният газ дава възможност днес да увеличиш доставките, утре да ги намалиш, което не е възможно при втечнения. На терминала за втечнен газ имаш от 1 до 10 април да вземаш 10 млн. куб. м, следващото карго ще дойде след 10 дни”, даде пример експерт.
Гърция има терминал, но вкарва и тръбопроводен газ. България транзитира към Гърция 3 млрд. куб. м на годишна база. През България за Северна Македония отиват 0,95 млрд. куб. м.
