- Георги Мараджиев иска бившия царски имот да го управлява общината в Стамболийски
- 7055 души са го посетили за последните две години, отвръщат от Югозападното държавно предприятие в Благоевград
Една реплика на кмета на Стамболийски Георги Мараджиев, че дворецът„Кричим“ не е достъпен за обикновени хора и тъне в разруха, отприщи остър спор с Югозападното държавно предприятие в Благоевград, което стопанисва имота.
„Време е да го поискаме и община Стамболийски да го управлява. Така хората ще могат да го разглеждат и да се развие истински туризъм. Сега дворецът е неподдържан, а част от сградите са в руини“, обяви Мараджиев.
Думите му предзвикаха бурна реакция от Горското в Благоевград.
„Разбираме желанието и амбициите му. Коректно би било това да става, като се придържа към фактите и залага по-малко на неверни и манипулативни внушения“, обявиха от Югозападното държавно предприетие (ЮДП), което се разпорежда с имота от 2018 г.
Оттам твърдят, че дворецът е отворен всеки ден за туристи включително в събота и неделя. От началото на 2020 г. до сега през него са минали 7055 посетители, като само м.г. са били 4950 души.
Според ЮДП посещенията се извършват без предварителна заявка. Определени са 4 часови интервала, в които може да се влезе вътре и да се разглед паркът, дворецът и оранжерията за цветя, която включва над 300 вида красиви и екзотични растения.
Така ли е в действителност?
В 9,30 часа на 16 март т.г. се озоваме пред портите на двореца. Цялото пространство отпред е с десетки паркирани автомобили.
„Провежда се изпит за ловци“, обясниха от охраната. На въпроса може ли да влезем, служител обясни, че трябва да се обади и да иска разрешение. На входа са разлепени условията за посещение и съответните такси, които се заплащат.
Часовете за влизане са 8,15, после 10,15, 13 и от 15 часа. За групи от над 20 души се иска предварителна заявка.
Входът за възрастни, които искат да разгледат парка е 4 лева, а за ученици, студенти и пенсионери – 3 лева. За деца до 7 г. е безплатно. В ловния дом тарифите са съответно 6 и 3 лева.
За провеждане на културно-образователни и просветни дейности и конференции до 1 час таксата е 150 лева, а за ден – 600. Фотосесиите на открито струват 120 лева, а сключване на граждански брак – 500 лева.
„Идват с по две коли младоженци и кумове. Бракосъчетават се и после отиват да празнуват“, обясни ни охранителят. Твърди, че в събота и неделя обектът работи. Казва, че работниците не са много и поддържали колкото могат.
От Югозападното държавно предприятие в Благоевград твърдят, че над 2,5 млн. лева са разходите за издръжка на двореца за две години. В сумата не влизала закупената техника, ремонтът и поддръжката на сградния фонд.
„Ще искам пълна справка как са вложени тези 2,5 млн. лева. С тези пари дворецът трябва да блести, а не да тъне в разруха. Погледнете сградите от алпийски тип – те падат. Пълна безстопанственост“, пали кметът на Стамболийски.
Той е категоричен, че достъпът до обекта не е лесен. Според него не е за хвалба, че само 7000 души са минали за две години и два месеца. „Дайде да видим през двореца „Балчик“ колко стотици хиляди са го разгледали за същия период“, казва Мараджиев.
За него е необяснимо и обидно имот на територията на Пловдивска област да се дава за стопанисване на предприятие от Благоевград.
„Да не би в Пловдив да няма регионално горско стопанство? Нима Пловдив не разполага със специалисти“, недоумява кметът. Казва, че е странно хора, които нямат нищо общо с Пловдив и Стамболийски да се разпореждат с този ценен имот.
Мараджиев припомни, че има решение на местния парламент, с което общината иска двореца „Кричим“, за да го превърне в истински туристически център. Той припомни, че през 2012 г. държавата окончателно спечели делото за имота от 200 ха с разкошна царска къща, невероятен парк от 260 декара и огромно ловно стопанство. Това стана по времето на тогавашния областен управител на Пловдив Тодор Петков (БСП) и юристката Дарина Тодорова, която наскоро си отиде от ковид.
„В нейна памет ще се боря този имот да мине към Стамболийски“, зарeчe се Мараджиев.
Той припомни как един финансов министър от по-ново време е бил превърнал двореца в своя резиденция. „Живя там. За да му е комфортно, прекара си дори и интернет. Облицова стените с кнауф“, гневен е Мараджиев, който е и областен координатор на ГЕРБ. На въпроса не става ли дума за Симеон Дянков, кметът отвръща утвърдително.
Дворецът „Кричим“ е бил любим на цар Борис Трети. Бивши служители като легенда припомнят как Вълко Червенков не пропускал да нощува в спалнята на царица Йоанна. Понеже му идвала малко къса, се наложило да я удължат. Тя се намира на втория етаж и до нея се стига през всекидневна с гардероби и огледала. Всички са немско производство по специална поръчка и са доставени през 1936 година.
Старинните мебели са отлично запазени. Спалнята на царицата не е много широка, но за сметка на това удобна. Запазен е оригиналният матрак. Перпендикулярно на леглото е поставена кушетка. На нея често се изпъвал самият цар Борис Трети, чиято спалня е на първия етаж.
Отскачал е догоре само след покана от царицата. До ложето има разкошен фотьойл в светла дамаска, а пред него - цяла стена от огледала. От спалнята на царицата се влиза в просторна баня със снежнобели плочи, вана, мивка и биде. Кранчетата и смесителите са оригинални и за голямо учудване работят перфектно. Тодор Живков и Пенчо Кубадински тук приемали и гости от чужбина. В завивките на цар Борис и съпругата му са спали Хрушчов, Брежнев и Горбачов, както и Фидел Кастро и Йосиф Тито.
Космонавтите Юрий Гагарин, Валентина Терешкова и Герман Титов също са посрещани в "Кричим".
Няма човек, който да не се впечатли от уюта и вкуса, с които е обзаведен дворецът. Ценителите не могат да не се възхитят на картините на Константин Щъркелов, на ловните трофеи, на снимките, където се виждат цар Борис и неговият приятел Елин Пелин, към когото монархът се е обръщал с "Пелинко".
55 стаи наброява целият дворец, навсякъде е застлано с персийски килими. Оттам по коридор се влиза в трапезарията. Това е дълго помещение с маса и 30 стола. Встрани има бюфет със сервизи. Всички са от царско време с герба на Третата българска държава. Стенен часовник от 1936 година работи безотказно и отмерва с точност всяка секунда.
На няколко пъти след 2001 г. Симеон Сакскобургготски отскачал и с умиление се връщал в детството си, когато прекарвал тук ваканциите със сестра си Мария Луиза.
