- Много от децата се изнeсоха в чужбина заедно с родителите си, най-често в Германия
- Скоро ще затварят училища в квартала, прогнозират възрастни жители
“Столипиново” е празно. Улиците в иначе доскоро оживения квартал са почти безлюдни. Тук-там могат да се видят хора по пазара, които си купуват най-необходимото. Полупразни са и училищата в квартала.
“Намаляха децата. Аз живея и работя до училище “Пенчо Славейков” и виждам, че дворът е пуст, а преди гъмжеше”, обясни 25-годишният Денис Усинов.
Казва, че той самият е завършил 5-и клас и сега това му създавало проблеми. Не можел да си извади шофьорска книжка. Готов е да учи, но все не му оставало време. А и се срамувал да седне на чина с много по-малки от него.
“Много от нашите се изселиха в Германия заедно с децата си”, допълва Усинов. Това е и основната причина училищата в “Столипиново” да са полупразни.
“Между 10 и 30 процента по-малко влизат в клас”, обясни пред “24 часа” Стефка Симеонова, главен експерт по образованието в пловдивския район “Източен”, на чиято територия е етническият квартал. (Виж интервюто с нея.)
Шефката на просветния инспекторат в Пловдив Антоанета Пакова увери, че ще направят проверка. Засега не можела да каже колко са намалели учениците. Но не се ангажира кога ще са готови с данните.
С просто око в квартала се вижда, че децата са малко. На 16 ноември миналата година, когато учениците от 1-и до 4-и клас получиха възможност да се върнат присъствено в училище, след като бяха осигурени тестове за COVID, нито един ученик от ОУ “Димчо Дебелянов”, ОУ “Пенчо Славейков”, СУ “Найден Геров” не прекрачи прага на класната стая. След това постепенно започнаха да идват, но класовете бяха в силно ограничен състав, твърдят педагози.
“Двама мои съседи отидоха в Германия. След като си намериха работа, изтеглиха и децата си. Още едно семейство в нашата махала се готви да направи същото”, твърди Усинов.
Самият той живял и работил в Англия и Германия. “Децата на мигрантите се записват веднага на училище и родители биват контролирани , иначе следват санкции”, казва Денис.
Доста стряскаща картина описа друг жител на квартала. “Не знам какви цифри ви дават, но според мен около 80% от децата в “Столипиново” не ходят редовно на училище. Част от тях заминаха за чужбина с родителите си. Други обаче са тук, но не влизат в клас”, коментира Орхан Шабан, който продава дънки на пазара.
Той добави, че все още имало родители на момичета, които ги спират от училище, след като завършат шести или седми клас, тъй като смятат, че е важно да ги подготвят за женитба, а не да се изучат. Категоричен е, че това положение ще продължи, докато нещата не се оправят у нас и хората не заживеят по-добре.
Негови приятели, които от три години били в Дуисбург, изтеглили двете си деца, след като доскоро били при баба и дядо в “Столипиново”. Според Шабан вина за това състояние имали и властите у нас, и самите учители, които не се напрягали много, за да привличат ученици в клас.
“Срамота, моят внук е на 15 години и говори по-добре немски, отколкото български. Научи чуждия език за 2 години”, каза 77-годишният Мехмед Фикрет. Момчето било категорично, че не смята да си идва тук, тъй като в Германия се чувствало по-добре.
Мехмед прогнозира, че един ден ще се стигне и до затваряне на училища в “Столипиново”, тъй като няма да има ученици, които да ги посещават.
Стефка Симеонова: Всяко второ дете не може да бъде открито
- Налагаме най-ниските глоби, но никой не е платил, казва шефката на образованието в район “Източен”
- Г-жо Симеонова, какво сочат наблюденията ви в училищата в “Столипиново” - по-малко ли са децата и ако е така, на какво се дължи?
- Между 10 и 30 процента са намалели учениците. Факт е, че много жители на квартала заминаха в чужбина. Едни вземат децата си, а други го правят по-късно. Така учениците, и най–вече тези от началния курс, намаляха драстично. Данните спрямо предходната година говорят красноречиво.
- Миграцията ли е единствената причина?
- Тя е основна. Но има и други - страхът при пандемията да не се заразят, ако ги пуснат в клас, както и нежеланието на родителите да пращат децата си в училище. Голяма част от сегашните майки и бащи са от онова поколение, което не е образовано, за разлика от техните баби и дядовци, които редовно са ходили на училище. За тези родители образованието не е ценност. Медиатори обикалят квартала. Всяко второ дете не е открито на адреса. Съседи обясняват, че родителите са заминали за чужбина. Но никой от тях не е отишъл в училището да уведоми, че напускат страната, както и да вземе документ докога детето му е учило. Това е причината училищните ръководства да нямат тази информация.
- Няма ли механизъм за контрол?
- Има платформа “Безопасно и посещаемо училище”. Следя движението на децата, защото съм в комисията по обхват за целия район “Източен”. 11 000 деца се водят регистрирани по настоящ и постоянен адрес. Това е изключително голямо число в сравнение с тези деца, които действително се намират на територията на района и въобще в България. Екипите обикалят и отразяват редовно кои са в риск, докладва се за посетени адреси, където подрастващи не желаят да ходят на училище. Но мерките по санкционирането не работят.
- Санкциите не ги ли плашат?
- Ето ви пример. През 2019 г. сме установили извън платформата 275 деца, които редовно не посещават училище. Наложили сме 51 акта за нарушение, от тях само 16 са стигнали до връчване, защото родителите ги няма, и в крайна сметка има само едно наказателно постановление. Цялото административно производство е безсмислено, защото не могат да бъдат намерени на адреса. При това налагаме най-ниската глоба от 50 лева, но дотук никой не е платил. За м.г. сме изготвили 44 доклада. Само двама сме намерили, за да връчим актовете.
- Нали доста гурбетчии се връщат през лятото в “Столипиново”. Не откривате ли родители и деца да ги питате къде са?
- Факт е, че през лятото си идват да правят сватби, посещават кметството за административни услуги. Те просто изглеждат различно. Престоят им в Западна Европа е повлиял благоприятно. Там детето не може да не ходи на училище, защото на родителите се спират социалните помощи. Изглеждат добре и говорят възпитано. Опитват се да помагат на свои роднини и съседи. Дори по време на пандемията организираха хуманитарни акции в квартала, което е добре. Интегрирали са се в общества, където правилата се спазват.
- Има ли отсъстващи от СУ “Найден Геров”, наричано столипиновската Сорбона?
- Там намалението на учениците е най-малко - не повече от 10%. Може би защото е средно училище, има професионални паралелки и родителите държат децата им да завършат. В ОУ “Пенчо Славейков” отсъстващите поради миграция са малко повече. Най-чувствително е в началните курсове.
Обучени от нас медиатори по проекта “Растем заедно” също заминаха за чужбина. Едната даже си взе дипломата за средно образование, каза, че много иска да стане учител. Но предпочете Германия. Тя работи, децата ѝ учат. Друга медиаторка отиде във Франция. Всеки търси по-добрия живот и не мога да ги обвинявам.
