Подполковникът не обявява ядрена тревога и така позволява на всички под 39 години да се родят
Датата е 23 септември 1983 година. Бил съм само на 13 години, а много от тези, които ще прочетат това, не са били и родени. На строго секретния военен пункт “Серпухов 15”, на около 100 км от Москва, където е разположен Команден център за откриване на излитащи противникови ракети, дежурен е на пръв поглед типичният съветски офицер подполковник Станислав Петров.
Роден във Владивосток през 1939-а, тогава този военен е само на 44 години, но според някои руски и особено европейски и американски специалисти дава шанса на всички жители на планетата, които днес са навършили 39 години, просто да се родят.
светът тогава, както
и днес е на ръба на
глобална война
На 1 септември 1983 г. съветски изтребител Су-15 сваля в пространството над остров Сахалин в Тихия океан южнокорейски пътнически самолет “Боинг-747” с 246-има пасажери на борда и 23-ма души екипаж. Важна подробност е, че самолетът лети от Ню Йорк към Сеул, а на борда му загиват американски конгресмен и 23 деца.
Още по-важна подробност е, че начело на тогавашните две свръхсили са “железният” бивш дългогодишен шеф на КГБ Юрий Андропов и безкомпромисният борец с комунизма, един от най-големите американски президенти - Роналд Рейгън. Двамата са лидери и съперници, които, меко казано, не се харесват и не си поплюват.
Прокси войни се водят по целия свят от Никарагуа до Афганистан. В Америка работят по така наречената Инициатива за стратегическа отбрана или “Звездни войни”, а СССР отговаря с огромното по мащаби учение на Варшавския договор ЩИТ 82 с финална фаза на българска територия, в което се отработват действията на войските на соцблока в случай на, забележете, “седемчасова термоядрена война”. Само седем часа се е отделяло за една ядрена война.
Да се върнем обаче в секретния “Серпухов 15” и датата 23 септември 1983 г. Изведнъж космическият ешелон на съветската система за ранно предупреждение ОКО (сложна система от космически спътници и радари, наблюдаващи потенциалните противници на тогавашния СССР, работила чак до 2019 година) подава сигнал за излитане на междуконтинентални балистични ракети от територията на САЩ.
В такава ситуация времето не просто тече бързо, то лети светкавично. Оперативният дежурен подполковник Петров е
длъжен веднага да
обяви ядрена тревога
и да стартира възможност за ответен удар. Хиляди съветски балистични ракети са в готовност, в Световния океан атомните подводници на двете свръхсили кръжат около бреговете си, натъпкани с ядрени заряди, способни да изпепелят Земята, стратегическата авиация е съсредоточена на летищата…
Но Станислав Петров не обявява ядрена тревога и не задейства протокола, който би довел до ответен удар. Той анализира данните и след кратък размисъл взема изключително важно решение, че това е лъжлива тревога от спътниковата система. Няколко ракети излитали от една и съща точка, което би било невъзможно според Петров.
Човекът застава срещу машината. Почти като в “Матрицата”. Един обикновен офицер срещу необикновено сложна космическа система за милиарди долари, гордостта на съветската космическа индустрия и наука.
Подполковник Станислав Петров докладва на командира на противоракетните войски и противокосмическата отбрана генерал-полковник Юрий Вотинцев и на министъра на отбраната маршал Дмитрий Устинов, че системата е дала фалшив сигнал. Точка. Ядреният протокол не се задейства. Петров се оказва прав.
Никой не разбира за неговата постъпка. В онези времена, а
и днес всичко,
свързано с ядрените
оръжия, е дълбоко
засекретено,
още повече че съветски офицер открива и докладва за грешка на длъжната да бъде безгрешна съветска спътникова система.
Станислав Петров рискува много. През следващата година се уволнява. Живее като нормален бивш съветски военен. Получава обичайните воински награди за юбилейна служба. След промените чест прави на неговия командир генерал Вотинцев, който осем години след инцидента все пак разказва за този случай. Тогава вече руският пенсионер получава ако не друго, поне обществено признание. В интерес на истината не толкова в самата Русия, а по света.
На 19 януари 2006 г., цели 15 години след като случката е станал публично достояние, в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк на Станислав Петров е връчена специална награда на международната обществена организация “Асоциация на гражданите на света”. Наградата представлява кристална статуетка - ръка, държаща земното кълбо, с надпис
“На човека, който
предотврати
ядрената война”
През 2013 г. му е връчена Международната дрезденска премия за принос към мира. Тя, за щастие, има и парична стойност от 25 хиляди евро, което може би е било добре дошло за един нормален руски пенсионер, живеещ в панелка в малкото градче до Москва Фрезино.
Човекът, спасил света, умира през 2017 г. в същото това Фрезино на 77 години. Благодарният свят му посвещава няколко публикации, няколко не толкова популярни филма, две статуетки и 25 хиляди евро. Явно това е цената на живота на Земята. Колкото на един среден нов автомобил преди инфлацията.
През 2021 година изненадващо за мнозина основателят на “Пинк Флойд”, британският музикант Роджър Уотърс му посвещава новата версия на песента си “Мечтата на артилериста” с думите: Само година преди Станислав да спаси света, аз написах песента “Мечтата на артилериста”. Странно е, когато се замислиш, че ако Станислав не се бе оказал на нужното място в нужното време, никой от нас нямаше да е жив. А всеки, който е с възраст, по-малка от 37 години, въобще нямаше да се появи на този свят.
В мрежата има фотографии на този човек. Вгледайте се в очите на този руски пенсионер, между другото, възпитаник на Киевското висше военноавиационно инженерно училище. Вижте поизносената ламперия зад гърба му и обикновения календар, каквито и нашите бащи и майки още обичат да слагат по стените си. Така изглежда истинският съветски или руски Нео, който се изправя срещу голямата съветска матрица. И побеждава.
