Поне 10 млн. лв. вероятно ще струват на България нерешените наказателни процедури в сектора на околната среда - сферата, в която най-силно изоставаме от европейските норми. Вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов многократно заяви, че очаква страната ни да бъде осъдена заради мръсния въздух в 5 града.
10 милиона лева е минималната санкция, ако разчитаме на това, че
за първи път се
случва държава
да бъде осъдена
за замърсяване
на въздуха
Ако и след това не разрешим проблема обаче, започват да текат ежедневни санкции, които по минимална ставка ще са около 20 млн. лв. на година.
При встъпването му в длъжност Сандов завари 16 наказателни процедури срещу България и докато полага усилия да се справи с тях, те вече станаха 18. Едната е заради липса на приложение и нормативна база за неорганизираните източници на шум. В петък стана ясно, че България не е предоставила и актуализирани карти на риска и опасностите от наводнения, за което също сме получили уведомително писмо.
Вероятността по тези две неща наказателната процедура да мине на следващ етап е минимална, защото нормативните документи поне са написани.
Екшън планът на Сандов предвижда до лятото
да предотвратим
6 наказателни
процедури,
а до края на годината да ги намалим наполовина.
Не всичко обаче зависи от доброто желание на екоминистъра. Две от процедурите са свързани с регионалните депа за отпадъци, за които ако общините не съдействат, проблемът няма как да бъде решен.
Единият казус е с нерекултивираните общински депа за битови отпадъци. “За съжаление, някои общини продължават да използват тези сметища, защото им е много по-евтино, отколкото да карат отпадъците до регионалното депо. И има конкретни общини, които си позволяват да повтарят нарушенията”, каза Сандов.
Други 52 регионални депа, които вече не се използват, трябва да се обезвредят.
Общините ще трябва да помогнат и за изграждането на пречиствателни станции за отпадни води за населени места с 10 000 жители. В момента по Оперативна програма “Околна среда” се изпълняват 16 проекта. Те обаче се бавят много и вероятно
няма да се
реализират в
този програмен
период
Според министъра по тази наказателна процедура е много вероятно също да стигнем до съдебна фаза. В същото време скоро ще изтече и срокът за изграждането на пречиствателните станции и за по-малките населени места с над 2 хил. жители.
Наказателно дело вече се води срещу България заради превишаване на нормите на серен диоксид за територията на Югоизточния район. Става дума за района на Гълъбово.
“Този въпрос може да намери решение със съдействието на замърсителя. Надявам се целият енергиен комплекс, от който е най-вероятното замърсяване, и конкретно един от тези източници да съдейства с поставяне на сероочистваща инсталация, за да може тези нива на серен диоксид да не са над нормата”, коментира Сандов. Според него обаче
България ще
бъде осъдена,
тъй като не можем да докажем, че сме намалили нивата на замърсяване. Ако последва второ дело, то вече ще е обвързано със санкции.
За две от наказателните процедури правителството вече предложи законодателни промени, с които можем бързо да ги прекратим. Едното е актуализиране на предварителните оценки на риска от наводнения и на морската стратегия. От 1 януари те вече не действат, но с промени в Закона за водите и в Наредбата за опазване на околната среда в морските води е предложено да се удължи срокът им на действие до приемането на нови. Промените минаха на първо четене в парламента.
Преди дни за обществено обсъждане бяха пуснати и промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух, с които се дава възможност да се обжалват общинските програми за качеството на атмосферния въздух, за което също тече наказателна процедура срещу страната.
Още две от производствата срещу България биха могли да се закрият сравнително бързо. Първото е за това, че не сме приложили необходимите регламенти относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове. Преди дни то мина на следващ етап - мотивирано становище, който е последният преди съдебна фаза.
Това са растения и животни, които в резултат на човешка намеса се установяват в райони извън своя естествен ареал, като се разпространяват бързо и изместват местни видове, а това води до сериозни екологични и икономически последици. Министерството изготвя инструкция за взаимодействие за повишаване на ефективността на контрола при въвеждане, търговия, транзит и износ на екземпляри от дивата флора и фауна, като същевременно в проекта на Стратегия за биологично разнообразие на България и План за действие към нея са предвидени мерки и индикатори за защита от инвазивните чужди видове.
Второто е за невъвеждане в срок на ГМО, за което Народното събрание трябва да приеме вече готовия законопроект.
С промени в Закона за опазване на околната среда, които са внесени в парламента,
могат да се
закрият три
процедури в
рамките на
половин година
Първата е за непълно транспониране на директива за ОВОС за проекти върху околната среда. Измененията, които трябва да се въведат, са в доклада за ОВОС инвеститорите да включват резултатите от други вече направени оценки на инвестиционното предложение, за да се избегне дублиране, както и обществото да бъде запознато с възможните решения, които ще се вземат по ОВОС. С промените в закона ще се транспонира и европейската директива за контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества.
Третата наказателна процедура, която ще решим със Закона за опазване на околната среда, е за предотвратяване и контрол на замърсяването от емисиите от промишлеността.
В екшън плана на министър Сандов е и обявяването на 221 защитени зони по “Натура 2000”. Тук конфликтът е за това
кой ще управлява
тези зони,
за което от дълго време се води спор между министерството, неправителствени организации и определени заинтересовани страни. Все още не е ясно дали управлението ще се извършва от групи от местни заинтересовани страни, от РИОСВ или на национално ниво. Решението ще се вземе чрез промени в Закона за биологичното разнообразие. С решение на правителството те са определени като приоритетни за народните представители, но все още текстовете не се разглеждат.
До края на годината министърът си е поставил за цел да се одобрят необходимите планове за управление на зоните по “Натура 2000”, за което
закъсняваме с
над 5 години
Затова миналата година ЕК започна дело срещу България. Процесът обаче не е лесен, а ако не се реши скоро, има вероятност да ни бъдат спрени действащи проекти и поне две от новите програми за регионално развитие и транспорт за около 1 млрд. лв., уточнява министър Сандов.
Един от тях е проектът на ВиК Бургас, който попада в такава територия. За да не се загубят средствата по него, от ВиК са наели австрийска агенция, която да изготви плана за управление. Все пак от ЕК посочват, че преценката за всеки един от засегнатите проекти ще се прави поотделно.
Първото дело, което България губи, е за унищожени степи в района на Калиакра. Тогава държавата поема ангажимент
да компенсира
степите с
отчуждаване
на терени,
които да гарантират, че ще бъдат запазени.
През 2019 г. беше сключен договор с община Каварна за изпълнение на проект за експериментално възстановяване на терени на Понто-Сарматските степи, финансиран от Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда (ПУДООС). Срокът за изпълнението ще изтече през април тази година.
Това се контролира от РИОСВ - Варна, и се отчита регулярно пред МОСВ и пред ЕК, тъй като това е една от мерките, наложени ни от европейския съд.
