Как да пътуваме удобно и сигурно от център до център на Стария континент
Представете си, че с месеци чакате мечтаното пътуване из Италия, Испания или Франция, а после попадате на безкрайни опашки с досадни проверки по летищата, до които сте стигнали след ранно ставане. Или пък седите блокирани с часове в задръствания по магистралите, изморени от шофиране.
Забравете за тези уж нискотарифни пътувания, които се превръщат в скъпоструващи кошмари заради проблемите, които причиняват. От години най-удобното и бързо придвижване из градовете на Западна и Северна Европа става с жп транспорт. За жителите на повечето големи общини на Стария континент високоскоростните влакове вече са новите самолети.
Качвайки се сутринта от гарата в центъра на Милано например, се озовавате в центъра на Париж (900 км) след 6 часа, така че сте точно навреме за обяд. Ако си купите билета седмица по-рано, плащате 55 евро. И всичко това, пътувайки облегнати удобно на седалката с компютър, интернет и без притеснения какъв багаж да носите със себе си. В Париж пък ви трябват още час и 22 мин и пристигате в Брюксел. Ако пък сте решили след Айфеловата кула да разгледате Амстердам, с влака го достигате за 3 часа и 18 мин.
А какво ще кажете, ако тръгвайки с влак от Рим, си направите уикенд с посещение на Лувъра и на Кьолнската катедрала? Париж и Кьолн са на 3 часа и 21 мин един от друг. Или пък да се качите на влака “Еуростар” в Лондон и да стигнете до Брюксел за час и 48 мин, а после да прескочите до Брюж, на 54 мин с влак, за да се насладите на средновековните му прелести?
Да не говорим за Италия, чиито градове могат да се пропътуват от юг до север, все едно че гледате филм през прозореца на влака. Жителите на Ботуша забравиха отдавна какво значи вътрешна самолетна връзка. Високоскоростни жп линии свързват повечето главни пунктове на страната и при придвижването от един до друг град понякога не ви стига време дори да си прочетете вестника. 580-те километра между Рим и Милано се вземат за 2 часа и 50 мин от влаковете на “Червена стрела” или “Итало” и пътуват на всеки половин час. В тях може да срещнете от министри, депутати и видни индустриалци до обикновени чиновници и туристи.
Преди години нискотарифните полети направиха революция в международния туризъм, превръщайки го в достъпен за масите, а не само за елита, който имаше пари да пътува по света. Високоскоростните влакове сега обаче са на път да погребат вътрешните самолетни линии в Италия, а и не само. Много от тях бяха закрити, защото вече никой не иска да пътува от Неапол до Болоня или от Рим до Венеция, губейки време и нерви преди и след достигането на летищата.
Какво точно е
високоскоростен
влак?
Според Международния институт, който определя стандартите в жп транспорта, скоростни са онези жп линии, по които е възможно достигането или надвишаването на 250 км/ч. Става въпрос за цели системи, които включват не само влакове, а и специални релсови пътища, електрически линии, комуникационни връзки, сигнализация, гари и т.н.
Иначе влаковете могат да бъдат от различен тип. При високоскоростните от последно поколение например всеки вагон е снабден с мотриса. Те могат да достигнат технически и 400 км/ч, макар че в Италия пътуват обикновено с 300 км/ч.
На пръв поглед релсовите пътища за високоскоростните линии не се различават от традиционните. При производството им обаче се използват специални стомани, а в пунктовете на съединяването им се прилагат специални подсилващи системи.
Съвсем различна от тези на традиционните линии обаче е структурата, върху която се полагат коловозите. За скоростните тя трябва да бъде реализирана от материали, свързани с цимент или асфалт, за да издържа на по-големия натиск на композициите. По-широки от обикновените са и платформите, върху които се опират релсите. По-широко трябва да бъде и разстоянието между две двойки коловози, по които преминават влакове един срещу друг. По този начин се избягва ефектът на свръхналягане, който се създава при приближаването на два насрещни влака. Завоите също имат по-голям от традиционния радиус, за да се избегнат страничните тласъци, които биха довели до залитане или накланяне на пътниците във влака.
И системите за контрол са различни в сравнение с традиционните жп линии. При скоростните линии системата за спирачен контрол се базира на данни, които се събират в мрежа вътре в структурата, или баласта, върху който са поставени коловозите. Чрез контактни пунктове в нея тя комуникира с антени в основата на двигателя на локомотива. Компютър на борда след това обработва информациите и ги превежда в указания за машиниста.
За влаковете, надвишаващи 250 км/ч, има и друг стандарт за контрол - към комуникацията чрез контактните пунктове се прибавя и радиопредаване между антени на земята и на борда на влаковете. Това позволява по-точна локализация и по-прецизно управление на влаковите композиции. Този нов стандарт се превръща вече в общ за всички европейски страни и би трябвало да разреши проблемите, свързани с несъответстващите системи на различните държави.
Традиционните жп линии се захранват с постоянен ток от 3000 волта, докато бързите – с трифазен променлив от 25 000 волта. По този начин по линиите могат да циркулират повече, по-често и по-бързи влакове.
Първият високоскоростен влак беше френски – става въпрос за TGV (Train grande vitesse) на компанията SNCF. Той беше пуснат през 1981 г. по линията Париж - Лион и достигаше 300 км/ч. След него беше японският Star 21 по линията Токио – Ниигата, с капацитет 500 пасажери и максимална скорост от 350 км/ч. 20 г. по-късно този тип влакове се разпространиха в целия свят.
Японските и китайските влакове днес са тези, които достигат най-висока скорост. Европа обаче е континентът, в който се намират 60 % от високоскоростните жп линии в света. Други 30 % са в Азия, а 10% – в Африка.
Рекордът за най-бърз влак в Европа принадлежи на френския TGV, който е в състояние да достигне 575 км/ч.
100% от енергията, използвана от високоскоростните влакове, идва от възобновяеми източници. Това е позволило от 1992 до 2016 г. да се избегне изпускането в атмосферата на 12,6 млн. тона въглероден двуокис и консумирането на 2,9 млн. тона бензин. Затова и високоскоростните жп линии са
най-екологичният
транспорт,
който дава възможност да се пестят и енергия, и разходи. Плюсовете са и за климата, по-малко е и атмосферното замърсяване. Високоскоростните влакови композиции водят до 90% по-малко въглероден двуокис в атмосферата, отколкото традиционните транспортни средства.
В последните години високоскоростните жп линии преживяват небивал подем и експанзия в Европа. Италия, Испания и Германия залагат все повече на нови проекти, а Швеция, Нидерландия и Австрия инвестират в нови модерни влакове.
Най-бързата жп линия в Европа в момента е по маршрута Мадрид - Барселона – 804 км се пътуват за по-малко от 3 часа.
Испания е европейският рекордьор по най-разширената високоскоростна линия – тя разполага с релсови пътища, достигащи 3100 км. Тя е втора в света след Китай, който има над 35 хил. км високоскоростни жп линии. Испания днес се смята за диаманта в короната на скоростния жп транспорт в Европа благодарение на линиите, които започнаха да се строят от 1992 г. Днес те покриват почти цялата страна, макар че напоследък прогресът в тази сфера намали темпове заради икономическа криза и политически разправии. Затова през 2021 г. високоскоростните влакове, чийто оператор беше държавната компания Renfe, минаха под контрола на френския конкурент SNCF и на италианско–испанския консорциум Ilsa, в който влизат италианските държавни железници Trenitalia.
Така от 2022 г. италианските влакове “Червена стрела 1000” ще пътуват по испанските релсови пътища.
В Италия традиционните линии достигат 21 хил. км, а високоскоростните –близо 1500 км. На Апенините са свързани със супербързи влакове Милано, Болоня, Флоренция, Рим, Неапол, Салерно, Торино, Тревильо (Бергамо), Бреша, Верона, Виченца, Падуа, Венеция. В зависимост от това дали влаковете са директни от дестинация до дестинация, или пък правят междинни спирки, се наричат “Червена” или “Сребърна стрела”. “Червена стрела” достига 300 км /ч и пристига в центровете на градовете. Тези влакове разполагат с всякакъв комфорт и осъществяват 190 връзки на ден.
Съществува и още по-модерна версия, наречена “Червена стрела 1000”. Тя е в състояние да пътува по всички високоскоростни жп линии в Европа, достигайки 400 км/ч.
Влаковете на “Сребърна стрела” пък пътуват с 250 км/ч. Всеки ден предлагат 14 връзки между Рим и Венеция, 16 между Рим и Верона, 10 между Рим и главните градове в Пулия, 4 между Рим и Реджо Калабрия, 2 между Рим и Мантуа, а също и Рим - Генуа.
Ако хванете “Червена стрела” в Рим, ще стигнете до Неапол (205 км) за 70 мин. 250-те км между Рим и Флоренция пък ще пропътувате за 90 мин.
Цените се менят според това колко време по-рано купувате билета и за какъв час. Обикновено сутрешните и късните вечерни влакове са по-изгодни.
В Италия обаче има не само държавни високоскоростни влакове, каквито са “Стрелите”, а и частни, какъвто е “Итало”. Началото му беше поставено през 2006 г. от група с участието на бившия шеф на “Ферари” Лука Кордеро ди Монтедземоло. През 2018 г. беше купен от американски консорциум. Това е зелен влак, защото е изграден с рециклирани материали и изпуска намалено количество въглероден двуокис в атмосферата. В състояние е да развива 250 км/ч, свързвайки Северна Италия по линията Торино - Милано - Венеция за 2 часа и 25 мин, а Рим се достига от Милано за 2 часа и 40 мин. Всяка седалка във влака е снабдена с USB порт, така че пътникът може да си работи през цялото време на компютъра, седнал удобно. Обикновено билетите за “Итало” са по-евтини, макар и с малко, от тези на “Стрелите”.
Как да си
организираме
пътешествие
с влак
в Европа?
Ако погледнете картата на Стария континент, ще си дадете сметка, че в момента са свързани с високоскоростни влакове повечето столици и основни градове в западните и северните страни. Достигайки до един от тях, може на практика да пропътувате удобно с влак от Рим до Париж, от Неапол до Амстердам.
През 1987 г. Париж, Брюксел, Кьолн и Амстердам се договарят за пръв път да се свържат с високоскоростна жп линия. През 1997 г. се ражда марката “Талис” (Thalys), която обединява Франция, Белгия, Германия и Нидерландия. Коловозите на жп линиите се поделят с тези на влаковете “Еуростар”, които свързват Париж и Брюксел с Лондон през тунела под Ламанша.
Днес влаковете на “Талис” пътуват между Париж, Брюксел, Антверпен, Ротердам, Амстердам, Лиеж, Аахен (Германия). От своя страна френската столица е свързана посредством високоскоростните линии с други градове във Франция като Авиньон и Марсилия, както и с Женева в Швейцария. След като Брюксел реализира жп връзка до международното летище “Шарл дьо Гол” в Париж, френската авиокомпания “Ер Франс” анулира полетите между столиците на двете страни. Обикновено времето за достигане с влак от гарата на Брюксел до тази на Париж (300 км) е час и 22 мин.
Ако сте решили да си направите пътешествие из Западна Европа, няма по-удобно средство от влака. Пътувайки с 320 км в час, може за нула време да посетите от Кьолн и Дортмунд до Париж, Брюксел и Амстердам. Маршрутът от Париж до Кьолн е 3 часа и 21 мин, от Амстердам до Париж – 3 часа и 15 мин. Продават се различни видове билети – standard, comfort, premium. Навсякъде има безжична връзка, като в най-луксозната, премиум класа, може да получите безплатно вестници, а седалките са по-удобни.
Испания също е прекосима с високоскоростни влакове. Благодарение на тях се стига от Мадрид до Севиля за 2 часа и половина, до Валенсия (300 км ) за 100 мин, до Малага – за 2 часа и 40 мин, до Барселона – за 2 часа и половина. Ползвайки услугите им, може да получите отстъпки при визитите на някои музеи.
