“Земята се върти” - това са евъргрийните в обществения ни живот, които подобно на прескачаща дългосвиреща плоча периодично се възраждат и пак стават злободневни от първите страници на “24 часа” през 30-годишната история на медията.
Разбита глава, кръв на Орлов мост и оставка на първия кабинет на Бойко Борисов на 20 февруари 2013 г. Това беше резултатът след 11 дни на протести заради високи сметки за ток между 9 и 20 февруари.
От 11 февруари нататък ескалацията беше трудно удържима. Яйца и камъни по енергото във Варна и София, запалени коли в Пловдив. Пикът беше на 14 февруари с хиляди протестиращи в цялата страна.
На 20 февруари, след като вечерта на предишния ден мъж бе с разбита глава на Орлов мост, Борисов депозира оставката на кабинета си. “Не мога да гледам окървавен Орлов мост. Всяка капчица кръв за нас е петно. Аз не мога да гледам парламент, ограден с ограда. Нито ни е цел властта, нито ни е изгода, ако трябва да се пазим от народа”, каза той. Наблюдатели видяха в това премерен ход 4 месеца преди изборите, за да не поема ГЕРБ всичките негативи.
Тези 11 дни са
поучителни и за
правителствата
след Борисов как
могат да си отидат
заради скъпа
енергия
Този дамоклев меч виси над главите на всяко от тях и ги провокира да се месят, понякога грубо и недискретно, в работата на енергийния и водния регулатор и на пазара.
Като върнем лентата 9 г. назад, поводът за тези масови февруарски протести бяха поредица от грешки в енергетиката.
Последната, която преля чашата, бяха сметки за ток за 40 дни, защото по Нова година инкасаторите на енергото си почивали. В резултат семействата трябваше да плащат непосилни пари. Този експеримент повече не се повтори, фактурирането закова твърдо на 30 дни.
Самите сметки за ток бяха толкова детайлни, че хората ошашавени се чудеха какво е това задължения към обществото, каква зелена и кафява енергия плащат, какви са допълнителните такси и добавки. А за да разберат крайната сума, трябваше да смятат с химикалка и калкулатор.
В хода на протестите временен шеф на КЕВР ги поправи. Енергото пък пое ангажименти за разсрочване.
Но преди тези управленски гафове бяха фундаменталните фалове с бума на изграждането на фотоволтаици и изобщо на възобновяеми източници с дългосрочни договори за изкупуване на тока им на високи цени. Някои от по 400 и 700 лв. за мегаватчас. Масовият взрив на строителството им в разстояние само на 2012 и 2013 г., съчетано с високите тогава цени на американските централи в комплекса “Марица-изток”, които също бяха с дългосрочни договори за изкупуване, вдигнаха цената на регулирания пазар.
Следващи парламенти и правителства дотолкова ограничиха нормативно процедурите по изграждане на веита, че “позеленяването” на България почти спря. Едва в последните години отново се наблюдава усилено строителство на соларни централи заради високите цени на свободния пазар и усилията на индустрията да си помогне със свои източници на енергия. А на преференциални цени останаха само фотоволтаиците по покривите.
Бързо и спешно властите “откриха” решенията - създадоха Фонд “Сигурност на електроенергийната система”, който плаща разликата между пазарните цени и тези по дългосрочните договори на субсидираните централи, поетапно се либерализира пазарът, като последно от лятото на 2020 г. до 10 юни 2021 г. на него беше изкаран и най-дребният бизнес, както и публичните структури. Това са общини, училища, детски градини, старчески домове, болници, църкви, градски електротранспорт, железница.
Сега на регулирани цени са само битовите потребители. Поне нещо добро се случи от бавенето на либерализацията на този пазар. Не ми се мисли
какво щеше да
се случи, ако
семействата купуваха
тока от търговци
на цени на
свободния пазар
По какво си прилича ситуацията в енергетиката преди 9 години и сега?
По високите цени на ток на свободния пазар и на газа - за битовите потребители - включително тези, които са на парно и на природен газ.
До протести обаче не се стигна, тъй като
държавата отвори
портфейла за
компенсации,
макар и на моменти не съвсем адекватно, а на моменти със закъснение.
От миналия юли цените ток и газ на свободния пазар в цяла Европа постигнаха невиждани висоти. Рекордът на рекордите беше на 22 декември миналата година, когато цената на борсата стигна 824 лв. за мегаватчас, частни влакове спряха, заводи затвориха.
Единият парадокс беше, че в началото на поскъпването държавната ТЕЦ “Марица-изток 2” не пускаше блокове и не търгуваше на борсата, което взриви бизнеса. От месеци всичко, което може да произвежда, е пуснато на пълна мощност, печелят се стотици милиони, но токът не връща нивата си от преди юли 2021 г. Просто защото сме в единен европейски пазар и големите търговци изнасят електроенергията, на ден между 1300 и дори 2000 мегавата.
А в Европа поскъпва заради недостига на газ и от високите му цени, както и когато има недостиг на зелена енергия. Тогава Германия пуска тецовете си на въглища и вдига цените на континента.
По-късно от европейските страни, но все пак преди бизнесът да излезе на улиците, служебен кабинет на Радев определи компенсации от по 110 лв. за мегаватчас за октомври и ноември. Заради смяна на правителствата и мислене на формули за компенсациите с месец закъсняло плащането за декември, което е 130 лв. Тези суми за бизнеса и публичните структури бяха приспаднати от сметките за януари заедно с януарската компенсация, която е до 250 лв.
Явно бизнесът, болници, училища и общини са се успокоили, тъй като вече са получили по-ниските сметки.
Неадекватно на старта бе поведението на новото правителство на Кирил Петков, както и на парламента, които по предложение на ГЕРБ наложиха мотаториум върху цените на тока и на парното и лишиха силом от правомощия енергийния регулатор. Това стана на 15 декември - деня, в който се обсъждаше поскъпване на тока за бита от 11%, а на парното в София - с близо 30%. Мораториумът осигури спокойствие. Временно.
А увеличението на газа с 30% от 1 януари взе главата на шефа на “Булгаргаз” Николай Павлов. Вече има нов шеф и на съкратената до 5 члена Комисия за енергийно и водно регулиране и управляващите имат мнозинство в нея.
Как ще укротят цените на регулирания пазар с падането на мораториума, предстои да се види.
