Днес големият математик, политик и дипломат щеше да навърши 90 г., тържествено честване в БАН
Благовест Сендов принадлежи към кръга на изключителните личности като Ангел Балевски, Светлин Русев, Емилия Стайчева, Тодор Вълчев, Илко Ескенази, Петър Кендеров, които ме провокираха да посетя България много пъти, благодарение на човечността им. И от тази гледна точка страната им не е най-бедната, а най-богатата в Европа. Затова съм благодарен, че Благовест Сендов се появи на пътя ми и ми отвори вратата за най-прекрасната част на Европа".
Това пише в специален адрес проф. д-р Петър Фишър-Апълт, ректор на на Хамбургския университет по времето, когато ректор на Софийския университет 1973-1979 г. е акад. Благовест Сендов. Тогава той подписва първия договор на СУ със западен университет - Хамбургския, документът е действащ и в момента. Целият текст на писмото ще бъде прочетен днес, когато БАН ще отбележи 90 години от рождението на акад. Благовест Сендов в големия си салон.
Ще бъде прочетено и писмото на проф. дтн инж. Цоло Вутов, управител на “Геотехмин” ООД. В него той казва:
Акад. дмн Благовест Сендов завинаги ще остане в спомените ми като изтъкнат държавник и общественик, голяма личност, учен от световна величина, с изключителен принос за България. Почитали сме го и ние на всеки празник на Деня на будителите заради огромните му заслуги в областта на образованието и науката, будното му национално самосъзнание и чувството му за дълг пред България.
Неговата неуморна и мащабна дейност заслужи дълбоко уважение и съм сигурен, че ще служат за пример и на идните поколения.
Академик Сендов беше много специален приятел на Япония. Той служи като посланик на Република България в Япония от 2003 до 2009 г. и със своя уникален чар, задълбочени познания и добри връзки в широк кръг области имаше огромен принос за задълбочаването на приятелството между Япония и България. Това пише бившият посланик на Япония у нас Н.Пр. г-н Масато Ватанабе.
Академиците Кирил Боянов и Олег Мушкаров ще разкажат за неговия принос в областта на математиката и ще споделят спомени от съвместната им работа в Института по математика и информатика и Института по информационни и комуникационни технологии на БАН. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски ще открие събитието.
Акад. Благовест Сендов е световноизвестен български математик, изтъкнат държавник и общественик. Той е бил най-младият доктор на науките, най-младият професор и най-младият ректор на Софийския университет. Бил е декан на Математическия факултет при Софийския университет, ректор на Софийския университет, председател на БАН, председател на 37-ото народно събрание, посланик на България в Япония и Филипини, както и член на редица чуждестранни академии.
Акад. Сендов е пионер в редица нововъведения в областта на образованието. През 70-те години на ХХ в. той въведе в Математическия факултет на Софийския университет тристепенното обучение (бакалавър, магистър и аспирант – понастоящем докторант), което сега е широко разпространено във всички университети. През 80-те години създадената от него Проблемна група в образованието предложи нови методи за преподаване в училище, основаващи се и на зараждащите се модерни технологии.
Научните интереси и постижения на акад. Сендов са в областта на теорията на апроксимациите, математическото моделиране, числените методи и информатиката, както и в направление “Хаусдорфови апроксимации”, чието начало той поставя. Акад. Благовест Сендов създава световноизвестна българска школа в тези направления.
В периода 1988-1991 г. той е председател на БАН. По време на събитието ще бъдат показани снимки от неговия мандат. Изложба с книги от личната библиотека на акад. Сендов ще представи Централната библиотека на БАН. През 1992 г. в Централната библиотека постъпва като дарение неговата лична библиотека. Колекцията наброява 570 заглавия на книги и над 100 периодични издания. В библиотеката се съхраняват над 80 книги и статии от акад. Благовест Сендов и 14 заглавия в съавторство.
Институтът по математика и информатика ще отбележи 90-ата годишнина от рождението на акад. Сендов с лекцията на проф. Едуард Саф от университета Вандербилт, САЩ, озаглавена Sampling with Minimal Energy: A talk in commemoration of B. Sendov’s 90th birth date.
Тази лекция е част от поредицата Consortium Distinguished Lecture series, организирана съвместно от Института за Математически науки на Америките към Университета на Маями и International Center for Mathematical Sciences - Sofia, чийто пръв директор бе акад. Сендов.
В библиотеката в родния му Асеновград е обособен кът с дарените от съпругата му Анна Сендова 450 книги научна и художествена литература.
- Акад. Сендов става професор на 36 г.
- Почетен доктор на Московския университет от 1997 г. И в момента продължават да учат по негов учебник в съавторство с проф. Виктор Садовничи, ректор на университета.
- Декан на Математическия факултет на Софийския университет
- Ректор на Софийския университет 1973-1979 г. Като ректор подписва първия договор на СУ със западен университет - Хамбургския, документът е действащ и в момента.
- Главен секретар, зам.-председател и председател на БАН (1987-1991)
- Председател на Народното събрание през 1995 г., след това 2 мандата е зам.-председател до 2003 г.
- От 2003 до 2009 г. е посланик на България в Япония и Филипините
- Президент и почетен президент на Международната асоциация на университетите IAU
- Президент и почетен президент на Международната федерация за обработка на информацията IFIP
- Вицепрезидент на ICSU
- Вицепрезидент на ЮНЕСКО по науката
- Академик от 1981 г.
- Почетен член на Британската компютърна асоциация от 1970 г.
- Член на Американското математическо дружество
- Чуждестранен член на Украинската, Сръбската и Японската академия на науките
- Носител на орден “Стара планина първа степен”
- Носител на Академичната палма на Франция
- Носител на Изгряващото слънце на Япония, връчено от японския император
- Носител на Димитровска награда за наука
- Два пъти е носител на орден на Република България
- Има 7 монографии и над 30 учебника, преведени на английски и руски език
Акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН:
Виждаше проблема, но и начина на
решаването му
С акад. Сендов съм работил повече в последната част от живота му, защото не съм бил член на научната група, с която е работил. Говорехме по най-различни теми, включително и по професионални математически. Многократно съм изказвал възхищението си от него. Той имаше способност да вижда мигновено къде е проблемът и да дава идеи как да се реши, и то не само в математиката. Неговите хипотези от 60-те години още предизвикват интерес. Миналата година имаше лекция на световноизвестния математик Теренс Тао върху негова хипотеза. Малко са тези хора, които могат да погледнат, да вникнат в дълбочина и да дадат хипотеза и тя да се окаже фундаментална и да предизвиква интереса на световната научна общност. Той имаше изключително активна международна дейност.
Акад. Сендов е комплексна личност, рядко се раждат такива хора, които с каквото се захванат, да доведат до голямо развитие.
Георги Първанов, президент (2002-2012):
През 1996 г. бе вариант за премиер,
но отклони предложението ми
Пазя най-добри спомени за акад. Благовест Сендов. Още от 90-те години на миналия век, когато той беше приобщен към коалиция „Демократична България“, към левицата. Тогава той изнесе голяма част от полемиката - и политическа, и в сферата на науката, и в международните отношения. Помня го като един солиден председател на българския парламент, като човек, който наистина не правеше излишни компромиси, не се заиграваше с партийната кауза. Беше наистина широко скроен, човек, на когото могат да разчитат солидните партии в парламента. Имаше няколко драматични момента. Единият от тях беше, когато Виденов подаде оставка. Даже акад. Сендов беше като вариант за наследник на премиерското място. Разбира се, той отклони това предложение, но остана като един стълб не само на левицата, но и на българската политика.
С удовлетворение бих подчертал факта, че и с моята благословия замина за посланик в Япония, където ни представяше по един безупречен начин. И това за сетен път идва да покаже, че могат и да не бъдат от кариерата дипломатите, но наистина да представят нацията и държавата по един най-добър начин. Бил съм свидетел на това с какво уважение се отнасят японците, които са много взискателни не само като протокол и като ниво на дипломация. В заключение мога да кажа, че акад. Сендов остави една много ярка следа в българската наука, в българската политика и дипломация.
Проф. Огнян Герджиков, бивш председател на
Народното събрание и бивш служебен премиер:
Сияеше като дете, заговори ли за
числа и формули
Бях щастлив, че успях да се докосна до този изключителен български учен и изключителен български политик като Благовест Сендов. Бяхме заедно в ръководството на 39-ото народно събрание. Благодарение на писателя Димитър Томов, който беше близък с него, допълнително се сближих с Благовест Сендов. Правеше ми впечатление първо колко е балансиран, колко е мъдър. Той имаше една изключителна страст - математиката. Когато заговореше за числата, формулите, уравненията, сияеше като малко дете. Такова нещо не съм виждал при възрастен човек. Той беше явление в българската наука и в българската политика.
Проф. Андрей Пантев:
Казваше, че мирните конференции
се събират, за да се обявяват войни
Неговите професионални висоти са известни на всички, дори и на такива като мен, които са невежи в точните науки. Затова никога няма да забравя неговия топъл ведър усмихнат вид. Неговите очи се смееха дори когато той не се смееше с лице. Той нямаше никаква мания за величие, никакви претенции за изключителност, капка тщестлавие, капка високомерие. Така винаги остана в нас, независимо че завинаги си отиде.
Няма да забравя една негова фраза. Беше председател на Народното събрание и пътувахме в колата. Той каза: Тези мирни конференции се събират, за да се обявяват войни. Беше колкото земен, толкова и универсален като познание. Не беше само сухар учен, имаше чувство за веселба. Към никого не се отнасяше с чувство за превъзходство. Това го прави особено специален човек. Неслучайно жена като Ани, фина, изискана, беше привлечена от него. И обратното.
Акад. Кирил Боянов:
Видя водещата роля на
компютърните технологии -
създаде се сериозна индустрия
Сендов е виден общественик, нестандартен политик. Нашето познанство датира от 60 години, когато се основа изчислителният център към Математическия институт на БАН. Той бе изключително прецизен и точен във формулировките, преценките на събитията. Тази черта е характерна за водещи учени, които търсят нови оригинални решения. Творците от различните области на културата търсеха контакти с него. Той беше един от радетелите за изграждане на авторитетно общество от изтъкнати учени, културни дейци, които да помагат за развитието както на образованието, така и на културата в България.
Сендов успя да предвиди водещата роля на компютърните технологии в съвременното общество. Той виждаше, че това дава възможност за прогрес, който да обхваща и редица други области. Затова направи нещо, което е надграждане на идеите на акад. Любомир Илиев, който беше негов ментор и учител – да се даде възможност за изграждане на смесени колективни групи от инженери, физици. Това направление се разви с неговото активно участие. Създаде се сериозна индустрия в България. Непосредствено беше свързан с образованието – както с началното и средното, така и с висшето. Целта беше връзката между научните изследвания и образованието.
Беше президент на Международната федерация по обработка на информационни процеси в периода 1989-1992 г. И преди това беше изключително активен. Там се разшириха контактите с чуждестранни учени в много области и обменяха опит. Спомням си неговата нарицателна сентенция в Народното събрание: Всички вкупом съгрешихме и ненужни станахме.
Д-р Соломон Паси, президент и основател на Атлантическия клуб в България, министър на външните работи (2001–2005):
На този свят всичко е възможно, но не
всеки го може - помня фразата му от студент
“На този свят всичко е възможно, но не всеки го може!” Тази крилата фраза от 70-те на проф. Благовест Сендов се превърна в мото на тогавашните студенти от Факултета по математика и информатика, които искахме да променяме света, а преди това и властта. Понякога съдбата предлага любопитни метаморфози, достойни дори за езотерични тълкувания. Моите професионални отношения с акад. Сендов са такива. През началните ми академични години той беше винаги някъде “над мен”: мой декан, ректор, директор на Математическия институт, председател на БАН. Докато професионалната си лебедова песен Благовест Сендов изпълни като мой служител - български посланик в Япония.
През 1990 г. по инициатива на Иван Гарелов създадохме комитета “Кувейт” - обществена организация, подкрепила първата в историята българо-американска отбранителна коалиция, освободила Кувейт от окупацията на Саддам Хюсеин. Поканихме акад. Сендов за неин председател. Този успешен комитет се превърна в модел за създаването (седмици по-късно) на Атлантическия клуб - основен, а на моменти и единствен обществен адвокат за членството ни в НАТО.
През юни 1991 г., при визитата на Манфред Вьорнер в София, той се срещна с Атлантическия клуб, но тогава нямахме нито офис, нито средства за по-пищна среща. Сендов ни стана формален домакин, като ни покани в БАН. На излизане Вьорнер превърна визитата си в медийно “Уау”, като прие поканата ми за софийско кръгче с трабанта, добре отразено от CNN. Това, че днес този трабант е в Националния военноисторически музей в София, а репликата му - част от артинсталацията в щабквартирата на НАТО, е резултат и от домакинството на акад. Благовест Сендов на срещата на първия генерален секретар на НАТО, посетил България с първата атлантическа организация в света, създадена извън страна от НАТО.
