Един от уникалните Трифонзарезани в Асеновград, съпроводен с много музика, борби, надпивания, скари, казани с курбани и настроение, ни припомнят снимките на известния фоторепортер Владимир Янев. Това е станало точно преди 30 г., а десетки разпознават близките си, присъствали на паметния събор.
"Това е моят баща. Той почина преди седем месеца. Неговата рождена дата беше на първи февруари. Присъствието му на този празник, който се провеждаше всяка година, беше изключително атрактивно, оставящо емоционални следи в съзнанието на всички присъстващи на "Св. Трифон", пише Дора Брик за своя знаменит баща - Ичо Македонеца.
Ето как групата "Снимки от живота" пресъздава с любопитен текст онова настроение в далечната година.
Трифоновден е един от най-големите и почитани празници в Асеновград. Свързан е с лозарството и винарството и с пиенето на вино. Пиене и то по много. Имало е събори, когато се е изпивало по над 1 тон червено вино. Снимките, които виждате, са от събора през далечната 1992 година.
Прекрасна зима и прекрасен ден. Много хора се събират в местността край параклиса "Свети Трифон. Сега там не е останало почти нищо от прекрасното място и природа. По традиция в близост до параклиса се приготвяха около пет, шест казана курбан с фасул и с месо. От рано сутринта стотици асеновградчани идваха тук за празненството. Пушеха десетки скари и виното се пиеше направо от дамаджаните. Забавленията, яденето и пиенето продължаваха през целия ден, обикновенно до късно вечерта. След такова прекарване се случваше много хора да се придвижат трудно до града. Голямата атракция бяха народните пехливански борби.
Тогава през 1992 година най-популярен за забавленията беше оркестърът на бай Ичо Македонеца. Него всички го познаваха. Два тъпана, акордеон и кларинет - това беше оркестърът, но събираше огромна парса от веселите хора. Обикновенно музикантите свиреха по три -четири часа без прекъсване и затова хората ги обичаха.
Един от уникалните Трифонзарезани в Асеновград, съпроводен с много музика, борби, надпивания, скари, казани с курбани и настроение ни припомнят снимките на известния фоторепортер Владимир Янев, съпроводени с интересен текст. Това е станало точно преди 30 г., а десетки разпознават близките си, присъствали на паметното събитие.
"Това е моят баща. Той почина преди седем месеца. Неговата рождена дата беше на първи февруари. Присъствието му на този празник, който се провеждаше всяка година, беше изключително атрактивно, оставящо емоционални следи в съзнанието на всички присъстващи на "Св. Трифон", пише Дора Брик за своя знаменит баща - Ичо Македонеца.
Ето как групата "Снимки от живота" пресъздава онова настроение в далечната година.
Трифоновден е един от най-големите и почитани празници в Асеновград. Свързан е с лозарството и винарството и с пиенето на вино. Пиене и то по много. Имало е събори, когато се е изпивало по над 1 тон червено вино. Снимките, които виждате, са от събора през далечната 1992 година.
Прекрасна зима и прекрасен ден. Много хора се събират в местността край параклиса "Свети Трифон. Сега там не е останало почти нищо от прекрасното място и природа. По традиция в близост до параклиса се приготвяха около пет, шест казана курбан с фасул и с месо. От рано сутринта стотици асеновградчани идваха тук за празненството. Пушеха десетки скари и виното се пиеше направо от дамаджаните. Забавленията, яденето и пиенето продължаваха през целия ден, обикновенно до късно вечерта. След такова прекарване се случваше много хора да се придвижат трудно до града. Голямата атракция бяха народните пехливански борби.
Тогава през 1992 година най-популярен за забавленията беше оркестърът на бай Ичо Македонеца. Него всички го познаваха. Два тъпана, акордеон и кларинет - това беше оркестърът, но събираше огромна парса от веселите хора. Обикновенно музикантите свиреха по три - четири часа без прекъсване и затова хората ги обичаха.
