Македонците се отказаха от териториални претенции към България, ние пък им признахме името
Всяка седмица да има заседание на едва от петте нови работни групи, които ще съставят българското и северномакедонското правителства.
За това се разбраха премиерите на двете държави Кирил Петков и Димитър Ковачевски при първото посещение на българския министър-председател в Скопие.
Още на 25 януари в София ще има съвместно заседание на двете правителства, обяви след разговорите македонският премиер Димитър Ковачевски. На тази среща ще бъдат съставени и новите работни групи по инфраструктура, икономика, енергетика, образование и пр., които предложи Кирил Петков. В комисиите освен представители на правителствата трябва да има и хора от секторите, да се засилва сътрудничеството, например български студенти да идват на обмен в Скопие, македонски да ходят в България, подчерта Ковачевски.
Всяка седмица ще има заседание на някоя от групите и ще се съобщават конкретните постигнати резултати. Фокусираме се върху всички общи неща, а работните групи ще решават специфичните въпроси. Така ще имаме желания и от двете страни резултат в най-скоро време, заяви пък Кирил Петков.
С последните си думи българският премиер заобиколи леко забраната от Консултативния съвет по национална сигурност преди седмица да не се ангажира със срокове за падане на българското вето по отношение началото на преговорите на Северна Македония за присъединяване към ЕС. Първоначално Петков си бе поставил за цел да постигне резултат в преговорите със Скопие за 6 месеца.
До 60 дни трябва да заработи самолетната линия София-Скопие, обяви премиерът Петков след разговорите си с македонския си колега Ковачевски. До месец пък трябвало да бъдат изчистени всички подробности. Това бяха единствените конкретни срокове, които Петков спомена в Скопие.
Споразумение за откриване на самолетна линия София-Скопие има още от 2007 г., но реално полети не са осъществявани заради липсата на интерес от страна на авиокомпаниите. През 2013 г. бе лансирана и идеята за полети Бургас-София-Скопие-Тирана, но и тя не бе осъществена.
Сред бързите проекти, договорени от двамата премиери е и откриването на нов граничен пункт край село Клепало до Струмяни.
Новото правителство в Скопие е изпратило днес нота до ООН, с която декларира, че името на страната Северна Македония се отнася само за републиката и не представлява претенции към територии в България, заяви след разговорите Ковачевски. В замяна България вече признава и краткото име на бившата югославска република. Досега за българските власти името на западната ни съседка задължително бе Република Северна Македония, а България настояваше за нотата с отказ от териториални претенции още от подписването на преспанския договор между Скопие и Атина, с който Македония си смени името. Това стана през 2018 г. Ковачевски подчерта, че решението за името е намерено 30 години, след като през януари 1992 г. България е първата страна в света, признала независимостта на Македония-
На няколко пъти в изказването си Петков използва доволно името Северна Македония. Радостен съм, че това се случи, защото гледах как в интервютата си моят български приятел се мъчеше да произнесе пълното име на страната ни, доволен бе и Ковачевски.
Историческите спорове между Северна Македония и България вече ще се решават на фона на постигнатото и от другите работни групи, заявиха двамата премиери.
България не се е отказала от нито едно свое искане и това е препотвърдено на разговорите в Скопие, категоричен бе Петков в отговор на въпрос дали е потвърдил пред Ковачевски българските позиции от 2017 и 2019 г. за признаване правата на българите в Северна Македония, отпадане на езика на омразата и изчистване на исторически неистини, останали от времето на Югославия. Но вече ще се фокусираме върху надграждането. Тези въпроси, които стоят отворени трябва да се решат, но ще са в различно измерение и в контекста на останалите работни групи, заяви Кирил Петков.
Историята ще мине на второ място, на първо място са темите като инфраструктура, икономика, търговия, защото те имат по-голямо значение за гражданите на двете държави, подчерта и Ковачевски.
Работата на съвместната историческа комисия между Северна Македония и България е блокирана и срещите й завършват без резултат.
От изявленията на двамата премиери не стана ясно дали правителството в Скопие се е съгласило в преговорната рамка с ЕС да бъде записано, че преговорите се водят на официалните езици на ЕС и конституционния език на РСМ, както настоява България. Искането на Скопие е да се запише, че преговорите се водят на македонски език.
„Ние сме държава, призната от България, и си имаме език. Подписали сме двустранни договори с България с формуировка за езика. Но македонският език е официално признат в ООН“, гласеше отговорът на Ковачевски. Тази позиция по-скоро означава, че Скопие държи на формулировката за македонски език, а описанието конституционните езици да остане само в договори с България.
„Уважаваме правото на самоопределяне на всички граждани на Северна Македония и използването на всички езици, записани в конституцията“, гласеше пък отговорът на Кирил Петков.
Софтуер на българската компания „Скейлфокус“, който улеснява живота на диабетиците подари премиерът Кирил Петков на колегата си Димитър Ковачевски. Българската фирма работи от 2019 г. в Северна Македония и е най-голямата чуждестранна ИТ инвестиция. Проектът за приложение, което позволява на болните да водят електронен дневник на нивата на кръвната си захар е подкрепен от българското правителство.
