25-30% от учениците от началния курс са със свръхтегло, със затлъстяване са 10-12%, или всяко 10-о българче. В гимназиалния курс процентът намалява, но пък се увеличава този на хранителните разстройства - между 14 и 19 г. е бумът на анорексиците. Те са от 12 до 17%.
Това каза за “24 часа” проф. Донка Байкова, специалист по хранене и диететика. Тя обаче уточни, че процентите не са актуализирани в последните 2 години заради пандемията.
Проф. Байкова е категорична, че свръхтеглото не е проблем само на визията, а още в детско-юношеска възраст пълните деца имат мастни капсули около сърцето и вдигат високо за възрастта кръвно налягане. Имат и омазняване на черния дроб. Още на 3-годишна възраст пълните деца имат мастни отлагания по вътрешната повърхност на съдовите стени. Те са обратими в кръвния ток, ако родителите положат грижи и детето нормализира телесното си тегло.
“Ако до 12-годишна възраст обаче това не е факт, през тези мастни натрупвания прорастват съединителнотъканни нишки и започва оформяне на по-трудно обратими с кръвта атеросклеротични плаки. Те в следващите цикли от живота на човек са рискови по отношение на сърдечносъдови инциденти”, обясни проф. Байкова. Свръхтеглото е в тежест на костно-ставния апарат. Пълните деца предпочитат да седнат, задъхват се, когато изкачват стълбите.
До 2009 г. се смятало, че свръхтеглото има само механична тежест. Но се установило, че мастната тъкан не е просто буферна, предпазваща вътрешните органи. Уголемените мастни клетки стават хормонално активни като ендокринни жлези. Повлияват дейността на щитовидната жлеза, на панкреаса. Създава се инсулинова резистентност. Повлияват половите жлези. Забавя се появата на цикъл. Когато влязат в редукция, хормоналната активност на мастната тъкан и мастните клетки се неутрализира.
“Свръхтеглото често е генетично заложено. Ако е само по линия на единия родител, рискът детето да развие свръхтегло е 40%. Ако е по двете линии, генетичното предразположение е 80%. Въпреки това 30-35% може да се повлият генетичните фактори и теглото да се коригира. Диетата е водеща. На второ място е двигателната активност. Изключително важни са и хранителните навици”, каза още проф. Байкова. Ако излишните килограми са 3-4, родителите могат да се справят сами. При повече, трябва да се обърнат към специалист.
