Американците продължават натиска за
още войници в България и Румъния преди
ключовата среща на 12 януари в Брюксел
“Дестабилизиращо!”, така според Държавния департамент на САЩ страните от Букурещката деветка, сред които и България, са определили струпването на руски войски на границата с Украйна.
Външните министри на Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия са разговаряли с американския държавен секретар Антъни Блинкен. В телефонния разговор участвал и българският първи дипломат Теодора Генчовска, съобщи късно в понеделник вечер сайтът “24 часа”, позовавайки се на официална информация на Държавния департамент на САЩ. 12 часа по-късно и българското външно министерство потвърди. Разбра се, че Генчовска е поискала надеждна отбрана по източния фланг на НАТО.
Според съобщението на Държавния департамент е била обсъдена и нуждата от единна позиция за защитата на страните от НАТО, като Блинкен е потвърдил американския ангажимент към активирането на член 5 от договора за алианса. Той
предвижда обща
отбрана
при война
Разговорът е бил част от американската инициатива да се увеличат силите за бързо реагиране на НАТО по източния фланг на НАТО с по 1500 войници в България и Румъния. За нея стана известно от списание “Шпигел” от декември, дни след като президентът Джо Байдън имаше виртуална среща с президентите на деветте държави по източния фланг, включително и българския държавен глава Румен Радев.
Военният ни министър
Стефан Янев
се обяви против
увеличаване
на войниците,
поискано от американския главнокомандващ за Европа ген. Тод Уолтърс. Това провокира публичен конфликт с премиера Кирил Петков, който първо определи мнението на бившия служебен премиер за лично, а по-късно го предупреди в тв интервю, че министрите нямат право на лично мнение.
Освен с Букурещката деветка държавният секретар на САЩ се чул по телефона и с турския външен министър Мевлют Чавушоглу. “Добър разговор”, написа в туитър Блинкън.
Докато САЩ уточняват позициите със страните от източния фланг на НАТО, Русия успокои, че в света няма да започне ядрена война. Огласена бе съвместна декларация на петте членки на Съвета за сигурност на ООН, която е подготвена по инициатива на Москва, подчерта говорителката Мария Захарова.
По-рано американският президент Джо Байдън разговаря по телефона с украинския си колега Володимир Зеленски и го успокои, че САЩ и съюзниците им ще отговорят решително, ако Русия нахлуе в Украйна.
В сряда върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел ще бъде в Украйна, за да покаже подкрепа срещу руската военна ескалация по границата между двете страни.
Дипломатическата телефонна свръхактивност е заради насрочената
на 12 януари
среща между
посланиците
от НАТО и
висши руски
представители
в Брюксел, на която ще се направи опит за потушаване на конфликта с Украйна. Датата бе потвърдена официално от генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг. Очаква се руският зам. външен министър Сергей Рябков да бъде сред представителите на Москва.
Два дни преди това - на 10 януари, в Женева ще има форум, където представители на САЩ и Русия ще проведат разговори по въпросите на сигурността. Москва настоява за гаранции, че НАТО ще спре разширяването си на изток и ще прекрати военното си сътрудничество с Украйна и Грузия. Освен това алиансът трябва да се откаже от използването на военната инфраструктура на постсъветските страни или да развива двустранни връзки в отбраната с тях.
Министърката с COVID в болница след разговора, пропуска ключова среща на 7 януари
Министърката на външните работи Теодора Генчовска е била приета за изследвания във Военномедицинската академия, съобщиха снощи от МВнР.
В първия работен ден от годината тя се почувствала неразположена, което е станало причина и да бъде приета в болницата.
Съмненията са, че Генчовска е с коронавирус, обясниха от Външно.
Ако диагнозата наистина е COVID, тя ще пропусне ключова среща на външните министри на НАТО, насрочена за този петък, 7 януари. На тези разговори трябва да се подготви срещата на НАТО с Русия на 12 януари в Брюксел.
Българската външна министърка е специалист по НАТО и е работила именно като началник на отдела за алианса в Министерството на отбраната. Генчовска е възпитаник на Военната академия и е преминала през редица допълнителни квалификации в Германия, Италия, Великобритания и САЩ. Професионалната ѝ кариера започва в Генералния щаб на Българската армия. Преди да влезе в политиката като номинация първоначално за министър на отбраната в несъстоялите се правителства на “Има такъв народ”, Генчовска бе сътрудник на президента Румен Радев. Заради това и влизането ѝ в правителството на Кирил Петков бе разтълкувано като квота на държавния глава заедно с министъра на отбраната Стефан Янев и Бойко Рашков в МВР.
С външната министърка бе свързан първият публичен скандал на правителството. Тя бе назначила за свои съветници сътрудници на комунистическата Държавна сигурност - бившите дипломати Петьо Петев, Иван Петров и Петър Воденски. В екипа на Генчовска бе намерил място и бившият шеф на ДАНС от времето на тройната коалиция Петко Сертов. За назначенията Генчовска се бе възползвала от коалиционното споразумение, което дава пълна свобода на министрите да избират екипите си. След като избухна политически скандал, премиерът Кирил Петков поиска от Генчовска да уволни съветниците си, които са свързани с комунистическите тайни служби.
