Парите ѝ ги дава БЕХ като заеми, за ЕК е неприемливо
Купуването на емисии от “Марица-изток 2”, което от няколко години се финансира със заеми от Българския енергиен холдинг, е червената линия, която Брюксел поставя при одобряване на плана за възстановяване и устойчивост. Комисията смята, че така се прави кросубсидиране, което е против правилата. Българската страна имала своите възражения.
И пред БЕХ, и пред бъдещия екип на Министерството на енергетиката стои за решаване този казус, за да може да се отвори за България ресурсът от 13 млрд. лв., които да бъдат усвоени до 2026 г., като акцентът в него е тъкмо зеленият преход.
“24 часа” попита новия шеф на холдинга Иван Андреев как ще се реши този казус. Той отвърна, че се разглеждат различни варианти.
По-късно от БЕХ ни отговориха:
“По плана на възстановяване все още се водят разговори с Европейската комисия. Както и до момента, приложимите европейски и национални правила и регулации ще бъдат спазвани, като
средства от плана
за възстановяване
няма да бъдат
използвани за
закупуване на квоти”
Как досега беше решаван проблемът с квотите въглеродни емисии за централата?
Обикновено БЕХ дава заем на държавната централа, с който тя купува квоти въглеродни емисии, за да може да работи. Дълговете през 2019 г. накараха парламента да задължи централата да увечили капитала си с апорт на вземания на БЕХ от централата, сумата е над 597,9 млн. лв. Решението е взето в последния ден на януари миналата година.
През март миналата година Българският енергиен холдинг взе решение за увеличаване на капитала на държавната ТЕЦ с тази сума. То е вписано в Търговския регистър на 2 март, малко след крайния срок, даден от депутатите, и в момента въглищната централа трябва да впише официално промяната в търговския регистър.
Основен аргумент за тази операция е гарантиране на енергийната сигурност.
Въпреки това през август същата година БЕХ с разрешението на КЕВР консолидира два заема, които са за над 1,048 млрд. лв., като срокът за погасяване е края на юли 2028 г.
Със заповеди на министъра на енергетиката на централата се определят квоти да работи за регулирания пазар с мотив недостиг на мощности. Разликата се покрива от фонд “Сигурност на електроенергийната система”.
Тези два начина за краткосрочно спасяване на държавната “Марица” обаче не са приемливи за Европейската комисия, която е предупредила, че може да започне наказателна процедура. Явно втората стъпка е тегленето на червена линия пред плана, при условие, че тези схеми продължат.
Дори при пиковите цени на тока на свободния пазар от юли насам за деветте месеца на годинатаТЕЦ “Марица-изток 2” пак е на загуба от 178,94 млн. лв.
При ниски цени на електроенергията държавната ТЕЦ не предлагаше енергията си на свободния пазар. При вдигането на цените нагоре през юли и август, който тренд продължава и до днес, работодателите дори дадоха централата и БЕХ на прокурор, тъй като смятаха, че високите цени са и заради липса на ликвидност. От август тецът продава на борсата и според експертни мнения вероятно за полугодието ще бъде на печалба, но за годината ще е на загуба.
Финансовите резултати на централата за 9-те месеца на годината показват приходи от над 595 млн. лв., при 336,45 млн. лв. за същия период на 2020 г. Другата разлика от миналата година е, че е продала на свободния пазар ток за 201 млн., при 13,5 млн. през 2020-а. Третата разлика е, че за същия период миналата година е платила за квоти 184,77 млн., а за деветмесечието на тази - 408,99 млн. За сравнение - разходът за горива (включително въглища) е едва 88 млн. лв.
Проблемът с трите централи в Маришкия басейн е, че квотите за двете частни американски централи се купуват от фонд “Сигурност на електроенергийната система”, което прави държавната централа неконкурентна дори сред въглищните ѝ аналози. Но така са подписани дългосрочните договори с двамата инвеститори.
Цените на емисиите
продължават шоково
да вървят нагоре
При отварянето на търговията на 8 декември фючърси на борсата ICE се търгуваха между 85,44 евро на тон до 89,37 евро, съобщава сайтът “3е”. Преди дни нивата бяха около 60-66 евро на тон. През май бяха 50 евро на тон.
При положение че при производството на 1 мегаватчас ток от централите в Маришкия басейн се отделят 1,3 тона емисии, то при цена 80 евро токът на държавния тец само от емисии е 104 евро, без разходи за въглища, заплати и поддръжка.
При цените на борсите в Европа на 9 декември централата, въпреки тези рекордни цени и на емисии би могла да продава.
Никаква изненада не виждат експерти във високите цени на емисиите, въпреки че Асен Василев по време на консултациите за правителство искаше регулация на цените на квотите. Целта на богатите европейски държави, а оттам и на ЕК е намаляване с 55% на въглеродното излъчване до 2030 г. И когато българските власти са подписвали документите за това, са поемали и ангажименти как да го постигнат.
Ако посочените нива на въглеродните отпечатъци към определен период не са достигнати, то непостигнатото ще трябва да се пазарува, така се
появява дефицит и
цените тръгват нагоре,
обясняват специалисти.
У нас квоти купуват най-вече големите генериращи мощности на въглища, както и топлофикациите, които са на газ.
Зелените производители, които не произвеждат въглеродни емисии, получават зелени сертификати от Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Тъй като те почти 100% получават преференциални цени на тока, сертификатите ги прибира държавата и тя търгува с тях. Очаква се в бъдеще соларни и вятърни централи да бъдат изграждани без субсидии от преференциални цени, тогава ще се развие и пазарът на зелени сертификати, които е възможно да се търгуват на борсата, казва енергийният експерт Богомил Манчев.
Сега парите от продажбата им отиват във фонд “Сигурност на електроенергийната система”.
