Съдът в Ню Йорк запорира парите на наследниците на жена, продала уникална кутийка за енфие за над 600 000 долара, императорски подарък за Димитър Станчов
На 28 ноември почина известният български дипломат и общественик Иван Станчов. Неговите биографични книги са били в основата на делото, което наследниците на фамилията му са водили в Ню Йорк за връщането на безценен подарък, даден на един от патриарсите на фамилията Димитър Станчов.
Наследниците на Барбара Даниелсон от Флорида още не могат да получат 665 000 долара от продажбата на императорския подарък на Димитър Станчов, но аукционната къща “Кристис” е провела търга през 2015 г. по всички правила. Това постанови съдия Шломо Хаглер в Ню Йорк и заповяда да се продължи разследването за това как златната кутийка за енфие се е оказала в ръцете на Даниелсон. Това обаче е малко вероятно да се случи, заради факта, че е минало прекалено много време от изчезването на забележителната скъпоценност.
Според защитата на наследниците на Дейвидсън, която умира през 2013 г., тя е получила кутийката като наследство от майка си Розмари, която е починала през 1981 г. Откъде я е взела Розмари Дейвидсън, остава неизвестно. Когато “Кристис” получава кутийката, намира в нея бележка с логото на Уолдо Франк Перес де Леон, който я описва много детайлно и определя цената на 8000 долара. Според разследването Де Леон е бил интериорен дизайнер, който имал магазин в Маями, Флорида, до средата на 60-те години на миналия век.
Наследниците от фамилията Станчови обаче имат невероятна версия, в която е включено и ЦРУ. Според тях безценното бижу е част от нещата, които изчезват от дома на семейството по време на американските бомбардировки в София, които започват през 1941 г. Тогава Станчови напускат дома си в центъра на София на улица “Оборище” и се изнасят във вилата на приятелското семейство Пееви в тогавашното село Бояна.
След 9 септември точно домът на Пееви е отдаден на предшественика на ЦРУ - Офис за стратегически услуги (ОСУ). Там се настанява резидентът на американското разузнаване Гратиан Яцевич със съпругата си и дъщеря им Гаел Мей. Вероятно, когато е напускал България в средата на 50-те години на миналия век, Гратиан просто си е напазарувал от вещите на Пееви и Станчови от къщата, която е обитавал.
И тук се появява връзката. Оказва се, че Гратиан е колега на бащата на Барбара Даниелсон - Джеймс Дийринг Даниелсон, който дълги години е работил също в ОСУ. Според наследниците на Станчов най-вероятно точно така се е появила безценната кутийка в негово владение. Измъкната от Яцевич и след това пренесена в САЩ. Открита е дъщеря му Гаел Мей Маккибър. Според нея “не е изключено баща ми да е взел нещо от дома на Пееви, но единствено с идеята да бъде върнато на Станчови. Това е неговият стил”.
Според Андрю Станчов, внук на Димитър Станчов, семейството му е напуснало България след комунистическия преврат набързо и не е имало време да вземе всичко със себе си.
Защитата на Даниелсон обаче включва в процеса и книгата на Иван Станчов “Дипломат и градинар”. В нея се описва връщането му в родния дом след бомбардировките. “Въпреки че вратите бяха отворени, нищо не липсваше. Правителството бе взело мерки, за да се избегнат кражбите”, пише той.
Според семейството точно Иван е трябвало да наследи безценния предмет според обичаите в България. Въпреки че той липсвал от завещанието на баща му.
Защитата на Даниелсон цитира и друг момент от книгата, в която Станчов обяснява как в Истанбул е продал всичко, което е можело да се продаде, преди да замине за САЩ през 1945 г. Тогава вероятно е продал и кутийката за енфие.
Семейство Станчови всъщност води войната за бижуто още преди търга. От аукциона се свързват с наследниците на фамилията, за да предоставят снимки и вещи на Димитър Станчов, които да бъдат показани по време на търга.
“Мислех си, че това е свързано с нашето семейство. Когато разбрах, че чужд човек се опитва да продаде нещо наше, свързано с нашата история, силно се разочаровах”, твърди Надежда Станчова пред съда.
Така още преди продажбата Андрю Станчов иска да се отмени търгът официално. Тогава от “Кристис” наемат Антония Бертоли, една от най-известните специалисти по откраднати богатства по време на Втората световна война, да направи разследване.
Екипът на Бартоли разучава двете книги на Иван Станчов “Дипломат и градинар” и “Дипломати и мечтатели”, както и семейната история, написана от д-р Мари Фуркасион. Никъде не е открито доказателство за съществуването или загубването на кутийката. Бартоли обаче е искала да продължи с разследването си, което прекратила, след като било казано, че двете страни са постигнали извънсъдебно споразумение, което не е вярно.
Отделно “Кристис” е проучила Уоадо Франк Перес де Леон във всички налични бази данни за някакви спекулации или кражби, свързани с него, но не е открила нищо. Проверени са всички предмети, белязани с “червен флаг” и “съмнителни имена”, които се издирват от Втората световна война. И накрая е направена проверка на сайтовете, които са специализирани по тези проблеми, като ancestry.com, fold3.com и lootedart.com. В нито един от тях не е намерено доказателство.
Така в крайна сметка съдията постановява, че “Кристис” е направил съвсем легален търг, като дори е проверил повече от необходимото за произхода на предмета. И новият собственик на кутийката, който е анонимен, може да си я получи след дълги години чакане. Станчови могат да продължат с обжалване на решението, а парите на Даниелсон остават запорирани, докато приключи разследването на ситуацията. Това със сигурност ще бъде обжалвано.
КОИ ОСПОРИХА ПРОДАЖБАТА
Андрю Симеон Станчов, син на Иван Робърт Станчов и писателката Каролин Марион Мичъл.
Димитри Джеймс Станчов, починал през февруари тази година. Първороден син на Иван Станчов и Каролин Марион Мичъл Станчов. Съученик на Мусолини.
Надежда Станчов, сестрата на Андрю и Димитри.
Алекс Станчов, продуцент на филми. Живее във Флорида.
Анна Станчов Бирман, вицепрезидент и публицист в Hawkins International Public Relations.
Надежда Станчов Мишковски от Вашингтон, окръг Колумбия. В момента живее в Корал Гейбълс, Флорида.
Александра Ракота като настойник на Андрес Розенцвайг Диаз Станчов.
Ан Мухейм, наследник и на известна марка швейцарски часовници.
Графиня Фелисия фон Абенсберг унд Траун, писателка.
Иван Никълас Станчов.
Наследниците са представлявани от адвокат Джордж Ф. Бърнс, един от управителите на “Бернщайн Шур”, най-голямата адвокатска кантора в Ню Инглънд.
Срещу него е бил екип на “Макдермът Уил и Емери” от Ню Йорк, воден от партньорите във фирмата Моника С. Ашър и Ендрю Б. Кратенщайн, Джесика Грийр Мери Грифин от същата фирма, както и наследникът на “Хутнън Ендрюс Курт” - Джоузеф А. Патела. Патела е представлявал “Кристис”.
ОЦЕЛЕЛИ СА ЕДВА ПЕТ ОТ ТЯХ В СВЕТА
Кутийката за енфие, която е била притежание на известния ни дипломат Димитър Станчов, бе продадена за фантастичните 665 000 долара на търга в Ню Йорк, който бе организиран от аукционната къща “Кристис” през 2015 г.
Това бе голямата изненада, след като максималната цена, която се търсеше, бе в рамките на 180 000 долара.
Общо търгът, който се проведе в “Рокфелер Плаза”, събра над 5 милиона долара от вещи, свързани главно с руското императорско семейство. Имаше и такива от други династии.
Кутията на Димитър Станчов е с размер 8,2 см и е от злато. В центъра е императорският герб на Николай II от диаманти. На капака е изписано "Подарък на негово величество Николай II на Димитър Станчов, пълномощен министър на България в Санкт Петербург, по случай мирната конференция, състояла се в Хага през 1899 г." Тя е маркирана от бижутера Карл Хан, както и притежава печата на Карл Бланк.
Императорският двор в Русия е бил известен със скъпите си подаръци. Подобни кутии са били главно за руснаци със заслуги към държавата, но са били давани и на чужденци в много специални случаи. Правени са от придворните бижутери Фаберже, Хан, Болен и Кьочли. Между 1894 и 1917 година са били направени само 59 от фирмата на Хан.
Подобни кутии с двойния орел от диаманти са изключителна рядкост. По време на царуването на Николай II са били раздадени 280 на руснаци и 90 на чужденци. До наши дни са оцелели само пет.
Бижутерската фирма на Карл Хан е основана през 1873 г. и един от най-важните доставчици на бижутерия на руския императорски двор. Титлата “придворен доставчик” е била подновена през 1903 г. и е дадена на сина му Дмитрий Карлович. Майстори на бижутата са Карл Бланк и Александър Трайден, които работят ексклузивно за Хан. Бланк е син на финландски ковач и е главен майстор от 1892 до 1909 г. Фирмата изработва короната на императрица Александра Фьодоровна за нейната коронация, както и прави дизайна на много от ордените в Русия.
Кутията е описана в архивите на императорското семейство като изработена на 3 август 1899 г. и е под №33. Още същия ден е била подарена на Димитър Станчов.
Димитър Янев Станчов е български дипломат и политик, оглавявал 28-ото правителство на България (1907 г.). Той е роден в Свищов на 21 май 1863 г. Родът му е преселен от района на Берат в края на ХVIII век. Учи във Виена. Син е на Яни Станчооглу и Ефросина Паница. След избирането на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз, той е негов личен секретар (1887-1889) и началник на неговия таен кабинет (1889-1894). Жени се за графиня Анна дьо Грено, дъщеря на хофмаршала на княз Фердинанд - граф Дьо Грено, и придворна дама на княгиня Мария-Луиза. Имат пет деца - Александър, Надежда, Феодора, Елена и Иван.
Димитър Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894-1895), Австро-Унгария (1895-1897) и Русия (1896-1906). От 1906 до 1908 г. е външен министър в правителствата на Димитър Петков и Петър Гудев, а след убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява правителството.
През следващите години е посланик във Великобритания (1908), Франция (1908-1915), Белгия (1910-1915) и Италия (1915). Той се противопоставя на включването на България в Първата световна война и е отстранен от служба.
След войната Димитър Станчов е главен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор. След това е посланик във Великобритания (1920-1921), Белгия (1921-1922) и Холандия (1922-1924). През 1924 подава оставка, несъгласен с политиката на правителството на Александър Цанков.
Димитър Станчов е вторият българин, който е избран за член на МОК. Той е избран през 1913 г. Като посланик във Великобритания прави всичко възможно да подпомогне организирането на олимпийски комитет у нас и го постига през 1923 г. През 1927 г. оглавява БОК, но само за 2 години.
Първата международна конференция за мира, свикана от руския император, се събира по покана на кралицата на Холандия в Хага на 18 май 1899 г.
В нея вземат участие Германия, Американските съединени щати, Австро-Унгария, Белгия, България, Китай, Дания, Испания, Франция, Великобритания, Ирландия, Гърция, Италия, Япония, Люксембург, Мексиканските съединени щати, Черна гора, Холандия, Персия, Португалия, Румъния, Русия, Сърбия, Сиам, Швеция и Норвегия, Швейцария и Турция.
В редица заседания от 18 май до 29 юли 1899 година конференцията изработи, за да бъде приподписан от пълномощниците, текста на конвенциите и декларациите, изброени по-долу и приложени към настоящия акт:
1. Конвенция за мирно уреждане на международни конфликти.
2. Конвенция относно законите и обичаите на сухоземната война.
3. Конвенция за приспособяване към морската война основата на Женевската конвенция от 22 август 1864 година.
4. Три декларации, отнасящи се до:
- забрана да се хвърлят снаряди и
избухливи вещества от балони и подобни нови средства;
- забрана да се употребяват снаряди, които са предназначени единствено за разпръскване задушливи или отровни газове;
- забрана да се употребяват куршуми, които лесно се пръскат или сплескват в човешкото тяло, като куршуми с твърда обвивка, която не се покрива изцяло от ядката или е снабдена с нарези.
Всяка от тези конвенции или декларации ще представлява отделен акт. Тези актове ще носят днешна дата и ще могат да бъдат подписани до 31 декември 1899 година от пълномощниците на държавите, представени на Международната конференция на мира в Хага.
Приема се единодушно следната резолюция: Конференцията смята, че е особено желателно ограничението на военните тежести, които понастоящем тегнат над света, за увеличаване на материалното и моралното добруване на човечеството.
Освен това тя изказва следните пожелания:
1. Вземайки предвид предварителните постъпки на швейцарското федерално правителство за ревизия на Женевската конвенция, конференцията изказва пожелание да се пристъпи в кратък срок към свикване на нарочна конференция за ревизиране на тази конвенция.
2. Конференцията изказва пожелание въпросът за правата и задълженията на неутралните да бъде вписан в програмата на една бъдеща конференция.
3. Конференцията изказва пожелание въпросите относно пушките и морските оръдия, разгледани от нея, да бъдат предложени на проучване от правителствата, за да се постигне съгласие относно използването на новите видове калибри.
4. Конференцията изказва пожелание правителствата да държат сметка за направените на конференцията предложения да проучат възможността за споразумение относно ограничаване на сухопътните и морските въоръжени сили и на военните бюджети.
5. Конференцията изказва пожелание предложението за обявяване неприкосновеност на частната собственост и в морската война да бъде отнесено за разглеждане от следваща конференция.
6. Конференцията изказва пожелание предложението за уреждане въпроса за бомбардирането на пристанища, градове и села от морски сили да бъде отнесено за разглеждане от една бъдеща конференция.
