Рекордно високите цени са заради оскъдното количество от скъпоценната гъба в италианската зона
Белият трюфел от Алба достигна рекордно високи цени. Парче от скъпоценната гъба беше продадено неотдавна на търг в италианската област Пиемонт за 103 000 евро, или колкото струва там един малък апартамент.
Бизнесмен от Хонконг успя да се сдобие със сивкаво-бялата гъба, тежаща 830 г. Това беше най-голямото парче сред изложените експонати от тазгодишната “реколта” от малката зона Ланге в северния регион.
Заради сухата есен и не особено влажните почви до градчето Алба белите трюфели, известни като Tuber magnatum pico, тази година са много оскъдни. Тяхното количество е почти двойно по-малко от миналата година. Затова и цените, на които бяха продадени на традиционния световен търг в замъка Гринцане Кавур, бяха рекордно високи.
На него беше
събрана сумата
от 457 300 евро
Както се прави всяка година, и сега тя беше дадена за благотворителни нужди, свързани най-вече с децата. По традиция в наддаването участват богаташи от Русия, Хонконг, Дубай, Сингапур.
Въпреки упоритостта си и “носовете”, способни да усещат къде точно има заровени бели трюфели, ловците им, наречени трифулау на пиемонтски диалект, тази година не можаха да се сдобият с кой знае какво количество. Така в крайна сметка малкото гъби, изровени от специално обучените кучета, достигнаха цена от 5500-6000 евро килото.
Скъпоценната гъба, грозновата на вид и бежово-сивкава на цвят, винаги се третира с изключително внимание от онзи, който я предлага на клиентите.
Обикновено продавачът ѝ използва меки кадифени ръкавици, за да не нарани ни най-малко повърхността на парчето трюфел. От Алба скъпоценният продукт потегля към 63 пазара по света.
Сезонът на белия трюфел е изключително кратък, за разлика от този на черния трюфел, който се събира почти целогодишно. Бялата гъба от Алба може да се намери изпод коренищата на дърветата от края на септември до началото на януари. На всичкото отгоре
белият трюфел
има и много
кратък живот – той
издържа седмица,
максимум десетина дни.
Продавачите на панаира в Алба предлагат малки парчета от скъпоценната гъба – всяко от тях е по 15-20 грама. Не е казано, че големите трюфели са с по-добро качество от малките.
Експертите душат дълго всяко парче, за да оценят внимателно струва ли си цената. 85% от гъбата от Алба е съставена от вода. Няма едно мнение по въпроса дали е по-добър този, или онзи мирис на бял трюфел. На някои им харесват гъбите, ухаещи силно на чесън, други предпочитат онези, които миришат на гнило, трети смятат за неудържим миришещият на есенна гора след дъжд трюфел.
Миналата година на пазара в Алба се продаваха малко на брой трюфели заради немногото ресторанти, отворени за публика заради пандемията. Именно те са основните клиенти на ловците. Сега пък трюфелите липсват заради сушата в зоната. Надеждата е, че заради наскоро падналите дъждове и влажните почви в Ланге може да се очакват бели трюфели малко преди Коледа.
Експертите обясняват високите им цени и с факта, че те не могат да се култивират и са плодове единствено на земните недра. Въпреки че Алба и област Пиемонт се смятат за царството на най-луксозната гъба, не липсват и екземпляри, които се намират в Швейцария, и по-точно в италоговорещия кантон Тичино. В Италия има някои зони – например в Лацио, Марке и Ирпиния, където също се формират подобни гъби.
Неотдавна бившият бос от “Формула 1” Флавио Бриаторе стана главен герой на интрига с вкус на бял трюфел. Бизнесменът, който е собственик на луксозни заведения и курорти, показа на свое видео гигантски бели трюфели от Алба, с които неговият ресторант в Монте Карло разполагал въпреки съобщенията за оскъдното им количество в Италия. Това предизвика бурна реакция от страна на Рикардо Джермани, президента на Асоциацията на италианските производители на трюфел, който направи оплакване до властите.
Подозренията са, че въпросните продукти на Бриаторе
не са оригинални, а са
индустриално менте
Затова и Джермани поиска трюфелите на богаташа да бъдат подложени на експертиза, да се видят етикетите им и да се разбере дали наистина произлизат от Алба. Съмненията са, че зад тях може да стои търговия от страна на фирми, занимаващи се с трансформация и продажба на трюфели от чужбина и пласирани като италиански. Освен че е производител на трюфели, Италия е и най-големият им вносител от чужбина.
Много италиански компании притежават терени в Румъния, България, Словения, Австрия, Иран, Афганистан, Турция, Узбекистан.
Открай време белият трюфел от Алба се смята за краля на гъбите и за продукт за крале. Той
краси масата
на богатите,
но има и селски
традиции
Комбинира се с евтини храни като яйца и прясно приготвена на ръка паста тальолини, затова може да се намери и в народните тратории на региона с център Торино. Най-добре белият трюфел изразява върховните си качества, ако се настърже върху яйце, запържено в тиган, върху филия хляб с масло и рибки аншоа, върху качамак.
Въпреки това белият трюфел от Алба е преди всичко аристократичен гастрономски продукт. Той е бил сервиран редовно на масата от италианския държавник и водеща фигура за италианското обединение граф Камило ди Кавур, който гощавал чужди дипломати.
Композиторът Джоакино Росини пък го смятал за “Моцарт на гъбите”. Лорд Байрон го държал на масата, за да стимулира креативността си.
