Няма отговор обаче дали след COVID ще сме по-защитени от банални настинки
Виждали сте как в добрите авиокомпании правят преди излитане кръстосана проверка на сигурността на вратите - първо, че са заключени, и после - че не могат да бъдат отворени. Чак тогава се казва на висок глас, че защитата работи.
Подобен крос чек, но на имунната защита от новия пандемичен вирус SARS-CoV-2, който причинява COVID, са направили учени от Цюрихския университет.
След поредица от имунологични тестове те съобщават, че са потвърдили хипотезата за кръстосан имунитет на човека към всички прехвърлили се от животни коронавируси. Доказват го двупосочно. В сравнение с незаразени, хората, които са се срещали със SARS-CoV-2, имат по-малко антитела срещу старите коронавируси, които причиняват обикновените настинки. Освен това се оказва, че за хората с високи нива на антитела срещу безобидните коронавируси е по-малко вероятно да стигнат до болница след заразяване със SARS-CoV-2.
Така новото изследване показва, че силният отговор на антитела към опитомените от дългогодишен контакт с човека коронавируси повишава нивото на антителата срещу SARS-CoV-2. Така че някой, който е придобил имунитет към безобидните коронавируси, е по-добре защитен от тежки инфекции с пандемичния патоген. Този тип имунен отговор се нарича кръстосана реактивност и се проявява не само при антителата, а и при и Т-клетъчните отговори - следващо ниво на защита от т.нар. клетки на паметта.
Имунните отговори на паметовите клетки са много по-ефективни от кръстосано реактивните отговори. Но въпреки че защитата не е абсолютна, реакцията на кръстосания имунитет съкращава инфекцията и намаляват нейната тежест.
В своето проучване изследователите са използвали специално разработен алгоритъм за анализ на нивата на антитела срещу четири човешки коронавируса в над 820 серумни проби, взети преди появата на вируса в Ухан. Също така изследват 390 проби от заразени със SARS-CoV-2. Комбинирането на тези анализи с компютърни модели позволява на екипа да предскаже точно колко добре антителата ще се свържат с вируса и ще го неутрализират още на входната врата - в носоглътката.
Това дава основание на екипа от Института по медицинска вирусология към университета да твърди, че кръстосаната реактивност намалява тежестта на инфекцията на боледуващите сега. И съответно да даде още един възможен отговор защо едни хора едва оцеляват от COVID, а други дори не разбират, че са били заразени.
Дали обаче кръстосаната реактивност работи и в обратната посока - имунитетът срещу SARS-CoV-2 да ни пази в бъдеще от настинки? Ще разберем след години.
