Кирил Петков обяви втора “червена линия”, която ще обединява бъдещата управляваща коалиция - отстраняването на председателя на КПКОНПИ
Бъдещият премиер вижда комисията “Антимафия” като разследващ орган
“Продължаваме промяната” описва модела още в програмата си, новото е, че часове след изборите поиска отстраняване на бившия главен прокурор като председател
Свой закон има “Демократична България”, БСП с идея шефът ѝ да се назначава от президента. След скандала между Нинова и Радев не е ясно в каква посока социалистите ще искат промяна
Партията на Слави Трифонов единствена не е атакувала публично мегаоргана в днешния му вид и това бе един от аргументите на Христо Иванов да не му подкрепят правителството
Един българин ще има правото по всяко време да проверява всеки един министър. Дори министър-председателя. При сигнал за вероятна корупция. На него ще докладват всички контролни дирекции във всяко ведомство.
Този българин, който вероятно ще е юрист, ще има трудната задача да реши какво да прави с едни над 3 милиарда лева в сметки и имоти на богати и влиятелни сънародници. Някои публично известни. Други - не. Някои със съдебни дела. Други вече оправдани по тях.
Сотир Цацаров, председателят на КПКОНПИ, чиято неразбираема и дълга абревиатура означава Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, вероятно от вторник гледа календара и брои дните, които ще му отпусне бъдещата управляваща коалиция.
Бившият главен прокурор изненадващо се оказа втората “червена линия” заедно с настоящия Иван Гешев, за чието отстраняване очевидно има вече разбирателство сред бъдещата управляваща коалиция.
И докато фигурата на Гешев разделя политическите играчи отдавна, името на председателя на КПКОНПИ вече е условие, около което “Продължаваме промяната”, БСП, “Има такъв народ” и “Демократична България” ще се обединят, за да работят заедно.
Двете условия
за успешни
преговори -
смяната на
Гешев и на
Цацаров,
бяха заложени от лидерите на “Продължаваме промяната” Асен Василев и Кирил Петков още в деня след парламентарните избори.
Пред “24 часа” двамата нови лидери детайлно обясняват как ще се промени комисията, която за кратко се нарича “Антимафия”.
КПКОНПИ ще има съвсем различна функция - не само ще прави директно проверка къде може да има корупция, но ще бъде изградена и като механизъм така, че да има поне 4 очи над възможността всеки министър да прави нещо в неговото министерство. Например - в момента има дирекции, които трябва да откриват нередности в министерствата, които рапортуват директно на министъра. Представете си какъв е шансът те да уловят някаква корупционна практика на министъра?!, пита риторично бъдещият министър-председател. (Цялото интервю на Василев и Петков виж по-късно)
Условието за отстраняването на Сотир Цацаров, чийто мандат изтича през март 2023-а, е ново, но идеята на двамата бивши служебни министри да се промени работата на комисията не е следизборна.
Те предлагат, от една страна, тя да има разследващи функции, каквито сега няма. А от друга - инспекторатите към министерствата, чиято работа би трябвало да е проверка на сигналите за корупция, да докладват на КПКОНПИ, а не на министъра, на когото са пряко подчинени.
Вероятно в новия парламент “Продължаваме промяната” ще представи свой законопроект. Радикални промени в КПКОНПИ са записани още в програмата им. Тя предвижда кадрови, институционални и функционални промени в дейността на антикорупционната комисия и най-вече
обвързване
на запорите с
наказателните
дела
Ново в програмата е инспекторатите към министерствата да докладват директно в комисията за конфликт на интереси и корупция.
Идеята за промяна на КПКОНПИ се споделя от “Демократична България” и от БСП. Те имат дори готови проекти.
Законопроектът
на ДБ от
пролетта
предвижда
разцепване на
две на КПКОНПИ
и създаване на две други институции. Според Христо Иванов и Атанас Атанасов трябва да има Комисия за противодействие на корупцията и санкциониране на конфликти на интереси и Комисия за установяване и отнемане на незаконно имущество. ДБ предвижда избор на нови председатели на двете комисии.
От БСП са против антикорупционната комисия още от създаването ѝ. Левицата имаше свой законопроект, при който парламентът няма да има роля, а
Председателят
се назначава от
президента, но
след промяната
в отношенията
между Радев
и Нинова
не е ясно дали БСП ще продължи да залага на този модел.
При гласуването за шеф на антикорупционната комисия след скандала с незаконното барбекю на терасата му и оттеглянето на бившия прокурор и първи неин председател Пламен Георгиев през 2019 г. половината от соцдепутатите подкрепиха Сотир Цацаров, а останалите се въздържаха.
Нищо за КПКОНПИ няма в програмата на “Има такъв народ” и в законопроектите им от последните два парламента. За разлика от ДБ и “Продължаваме промяната” техни представители не са нападали публично Сотир Цацаров. След преговорите за правителство с ДБ от август Христо Иванов заяви, че
ДБ няма да
подкрепи кабинет
на Слави, защото
те не искали да
се прекрати
мандатът на
Цацаров
Партиите на протеста виждат в КПКОНПИ бухалка за неудобни на властта и чадър за хората във властта.
Дебатът около мегаинституцията, която е без аналог в държавите от Европа обаче, върви още от създаването ѝ в този вид през 2017 г. Идеята тогава беше да се отговори на критиките от ЕС, че не се справяме с корупцията. Проектът започна да се готви от Меглена Кунева, а после вносител беше Министерският съвет.
Законът за КПКОНПИ се писа близо 2 години. В първия вариант имаше странни идеи, които тутакси бяха атакувани, като например
да се приемат
и анонимни
сигнали и
да се правят
проверки по тях
Те отпаднаха, защото и авторите на проекта осъзнаха, че отпушват комисията за чисти доноси.
В крайна сметка КПКОНПИ обедини 5 структури:
1. Комисията за отнемане на незаконното имущество, която най-първо беше позната като “Кушлев”, по името на първия си председател проф. Стоян Кушлев.
2. КПУКИ за разкриване на конфликта на интереси, която стана печално известна с тефте«рчето на първия си председател Филип Златанов. В него той записваше кой да бъде ударен, за което и получи 3 години условно. След махането на Златанов през 2012 г. напрактика комисията не работеше, защото беше в намален състав.
3. Нищо неправещото аналитично звено към Министерския съвет БОРКОР (съкратено от борба с корупцията), което се изявяваше с доклади.
4. Отделът за борба с корупцията в ДАНС.
5. Аналогичният отдел за борба с корупцията в Сметната палата, където се събират декларациите на хората по висшите етажи на властта.
Днес комисията е пръсната на 7 адреса в София, като централната сграда се намира на площад “Св. Неделя”.
Още на старта ѝ критиката беше за този механичен сбор на пет организации, който няма да доведе до работещ механизъм.
От друга страна, извън мегаинституцията остават Инспекторатът към ВСС, който върши почти същото като КПКОНПИ, но само по отношение на магистратите. Освен това в различните ведомства също има отдели, които проверяват за конфликт на интереси.
Друго възражение бе, че
всяко
управляващо
мнозинство
може да слага
удобния
председател
на “Антимафия”,
чийто мандат е 5 години, тъй като се избира с обикновено мнозинство от парламента. Според закона пък отстраняването му става по искане на 1/5 от народните представители, тоест 48 депутати, и пак с обикновено мнозинство.
Като причини за отстраняване на председателя освен невъзможност да върши работата си, осъждане, конфликт на интереси, законът казва, че може и тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.
И тъй като Сотир Цацаров трудно може да бъде упрекнат, че не си върши служебните задължения, смяната му може да стане и през промяна в закона, така както планираше ДБ.
Големият въпрос обаче е не личността, а
дали у нас да има
гражданска
конфискация
- отнемането на имуществото да започва, когато се докаже разминаване между декларираното и реалното повече от 150 хил. лева за последните 10 години. Това става независимо от наказателния процес, тоест човек може да е оправдан от съда, но процесът за конфискация да върви.
Подобни проверки стартират, след като прокуратурата уведоми КПКОНПИ, че срещу даден човек има повдигнато обвинение. Комисията не може сама да се сезира и сама да прави проверки.
Критиките на засегнати и юристи са, че по този начин липсват достатъчно лостове на защита срещу тези проверки.
Гражданската конфискация беше въведена през 2012 г. след много спорове. Подобна има и в Испания. Преди това процедурата по отнемане на имуществото се задвижваше едва след влязла в сила присъда. Затова и немалко са съдебните дела, които продължават още по първия закон, известен като “Кушлев”.
Противниците на гражданската конфискация застъпват мнението, че тя е начин да се скрие лошата работа на прокуратурата, която трудно доказва обвиненията си и затова КПКОНПИ “удря” набелязани от нея фигури.
4 пъти за 3
години комисията
бе блокирана при
отнемане на
имущество
Два пъти заради тълкувателни дела във ВКС и два пъти заради преюдициални запитвани в съда на ЕС в Люксембург бяха оставени без движение 350 иска на комисията. По три от делата се чакаше отговор на въпроса може ли да се започва процедура за отнемане на незаконно имущество без приключило неказателно дело, или не.
Докато се чакаха решения, дела за милиони бяха спрени в съда.
Запорирани са сметки и имоти
на Василеви, Баневи, Прокопиеви,
Арабаджиеви, Васил Божков
Запори за над 3 млрд. лева е наложила КПКОНПИ до момента. Най-големият е срещу банкера Цветан Василев, който от лятото на 2014 г. се укрива в Белград. Той е за 2 млрд. лева. Делото е в Софийския градски съд. То обаче на два пъти беше спирано заради преюдициално запитване до Съда на ЕС дали може да се иска отнемане на имане без влязла в сила присъда. Едното запитване беше от съда, които гледа делото срещу Василев.
От Васил Божков, който от януари 2020 г. е в Дубай, и жена му Елена Динева институцията търси 278 млн. лева.
Не по-малко впечатляващ е и искът срещу Николай и Евгения Баневи и свързани с тях юридически лица. Той е на стойност 140 523 982 лв. Двамата са подсъдими за участие в група за данъчни престъпления и пране на пари.
Делото срещу Ветко и Маринела Арабаджиеви и техни фирми е за отнемане на имущество за 379 444 968 лв. Двамата също са подсъдими за данъчни престъпления и пране на пари.
Друг много голям иск е този срещу Миню Стайков, подсъдим за злоупотреба с евросредства. Той е в размер на 137 486 796 лв.
Две са делата срещу Иво и Галя Прокопиеви. Едното е в СГС и е с размер на иска 451 476 лв. Другото е от 2018 г. и е в Бургаския окръжен съд. По него държавата претендира за имущество в размер на 198 927 389 лв.
Дело за отнемане на имоти за 11 686 736 лв. има и срещу ресторантьора Веселин Денков, познат още като Весо Брадата. Той е подсъдим за финансирането на убийството на брокерката Станка Марангозова, изнудването ѝ и участие в група за лихварство.
Друго спряно дело беше за конфискация на 2,4 млн. лв. от кмета на район “Средец” и бивш министър на енергетиката Трайчо Трайков.
Извън обширния списък на едри и по-дребни бизнесмени сред “клиентите” на Цацаров има хора от целия политически спектър, показа проверка на “24 часа”. Това са проверки, производства, установени конфликти на интереси, дела за отнемане на незаконно имущество.
Последният представител на ГЕРБ, с който КПКОНПИ се е занимавала, е депутатът Лъчезар Иванов. През август комисията и ДАНС го проверяваха по сигнал за пране на пари при продажба на акции за 1,6 млн. лв. По проверката Специализираната прокуратура започна досъдебно производство.
Преди това бившият зам.-министър на икономиката и бивш шеф на Държавен фонд “Земеделие” Александър Манолев беше глобен с 10 хил. лв. заради конфликт на интереси при изграждането на къщата му за гости. Тя е построена, докато е бил начело на институцията, отпуснала европейското финансиране. Манолев беше обвинен от прокуратурата за злоупотреба с парите на Брюксел, а сега е подсъдим. След санкционирането му от финансовото министерство на САЩ заради корупция срещу Манолев започнаха нови проверки, които не са приключили.
Както и тези, които КПКОНПИ прави за Делян Пеевски, който е един от тримата българи в списъка “Магнитски”. Според бившия финансов министър Асен Василев, сега съпредседател на “Продължаваме промяната”, бездействието на антикорупционната комисия за хората, посочени от САЩ като корумпирани, е един от мотивите за реформа и кадрови промени в КПКОНПИ. Всъщност Пеевски е проверяван 3 пъти преди това, но несъответствия не са откривани. Бившият зам.-председател на ДПС Христо Бисеров също беше разследван от КПКОНПИ още преди Цацаров да стане председател, а под негово ръководство комисията води дело в съда за отнемане на незаконно придобито от фамилията му имущество.
Евродепутатът от БСП Елена Йончева също има проблем с КПКОНПИ. Срещу нея има иск в съда за отнемане на 158 хил. евро с произход КТБ. Заради тях прокуратурата ѝ повдигна обвинение.
Проверки и производства за незаконно имущество и конфликт на интереси има и за десетки кметове, общински съветници и други чиновници от държавната администрация с различна партийна принадлежност.
