Упадъкът на дясното за мен е проблем
Поздравявам победителите г-н Радев, “Продължаваме промяната”, ДПС и БСП!
За всички останали днес е ден за размисъл. Моят размисъл, размисълът на човек, за когото упадъкът на дясното и възходът на лявото е проблем, започва така:
Основните процеси през последните няколко години, които доведоха до резултатите от онзи ден, са:
1. Заместване на идеологическите основания със ситуационни “модерни” позиции, съюзи и подкрепи. “Няма ляво, няма дясно” възпита поколение избиратели, които го прилагат.
2. ГЕРБ, управляващ от името на дясното, стана проводник на ляволиберални политики и заличи важните политически разломи. Когато унищожиш същностните различия между които хората да направят избор, те избират по формата.
3. Без съпротива допуснахме антикорупционните решения да се свържат в съзнанието на хората с левите политици и левите политики. Така десни хора, които искат законност, и техни политически лидери се озоваха на гости в ловните полета на левицата и послужиха като гориво за нейните цели.
4. Безропотното приемане и прилагане в България на левите икономически, социални и културни политики на моментното ръководство на ЕС доведе до нарастващ евроскептицизъм и разширяване на социалната база на старата просъветска левица и на новите прокремълски деривати.
Допуснахме новата либерална левица да бъде наречена “дясно”. Така спонсорирахме ченгеджийницата да забърка отровната си смес. Посланията им бяха прости и разбираеми за хората: “Дясното е корупция, отказ от национална идентичност и извратени социални експерименти”.
5. Целта да се формира силен политически съюз вдясно от ГЕРБ, който да върне баланса на силите, беше унищожена от размита идеология, невъзможност за поемане на отговорност, подмяна на действията с оправдания и лидерски амбиции. Това беше съдбата на Реформаторския блок, сега е съдбата на “Демократична България”.
6. Скъсването с миналото през силно лустрационно законодателство се отлагаше всеки път заради “по-важни” неща. Така продуктите на старата комунистическа олигархия и ДС се превърнаха в икономически елит, превърнаха се в говорители и спонсори на дясното. Това е кръвосмешение, а кръвосмешението като всяка друга перверзия не ражда силни плодове.
Резултатите от всичко това са:
1. Левият президент г-н Радев е едноличен политически лидер на България.
2. Политическата формация, през която г-н Радев ще упражнява пряко влияние върху парламента, е първа политическа сила.
3. БСП се връща на власт.
4. Кремълските камбани са в българския парламент.
Решението, за да променим това, ако можем и го искаме:
Не очаквайте да предложа нещо нечувано, което да не сте мислили и вие. Просто този път трябва да го направим. И времето да започнем е точно сега, докато левицата празнува, а ние се обвиняваме.
А решението е да осъзнаем нуждата от връщането ни към основанията на дясното.
Да сме убедени, че решението е в образование и работа, а не в субсидии, социални помощи и интеграция.
Да сме наясно, че високите доходи и пенсии са функция от растежа на икономиката, а не от решения на партиен конгрес и бодряшки обещания на поредните фокусници, които “ще ни оправят”.
Да знаем, че истинската кражба от нас е самото съществуване на системите за образование, здравеопазване и сигурност в този им неефективен вид, а търсенето на крадците е нужно усилие, но не и истинската промяна на тези системи.
Да се поучим, че важният въпрос е не “Кой?”, а “Защо?”.
Да заявим, че само силна икономика може да доведе до чиста околна среда и унищожаването на бизнеса с екологични мотиви ни обрича освен на мръсотия и на мизерия.
Да помним, че
вярата в Бога не може да
бъде заменяна със страх
от Европейската комисия,
а културната ни идентичност и националният интерес не може да бъдат разменна монета за еврофондове заради мокрите мултикултурни сънища на някой евросоциалист.
Да имаме волята да изискаме и проведем лустрация, за да спрем да избираме кой клан на ДС да наречем “промяната” следващия път.
За да успеем, първо трябва да променим себе си, трябва да променим целите си. Това изисква “големи”, “малки” и “още по-малки”, които вярваме, че дясното е нормалното, да намерим път едни към други независимо от трудностите и цената.
Срещу фронта “Продължаваме лявата промяна” трябва да изградим фронт “Връщаме ценностите на дясното”.
Ако застанем зад тези ценности, независимо от моментната електорална цена дясното ще го бъде. Ако не можем, значи не ставаме.
Аз вярвам, че можем да го направим! А вие?
