Сметката за ток, парно газ или вода ви стресира.
Питате се защо е точно този скок?
Изпратете я на [email protected]
Ще търсим отговори на конкретни казуси
Цените и инфлацията са тревожните въпроси, които хората задават най-често освен заразата. Защото високите цени на енергоносителите увеличават и останалите стоки, което натоварва с допълнителни разходи домакинствата. Това най-силно засяга пo-бeднитe, но се пренася и върху хората със средни доходи.
“24 часа” потърси експерти и финансисти за мнение докога ще се вдигат цените и докъде държавата трябва да влезе в територията на частния бизнес, за да се пресече евентуална спекула с необосновано надуване на цените.
“Възможно е прекупвачите, които са между производителя и клиента, да използват общата еуфория и да повишават допълнително цените, особено при стоки, при които няма толкова голям ръст”. Това допуска Виолета Иванова, зам.-директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.
Това обаче не се отнася за големите търговски вериги, а по-скоро за стоките по пазарите и тези в малките градове.
Например в магазини за плодове и зеленчуци в малки населени места цените са с по-висока стойност, отколкото в София. “Там оборотите са по-ниски, стоката се задържа и вероятно има презастраховане”, коментира Виолета Иванова.
Наблюдението през октомври на 35 хранителни и нехранителни стоки в страната показало, че на годишна база се отчита двуцифрен ръст при редица храни.
С близо 10% са поскъпнали брашното и картофите, морковите с 16 на сто, над 20% се повишили цените на зелето, червения пипер, доматите, краставиците. С около 30% са поскъпнали прасковите и дините. С 43% е нараснала цената на олиото, а на яйцата с 8%.
“Пазарът е свободен и конкурентен. Ако някой слага високи цени, рискува да фалира, защото никой няма да купуват от него”, посочи Васил Велев - ротационен председател на асоциацията на работодателите.
Според него
цените на
производител са
се вдигнали с
20% при 200%
увеличение на
електроенергията
на свободния пазар в последните 2 месеца. “Имаме и 100% увеличение на цените при металите, поскъпване при дървения материал, на пластмасите. Това увеличение е между предприятията, те не са за крайния клиент”, посочи още Велев.
И уточни, че е разговарял с Марияна Кукушева - председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, която му казала, че фурните са пред фалит, сметките за ток и газ били четворни, което води до поскъпване на хляба.
Велев не се наема да прогнозира какво ще става на пазара на електроенергия в Европа, защото зависи от цената на газа. Но смята, че с тока в България може да няма проблем, защото у нас само 5% от електроенергията се прави от газ. А нищо друго не е поскъпнало – нито въглищата, нито атомното гориво, вода, слънце и вятър са безплатни. “Ние можем да си направим цена от 150, а не 370 лв. за мегаватчас”, казва Велев.
Цените на суровини, материали, енергия, изделия, машини и на всичко, което се доставя от бизнес към бизнес, се променят под въздействие на различни фактори и с различна скорост в сравнение с цените, които домакинствата плащат, се посочва в анализ на Института за пазарна икономика. Това било и едно от обясненията защо при 20% ръст на цените на производител статистиката отчита 4,8% годишна инфлация.
Друго обяснение е, че в призводствата разходите за суровини и материали, които рязко поскъпнаха, имали относително нисък дял, а същевременно технологични подобрения позволяват увеличение на ефективността, така че да се задържат цените. Въпреки това от института очакват
преливане на
производствената
инфлация в
потребителските
цени в
следващите
6-12 месеца,
дори рязкото поскъпване при енергията и базовите метали да се овладее.
Според финансистът Левон Хампарцумян ще е добре, ако инфлацията е умерена и разтеглена във времето. Неговият съвет, за да бъдат притиснати спекулантите, които надуват цените, е хората да спрат да купуват дадена стока или да пазаруват от друг магазин или дори от съседна държава.
Между стоките,
които силно
зависят от
енергоносителите,
са хлябът и
хлебните изделия
В себестойността на хляба около 30% са токът или газът в зависимост от това какво използва съответната пекарна или завод. Тук влизат и транспортните разходи, тъй като хляб се доставя всеки ден и в най-отдалеченото селище на страната, а горивата също поскъпнаха много.
Други 35% са разходите за заплати и около 30% се образуват от стойността на основните суровини, обясниха хора от бранша.
На газ са предимно по-големите хлебозаводи, а сметките им за септември и октомври са драстично по-високи – с 200% повече спрямо миналогодишните. Повечето производители твърдят, че само от това трябва да повишат цената на килограм с 10 ст., а средната цена на тип “Добруджа” и преди скока на газа бе достигнала 1,72 лв. при 1,65 лв. преди година. За последните два месеца килограм хляб е поскъпнал с 2 ст. по данни на НСИ.
Поскъпване с
10 ст. може
да има до края
на годината,
ако кризата с цената на енергоносителите продължава, но поне засега има доста задържащи фактори. На първо място е конкуренцията при хлебопроизводителите, която е голяма. Освен това търговската надценка при хляба е доста висока, достигайки до около 25% от крайната цена, и е твърде възможно поне големите вериги да са се отказали от част от нея и това да е омекотило ценовия удар.
Друг продукт, чието производство силно зависи от енергоносителите, са стъклените изделия. Като цяло те са поскъпнали с 3-4% за последната година. В тези сметки обаче влиза и домакинската стъклария, която не се купува често.
Стъкленият амбалаж, от който зависят производителите на бира, алкохол и безалкохолни напитки, поскъпна с 10% от лятото досега. Пивовари с по-малко производство отчитат по-голям ръст, докато
при големите
заводи цената
на стъкларията
се е повишила
с 5-6% на сто
Това обаче не е малко, като се има предвид, че 15% от крайната цена при напитките зависи от амбалажа. Заради поскъпването на алуминият през последната година се вдигнала с 20% и цената на кеновете за бира и безалкохолни.
Заради слабия сезон сега все още няма отчетено поскъпване при бирата, но се очаква такова със затопляне на времето и повишаване на търсенето. Като аргументи производители посочват, че освен увеличение на тока има и по-високи цени на суровини като малц и хмел с около 30%.
Високите цени на тока удрят и услугите. Людмила е собственик на салон за красота в столицата. Тя е фризьор, нейна колежка е маникюристка. Работят на около 30 кв. м, защото отопляват само половината от помещението. Пускат климатик, а не парно, защото смятат, че така излиза по-евтино. Людмила казва, че месечната сметка за ток през зимата досега е била около 250 лева, но това включва и постоянната работа на сешоари и маши. Сега част от услугите не се предлагат и от салона очакват първата “зимна” сметка за октомври.
Цените в салона засега не са увеличени, за да не се изгубят клиенти. Но Людмила казва, че енергията продължа да се вдига, повишаване на цената на услугата ще е неизбежно.
В по-високи цени вижда спасение за бизнеса си собственик на химическо чистене, намиращо се в София.
Всеки месец има значително увеличение на тока, казва предприемачът.
Катрин пък има шивашко ателие от 7 години. През миналата зима сметките за ток не са надвишавали 60-70 лева, защото не отопляват помещението, в което работят. Използват електричество само за осветление и шевните машини. Токът, храната, бензинът, лекарствата, всичко е с 20-30% нагоре, посочва Катрин, но все още не мисли да вдига цените, за да не се откажат клиентите.
Заради вдигането на енергията обаче обмисля да затвори ателието.
Въпреки увеличението с 20% на цените на производител, от НСИ отчитат годишна инфлация от 4,8%.
