Пламен Йоргов, който през лятото на 1989 г. убива три деца от Гулянци, сега е библиотекар в плевенския затвор. Той получава смъртна присъда за зверството, която след мораториума е променена на доживотен затвор до гроб. Йоргов вече е на 65 г., 31 от тях е зад решетките.
Преди години пред “24 часа” той разказа, че не чете трилъри - ужасявал се от кръвта. От нерви зъбите му се разрушавали и затова за 2 години бил ходил 109 пъти на стоматолог. 10 години Йоргов излежава присъдата си в софийския затвор. Докато е там, отглеждал гълъб с отскубнати криле. Грижил се за птицата 7 месеца и я пуснал да излети, когато се възстановила. Преди 17 г. Йоргов правеше сувенирни пликчета, днес се грижи за библиотеката.
Той попада зад решетките, когато е на 33 години. В ранния следобед на 17 юли 1989 г. Йоргов, който по онова време е шофьор на камион, спрял машината си в покрайнините на Гулянци. Видял 3 деца да си играят и им предложил да ги закара до язовира, за да ловят гъски.
Братовчедите Диана, на 12 г., Елена, на 10 г., и Ангел, на 8 г., се качили в кабината. Навътре в акациева гора Йоргов завързал със сезал краката на по-малкото момиче и момчето в общ възел. Пред очите им съборил Диана на земята и я изнасилил. Когато заплакала, стегнал пръсти около шията ѝ. После удушил Елена и Ангел. Понечил да тръгне, но му се сторило, че нещо в телата помръдва. Прерязал с нож гърлата на братовчедите - там, където пулсира сънната артерия, пробол ги и в гърдите. Същата вечер около 21,30 ч казал на родителите си, че отива с мотопеда на гости в съседното село. Пътьом взел права лопата и отишъл в акациевата гора. Изкопал 3 плитки гроба и положил труповете на около 25 см. За да не го разкрият, решил да избяга в чужбина.
На 4 август го заловили при опит за незаконно преминаване на границата. При задържането признал за тройното убийство.
“Живи ги намушках и избягах да не гледам кръвта”, разказал Йоргов пред разследващите. Последната му дума пред Плевенския окръжен съд през 1990 г. е: “Убих хора. Искам смъртната ми присъда да се изпълни публично!”.
Изпълнението обаче бе отложено заради мораториума. През март 2004 г. Йоргов и Георги Белчинов осъдиха България в Страсбург. Той получи 3000 евро обезщетение, заради “строгата изолация по време на мораториума, когато не е имал възможност за човешки контакти”.
