Двамата старци, които спасих при пожара в Лондон, не ми благодариха
В България ми е трудно да разбера коя партия какво иска и какво предлага, за да ми спечели гласа
- Лондон ви обяви за герой, а принц Уилям се срещна с вас, за да ви поздрави и награди за храбростта, след като изнесохте на гръб двама неподвижни възрастни от 19-ия етаж на горящ жилищен блок през май тази година. Какво от цялата тази история, с която влязохте в семейството на достойните българи, остана скрито, г-н Пенчев?
- Онова, което не съм споделял с нито една друга медия, е неуважението, което проявиха към мен и екипа ми двамата спасени и отсъствието на благодарност от тях. Не съм очаквал грамоти и медали за свършеното, още по-малко, че лично ще пия чай с принц Уилям. Изпълнявах професионалния си дълг като пожарникар в Лондон заедно с колегите си.
- Колко годишни бяха?
- На видима възраст около 80 години. Разбивах врати, за да се добера до тях, бях с дихателен апарат, а докато се катерех нагоре до етажа им кислородът в него вече беше наполовина изчерпан. Преди да ги измъкна от жилището им, трябваше да ги убеждавам, че ако в дома им няма дим, това съвсем не означава, че няма да гори. Двамата бяха убедени точно в обратното - че са на сигурно място,
инстинктът им за
самосъхранение
не сработваше
Склонихме възрастните хора, поставихме им спасителни качулки с респиратор. За 15-20 минути те предпазват от токсичните вещества, които се отделят при горенето. Трябваше да се действа бързо. А имахме горчив опит с пожара в Гренфил, където много хора загубиха живота си тъкмо заради такова мислене. Тогава даже обвиниха пожарната, че жертвите са заради тяхна грешка, защото първата реакция при подобен инцидент е да се звънне на пожарната и оттам да дадат съвет. А съветът към заклещените в огън е да останат на незадимено място, да затворят всички помещения и да чакат да бъдат спасени. Но когато има проблеми, както е станало във фаталния инцидент преди 4 години в Гренфил, евакуацията е била невъзможна след един определен етап. Така хората в сградата са останали в капан, пожарникарите - също, и не е било възможно да бъдат изведени.
Взех възрастната жена на рамо и я носих обратно до долу по единственото стълбище, където абсолютно нищо не се виждаше. Налагаше се и да изчаквам колегата ми, защото разпоредбите са, че не трябва да се разделяме нито за миг. Сменихме си маските и продължихме да евакуираме хора
- Колко души извадихте от огъня?
- Двамата възрастни бяха първите. Имаше и много други, не съм ги броил.
- Носили сте много тежко оборудване, как успяхте да ги извадите от пламналия блок на ръце?
- Оборудването, което сме длъжни да носим, е около 40 кг, а дихателният апарат - около 20 кг, или много грубо минимум
с 50-60 кг техника на
гърба трябва да си
вършим работата
В други случаи оборудването, което носим, може да стигне и 100 кг. Смятайте теглото и на хората...
- Все едно вдигате трима наведнъж?
- Изисква се голяма физическа издръжливост.
- Като ви гледам, и аз като принц Уилям ще кажа, че не можете да се оплачете от липса на мускули и едва ли ви е било трудно да пренесете двамата възрастни на ръце. Освен пожарникар сте и културист, явявате се на състезания.
- Занимавам се с културизъм вече 10 г. Всъщност тренирам от малък, баща ми ме запали. Беше ми сглобил една лежанка и така започнах. Татко ме мотивираше и насърчаваше да спортувам, това изгради в мен дисциплина и характер - да не се отказвам, да следвам целта си и да я постигам.
- Получихте похвала от кралското семейство, което, както пишат английските медии, било възхитено от храбростта и жертвоготовността ви, а самият принц Уилям ви поздрави и лично разговаря с вас на чай. Как се отнесоха английските ви колеги към постижението ви?
- Пожарникарският хумор е малко грубичък, може да е и черен. Не е за всеки, но ние си го разбираме. Радваха се. Да кажем, че ме занасяха... Голям майтап падна! Колегите от пожарната са ми семейство, там е така. Прекарваме много време заедно - храним се в пожарната, спим там, споделяме си историите, проблемите. Тъй като нямам никакви близки в Лондон, макар да съм от 4 г. там, не мога да кажа, че имам други близки приятели, на които да разчитам, както на колегите си в пожарната, те са единствената ми среда там.
- Как протече срещата ви с принц Уилям?
- Не дойде с каляска,
нито пък с
10 луксозни
джипа и много
охрана
Пристигна с кола и няколко телохранители в сградата на една от службите на пожарната в Лондон. Единствената предпазна мярка, която те бяха взели, бе да държат детайли за срещата, скрити до последно. Аз самият научих за посещението на принца точно преди него. Уилям първо разгледа пожарникарската кола, стана свидетел на оперативка при застъпване на смените. Началникът ни проверява кой е на линия и разпределя задълженията на всеки за деня. Имаше представители на различни агенции за различни инциденти. От пожарната бяхме аз и моят колега, едно момиче от екипа пожарникари след нас, които също спасиха хора. Присъстваха и представители на полицията за съвсем друг инцидент. Седяхме на различни маси. Но принц Уилям седна първо при нас.
- Знаеше ли, че сте българин?
- Да. И най-любопитното е, че си беше написал домашното. Беше се готвил за тази среща и се
беше запознал дори
с моята биография
Впрочем малко преди самото събитие моите началници изискаха от мен да опиша накратко какво се е случило, кой съм аз и какво съм направил, дали някога съм виждал кралска особа. Предполагам, че принц Уилям е прочел това, което написах, защото показа, че знае, че съм българин. А и самият комисар, който е главнокомандващ на цялата лондонска пожарна, ме представи. Съобщи му, че съм български пожарникар, който работи в Лондон. Трябваше да седя до принца, но нещо се обърка и се оказах срещу него.
Принцът се интересуваше какво и как точно се е случило. Момичето, седнало до нас, беше спасило жена, която също присъстваше на срещата. Принцът я питаше как се е чувствала, застрашена от огъня, какво е изпитала, когато сме я спасили, как сме действали, дали според нея действията ни са били правилни, попадала ли е някога в подобна ситуация. Въпросите към нея се прехвърлиха и към нас.
- Впечатленията ви от принца като човек какви са?
- О, той е изключително непосредствен и комуникативен. И според мен
принц Уилям ще е
добър, заинтересован
и човечен крал
Нали за него се говори, че ще е престолонаследник след принц Чарлз.
- Не усетихте ли високомерие, преграда, когато говореше с вас?
- Чувствах пълна свобода, когато си говорих с него, така както си говорим с вас сега. Изобщо не ми е минавало през главата, че трябва да си подбирам думите, защото е важна особа, в мен нямаше напрежение. Седна на масата, имахме си кетъринг, изобщо не сме се чувствали като някакви войници, които трябва да стоим мирно, докато той ни разпитва и да му козируваме, не. Тонът, с който ни говореше, ни отпускаше и насърчаваше да говорим.
- Шегуваше ли се с вас?
- Да, имаше такава нотка.
С мен се бъзикаше за
телосложението ми,
защото си свалих сакото и останах по риза с къс ръкав. И като ми видя бицепсите, не спести коментара, че със сигурност съм изнесъл с лекота двамата възрастни от горящия блок. Това за мен бе изключителен комплимент, защото бе признание за всичките ми усилия и тренировки. При това не беше от случаен човек от залата.
И като ми видя бицепсите, не спести коментара, че със сигурност съм изнесъл с лекота двамата възрастни от горящия блок. Това за мен бе изключителен комплимент, защото бе признание за всичките ми усилия и тренировки. При това не беше от случаен човек от залата.
- Четох, че не сте се връщали в България от 4 години, и сега заради церемонията “Достойните българи” сте решили да го направите. Какво е впечатлението ви от България?
- Всъщност, прибирал съм се веднъж за тези 4 години, но не за дълго и причината не беше от приятните. Единственото, което помня оттогава, е пътят. Нямах време да се видя с роднините и близките си, а и никой от тях досега не ми е идвал на гости в Лондон. А
там е доста
различно и самотно
- Доколкото разбрах, стигнали сте до лондонската пожарна след много сериозни изпити по математика, физика и английски език, психотест, медицински и физически тестове, ролеви игри. Сравними ли са с българските?
- Започнах кариерата си на пожарникар от България. Учих и се обучавах във факултета по пожарна и аварийна безопасност в София четири години, като паралелно карах и стаж точно като пожарникар. Не бих казал обаче, че това ми е помогнало в работата там.
- Защо?
- Пожарникарската служба във всяка страна е различна сама по себе си. Най-малкото има различна нормативна уредба, която трябва да съблюдаваш, работейки там. Българската и английските пожарни са изключително различни и по начина, по който се управляват, и по начина по който се разпределят силите и средствата. В Лондон разполагаме с огромен ресурс откъм хора и изобщо не може да се сравнява с начина, по който тук, в България, се справят с един инцидент. В този смисъл не знам дали мога да бъда приравнен с колега пожарникар тук.
- Къде се виждате в бъдеще - в Лондон или някъде другаде?
- Харесвам работата си и мога да бъда пожарникар където и да е по света. Да бъда такъв и да се развивам, е моя мечта, но е моя черта да опитам и да видя със собствените си очи как е.
- Бихте ли се върнали в България?
- Склонен съм. Животът в Лондон е труден и тежък, изолацията е голяма. Бих казал даже, че напоследък и
след Брекзит
държавата не върви
чак толкова на добре
Убеден съм, че човек винаги може да се оправи, където и да е, особено ако иска. Вярно, не съм натрупал достатъчно голям опит, знание и най-вече самочувствие да направя някаква промяна. Но всъщност винаги е било така - по-неразвитите държави и по-неразвитите системи са копирали от по-развитите. Преди години копирахме от руснаците, сега в България имаме оборудване по европейски проекти и използваме наредби, съгласувани с европейското законодателство и тези на по-напреднали държави. Понеже имам представа и мога да съпоставя системите във Великобритания и България, смятам, че определено тук има какво още да се желае. Но може би един ден със знанията, които съм натрупал през годините, могат да окажат влияние и да се извлекат ползи.
Цялостната идея да си пожарникар е да помагаш. Помощта обаче не е само просто да извадиш някого от горяща сграда, а зад това стои цялостна идеология.
- Каква?
- Малка промяна в наредби може да предизвика огромни промени в дългосрочен план, което пък да е крачка напред в развитието. И тук една крачка, там една крачка - така се извървява пътят.
- В България се готвим за президентски и трети парламентарни избори на 14 ноември. Гласувахте ли на 4 април и на 11 юли в Лондон?
- Аз лично - не, защото в дните на двата вота бях на дежурство и никой нямаше да ме пусне да отида да гласувам.
- Безспорно сте сред ярките номинации за церемонията “Достойните българи”, която отложихме за друг момент заради мерките. Работите в екип, спасявате хора и сигурно сте в състояние да кажете, какво може да ни обедини като нация?
- В България сякаш няма обединителна кауза, нито ясно изразена идеология и цел, която да определя стъпките на държавата занапред. Нито една от политическите сили в момента не успява да убеди твърдо, че онова, към което се стреми, е правилното.
В България виждам
и слушам дрязги,
клюки, плюене на
едните към другите,
и обратно
Всеки, типично по български, гледа какво има в чуждата паничка.
В чужбина нямам телевизор, нямам и време да се занимавам и да проучвам всеки от политическите ни играчи. Но и тук, на родна земя, ми е изключително трудно да разбера кой от тях какво иска. И най-вече кой какво би предложил. Изобщо не мога да разбера с какво тези хора ще ми спечелят гласа, ако отида до урните. Някои казват едно, два дни по-късно - съвсем друго. При провокации поддават, става видимо, че не са стабилни, и в крайна сметка тези провокации успяват да ги съсипят.
- Ако определим ставащото у нас като пожар, как според вас можем да се справим с него?
- Не мисля, че съм точният човек, който може да го каже. И все пак мисля, че
всеки трябва да
си знае работата
А онзи, който заема висок управленски пост в държавата, трябва да бъде експерт в своята област. У нас се случва експерт в една определена сфера да заема пост в друга тотално различна сфера. Това не бива да се случва.
За мен държавата е една огромна корпорация, в която не може всеки да бъде доволен. Затова трябва да се правят жертви в името на прогреса на тази корпорация.
Удобно ми е сравнението между лондонската и българската пожарни. В лондонската работят 10 000 души, управлява я комисар , който на практика е като главнокомандващ. Бюджетът се разпределя така, че корпорацията да върви напред. Може би и тук благото на държавата трябва да е на преден план.
- Кой според вас е героят на 2021 г.?
- Всеки е герой сам за себе си. Но и всеки определя сам онзи, който да му е идеал.
