България най-вероятно ще предложи на Брюксел тази дата
Промяна в помощта за бизнеса - повече безвъзмездни пари,
по-малко финансови инструменти
Възловият въпрос в плана за възстановяване преди внасянето му в Брюксел - датата за отказ от въглища, все още не е решен.
Вариантите са 2040 г. и дори 2043 г., но е въпрос на преговори с Европейската комисия. Това казаха в сряда вицепремиерът Атанас Пеканов и лидерите на КНСБ и КТ “Подкрепа” Пламен Димитров и Димитър Манолов след разговори с протестиращите работници от комплекса “Марица-изток” . (Още за протеста виж долу.).
Вероятно решението ще бъде взето днес, а планът ще бъде внесен в ЕК в петък. Пеканов припомни, че Германия е предложила 2038 г., Чехия - 2040 г., а Полша - 2049 г. и затова нейният план все още не бил одобрен. С това вицепремиерът намекна, че ако България настоява за по-късна дата, може и да не получи 12,8 млрд. лв., колкото чакаме за нашия план. Вицепремиерът заяви още, че 2040 г. трябва да бъде одобрена от парламента.
Министърът на енергетиката Андрей Живков заяви, че преходът към декарбонизацията трябва да е плавен, разумен и внимателен и че
затварянето на
базови мощности
трябва да стане
със замяната
им с други
Предвидените нови 1000 мегавата на газ в Маришкия басейн остават в плана за възстановяване, стана ясно още в сряда. Като последваща мярка и дългосрочно решение по пътя към нулеви емисии се очаква инсталираният капацитет да бъде преобразуван във водородна електроцентрала до 31 декември 2029 г. Тоест първоначално този един или повече блокове ще са на газ, а след това ще преминат на водород.
Предвижда се да се обяви търг за инвеститори. Пълният прогнозен бюджет за реализацията на проекта е 850 млн. евро, финансирането ще дойде от публичен и частен ресурс. Схемата е 30% (255 млн. евро) като субсидия по Механизма за възстановяване и устойчивост. Други 30% чрез финансов инструмент по линия на Модернизационен фонд, а останалите 340 млн. евро да са частна инвестиция.
Изпълнението на проекта може да започне през първото тримесечие на 2022 г.
От изявлението на лидера на КНСБ Пламен Димитров в Министерския съвет в сряда стана ясно, че тези 1000 мегавата на газ няма да са единствено в Маришкия басейн и не само на територията на държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”, а където има инвеститорски интерес и възможност за свързване с газопреносната мрежа.
Увеличени са
възобновяемите
енергийни
източници
в плана за възстановяване, каза Васил Велев - ротационен председател на асоциацията на работодателските организации. В последния публикуван вариант на плана бяха предвидени 1700 мегавата възобновяеми мощности, във финалния били увеличени на 2500.
Този проект вървеше паралелно с батерии за съхраняване на възобновяем ток. Според него батерията трябва да има продължителност най-малко 4 часа и мощност най-малко 25% от общия инсталиран капацитет на централата.
Смята се, че при тези изисквания фотоволтаици ще се развиват паралелно с батерии и ще има потенциал за промишлено производство на батерии в България.
За да се осъществи внедряването на общо 1700 мегавата ВЕИ, разположени съвместно със съоръжения за съхранение, общият размер на инвестицията ще бъде в рамките на 1,4 млрд. евро, гласи прогнозата в плана. Тази сума вероятно ще бъде увеличена с нарастването на мощностите в проекта на 2500 мегавата.
Планирани са търгове, а периодът за изпълнение на последния е предвиден да бъде 12 месеца вместо 18 - до четвъртото тримесечие на 2025 г. Изграждането на първата 285-мегаватова мощност ще започне в третото тримесечие на 2022 г., е записано в публикувания проект.
Правителствени източници съобщиха още, че в частта за нисковъглеродна енергетиката на плана е
възстановена
идеята за
енергоспестяващо
улично
осветление
В последния вариант за 82 проекта бяха предвидени инвестиции от 62 502 421,28 лв., като 50% са безвъзмездна финансова помощ и 50% са безлихвено кредитиране. Възстановяването им от общините се предвиждаше за 5 години след приключване на проекта, като парите ще отидат във Фонда за декарбонизация. В предпоследния вариант на плана сумата за уличното осветление беше в пъти по-голяма - 352,3 млн. лв., със срок на усвояване 2021-2024 г., след което бе орязана, а накрая и изпадна съвсем.
Партии протестирали срещу орязване на парите за уличното осветление и идеята била възстановена, казаха източници, близки до вицепремиера Пеканов. Още не е ясно обаче колко пари ще бъдат заделени.
Другата голяма промяна в последния проект на плана е свиването на финансовите инструменти и увеличаване на парите за директно подпомагане на фирмите.
Когато служебен министър на икономиката в предишното правителство на президента Румен Радев беше Кирил Петков, в плана директната помощ за бизнеса беше намалена, а повечето от парите бяха заделени за финансиране на бизнеса чрез кредити, Управлението на парите беше предвидено да отиде в европейски финансови институции. Мотивът бе, че така ще се елиминира корупцията.
Бизнесът обаче не се съгласи на подпомагане чрез кредити, тъй като смята, че парите по плана са за бързо възстановяване след COVID кризата. В първите варианти на плана 900 млн. лв. бяха за директна помощ, а 300 млн. лв. за финансови инструменти.
Васил Велев казва, че от предвидените за индустрията 1,2 млрд. лв. по времето на Петков 400 млн. лв. са били за директно подпомагане, а 800 млн. за финансови инструменти. След преговори директното подпомагане е било вдигнато на 600, после на 800 млн.
Сега се стремим
да се върнем
на 900 млн. лв.,
заяви Велев. От кабинета на Пеканов заявиха, че сумите са 840 млн. лв. директно за бизнеса, а 360 млн. за финансиране чрез кредити.
На заседанието на правителството утре ще се вземе окончателно решение кога България ще се откаже от въглищата.
Миньори докараха на жълтите павета
с количка 110 000 подписа да не се затваря нищо
Протестиращите: Имаме 1 млрд. тона запаси от въглища, това е дарила природата на малка и бедна България, да ги използваме
Протест на миньорите от държавните мини “Марица-изток” блокира центъра на София за няколко часа в сряда. В 12 часа на обяд шествието тръгна от храм-паметника “Св. Александър Невски” по булевардите “Цар Освободител” и “Княз Александър Дондуков” до Министерския съвет.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че имало 6000 души, но на площада видимо бяха по-малко.
Протестиращите докараха с количка петиция в защита на въглищната енергетика, в която има 110 000 подписа. Миньорите настояха Брюксел да наложи мораториум върху цените на въглеродните емисии. По-късно това бе внесено в правителството.
Отстояваха позицията, че
да се прави
газова централа
при сегашните
цени на това
гориво, е
неефективно Освен това и за газа се плащали емисии.
“Протестът е, за да защитим нашата енергийна независимост и национална сигурност. Проблемът възникна преди месец - два, когато беше внесен планът за възстановяване и устойчивост, в който беше казано, че въглищните мощности ще се заместват с газови такива”, посочи Наско Митев от КНСБ.
Бисер Динев, лидер на КТ “Подкрепа” в мините, заяви, че в комплекса има 1 млрд. т запаси, “това е дарила природата на малка и бедна България”. Те осигуряват енергийната ни независимост. Синдикални лидери настояваха да не се продава това богатство за стотинки.
Къде са ви сега
зелените енергии,
днес работят
2 мегавата,
а всичко в комплекса е натоварено на пълна мощност, се чу от трибуната пред сградата на Народното събрание на бул. “Дондуков”. Как в плана за възстановяване се слагат дати за затваряне на мините, питаха миньорите.
Този протест няма да у последен, зарече се лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Вероятно скоро ще се повтори, когато бъде сглобен новият парламент и редовното правителство.
Димитров лансира и финансиране на технологии за улавяне на въглеродния диоксид, за да могат да бъдат използвани въглища. “Някои правят сметки, че това ще струва 500 млн. евро. А колко пари ще платим за емисии, 500 млн. лв. само за ТЕЦ “Марица-изток 2”, отговори си той.
Лидерът на КНСБ съобщи и за
бъдещо
държавно
предприятие за
рекултивация
на мините
В него ще се назначават на работа освободени миньори. Това щяло да облекчи мините, които и сега рекултивирали терените, но със собствени пари. Така щели да се възстановяват терените от затворени мини и да се предоставят на бъдещи инвеститори.
