Наричат началника на кабинета на Първия “сив кардинал”
Той обичал да обяснява, че името Людмила означава "на людете мила”
Милко Калев Балев е най-верният човек на Тодор Христов Живков почти 40 години. Живков имал пълно доверие на Балев, Балев му отвръща с беззаветна преданост.
Двамата заедно подготвят и дирижират Априлския пленум през 1956 г., пак двамата заедно застават на подсъдимата скамейка по дело №1/1990 г. за корупция и злоупотреба с власт.
Милко Балев е роден в Троян. 16-годишен става член на РМС и ръководи бойна група. През 1942 г. влиза в БКП, на следващата е арестуван и осъден на смърт. Присъдата е заменена с доживотен затвор и на 9 септември 1944 г. той излиза от килията като “борец за народна свобода”. Извървява кариерно развитие в РМС в родния си град и от 1950 е в апарата на ЦК на БКП в отдел “Пропаганда и агитация”.
От януари 1950 г. Тодор Живков вече е секретар на ЦК и Милко Балев става негов технически помощник.
Все по това време Държавна сигурност се формира като самостоятелна структура в МВР. На 26 януари 1951 г. вътрешният министър Руси Христозов представя списък за назначаване на 50 “отговорни другари” на ръководни длъжности в ДС. Под №28 в списъка е Милко Балев, гласен за секретар по агитацията и пропагандата в партийния комитет на МВР.
Тодор Живков обаче пише писмо до висшето ръководство на партията: “Решително възразявам на предложението за изтегляне на моя сътрудник - др. Милко Балев, и моля Политбюро да не се съгласи с това предложение.”
По това време Вълко Червенков е всесилният едноличен господар на България, но не възразява срещу това желание.
Така Милко Балев остава при Живков, а след 1956 г., вече като първи секретар на ЦК, той прави Балев началник на кабинета си.
Два пленума -
различна съдба
Милко Балев и наскоро починалата секретарка Ангелина Горинова са най-активните помагачи на Живков при подготовката и провеждането на пленума от 2 до 6 април 1956 г.
Написването на доклада се превръща в конспирация. След години Живков повдига завесата. Той диктувал, съпругата му д-р Мара Малеева пише на ръка, Ангелина го преписва на машина. А Милко Балев го чете за писмени и граматически грешки и осигурява необходимите справки.
След приключването на пленума стенограмата и всички документи, свързани с него, са заключени в касата на Милко Балев. Само той и Живков имат ключове за нея. Стенограмата и изказванията са издадени като книга чак през 2002 г.
Говори се как на рожден ден на Горинова си спомнят за пленума и как тогава тя казала: “Другарю Живков, сега е време да вземем властта!”. Милко Балев я подкрепя, Живков се усмихва многозначително. На пленума през 1956 г. той печели партийната власт, а след 6 години - през 1962-а, с гросмайсторски интриги превзема и държавната - става министър-председател на мястото на Антон Югов.
За пленума в учебниците по история има десетина реда, но всички автори го възхваляват и благославят, въпреки че никога не са чели документите. Стоян Михайлов споделя, че и той като секретар на ЦК на БКП не е имал достъп до стенографските протоколи.
За вярната му и доблестна служба през 1979 г. Милко Балев е повишен в секретар на ЦК, а през 1982 г. - издигнат “на върха” - става член на Политбюро. Той е и председател на Комисията по външнополитически въпроси, на Координационния съвет за задгранична пропаганда и на Комисията по външна политика.
Кабинетът на Първия, ръководен от Балев, е от 4-5 човека и няма формална роля в политическата подредба, но подпомага Живков във всекидневната му работа и има значителен принос към действията и решенията на Първия. Митологизират Милко Балев като “сивия кардинал на партията”.
На 9 ноември 1989 г. следобед Живков свиква пленум в Партийния дом и обявява, че на пленума следващия ден в Бояна ще си подаде оставката като генерален секретар на ЦК на БСП. Всички го подкрепят, против оставката му са Милко Балев, Димитър Стоянов и Йордан Йотов. Балев казва: “Много е важно, като имаме предвид и миналото. Аз си спомням и как се проведе Априлският пленум, и тази стабилност, която има в единството на партийното ръководство. Аз не мога да отрека, толкова години съм израсъл под крилото на др. Живков, толкова години бях началник на неговия кабинет...”
Тодориада
в 39 тома
За връх на живота си Милко Балев посочва издаването на 39 тома “Събрани съчинения” на Тодор Живков. Балев организира съставянето и редактирането на съчиненията. Негови са 36 тома, последните три носят “щемпела” на Никола Стефанов, началник на кабинета на Първия от 1986 г.
Политбюро възлага на “Партиздат” издаването на съчиненията. Първият том излиза през 1971 г. по случай 60-годишнината на Живков.
Под сурдинка в обществото започват да наричат тези томове Тодориада, а автора им - Тошо Томов. Тръгна и вицът, че Живков е написал повече книги, отколкото е прочел.
“Тези събрани съчинения не са мое дело, а дело на колективния ум и воля на цялата партия”, скромно заявява Живков пред съда. В хода на съдебния процес става ясно, че той наистина не е написал нито един текст от “съчиненията”, а това са правили отделни негови сътрудници, ръководени от Милко Балев.
Книги на Тодор Живков се издават от “София прес” и за чужбина, разбира се след заплащане от наша страна. За да проконтролира всичко по отпечатването им, Милко Балев посещава Швейцария, Франция, Англия, ФРГ, Гърция и др.
На 27 януари 1982 г. в Лондон е промотирана луксозната книга “Тодор Живков - държавник и строител на нова България”. В словото си Милко Балев казва: “И към края - още няколко думи за човека Тодор Живков, какъвто е в книгата, която ни е събрала. Достъпен, дружелюбен, отзивчив, ведър, мъдър, грижовен, с чувство за хумор и други. Другарят Живков има рядък талант - да привлича, да очарова, сам непрестанно да се обогатява и сам да обогатява с личността и с делата си всеки, с когото разговаря и общува.”
“Отнесени
от вихъра”
Двете години, прекарани от Милко Балев в плевенския затвор, стават причина в България през 1987 г. да бъде издаден бестселърът “Отнесени от вихъра”. На съвещание през декември 1986 г. секретарят на ЦК Гриша Филипов е против отпечатването на “тази буржоазна и расистка книга”. “И днес - гневи се Филипов, - когато сме затруднени и не можем да доставим достатъчно хартия за вестници и списания и да издадем толкова важни книги, тетрадки и учебници, изведнъж се издава в огромни тиражи една вредна книга...”
Срещу икономическите аргументи на Филипов Балев вади силата на емоциите: “Абе, Гриша, каква буржоазна, каква расистка е тази книга. Две години бях със смъртна присъда, в единична килия. Плевенските ремсисти успяха да ми внесат “Отнесени от вихъра”. Тя поддържаше искрата на живота ми. Четях я от корица до корица. Препрочитах я не един път...”
Вреден футболен
запалянко
В края на декември 1989 г. успях да убедя по телефона Милко Балев за интервю с обещанието, че няма да говорим за друго, освен за футбол. Прие ме в къщата си на ул. “Бигла” в кв. “Лозенец”, проектирана от съпругата му архитект. Балев призна, че е страстен привърженик на ЦСКА и злокачествен запалянко. “На стадиона съм скачал, викал, карал съм се с генерали, привърженици на ЦСКА, когато футболистите не играят добре”, призна още Балев. Веднъж извикал на Трендафил Мартински (председател на БСФС): “Ей, Мартински, всички ли съдии са левскари, бе?”
Балев разказа, че като началник на кабинета на др. Живков лично организира среща с делегация, начело с Георги Калоянчев. Те настояват Георги Аспарухов-Гунди да играе в “Левски”, което било неговото желание, а не в ЦДНА. И Първия удовлетворява молбата им.
А основните моменти в прословутата статия “Докога ще търпим недъзите на българския футбол”, публикувана във в. “Работническо дело”, диктувал лично Живков.
Милко Балев умира на 8 октомври 2002-а, четири години след патрона си, който предава богу дух на 5 август 1998 г.
