Цената от 1 октомври е 94,54 лв. за мегаватчас, или с над 36% по-висока от септемврийската, но пак е най-ниска в сравнение с борсите в Европа
Цената на природния газ направо проби тавана, на 1 октомври “Булгаргаз” внесе заявление за 94,54 лв. за мегаватчас (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС).
Енергийният регулатор в ранния следобед в петък го одобри, така от първия ден на този месец синьото гориво поскъпна с 36,22% спрямо септември при предвижданите доскоро 16%.
Според съобщението на КЕВР газът на международните пазари през септември е поскъпнал с 50%.
В петък на
европейските
борси постигна
рекордните 100
евро на
мегаватчас
При тези котировки все още топлофикациите са с непроменени цени на парното и топлата вода. Но това ще се промени рязко от 1 януари, защото по закон тарифите могат да се пипат на 6 месеца, а последната промяна бе от юли.
Според експерти при калкулирани 47,11 лева за мегаватчас газ в средата на годината в цената на парното, сега има двойно увеличение. При ноплофикациите делът на газа в разходите е около 70%.
При тези базови данни експерти изчисляват, че при сегашните нива на синьото гориво
поскъпването на
парното би
трябвало да е
минимум 30%,
а на тока за
бита - 10 на сто
Председателят на КЕВР Иван Иванов заяви, че се предвиждат мерки, които да ограничат шока за домакинствата.
В петък, докато регулаторът решаваше за цената на газа от 1 октомври, мениджмънтът на “Булгаргаз” даваше пресконференция за ситуацията на международните и българските пазари.
Въпреки рекордното увеличение на газа у нас той остава с най-ниска цена в Европа - с 26-30% по-евтин от този, който се търгува на борсите.
Шефът на “Булгаргаз” Николай Павлов заяви, че всички ползи от договорите с “Газпром” и с азербайджанската компания отиват при клиентите на компанията.
Досега това се изразява в 180 млн. лв., платени по-малко от българския бизнес и потребителите, отколкото от европейските.
За годината това щяло да се изрази с 573 млн. лв. по-малко разходи за българите. Причините за високите цени били оживлението в икономиката след пандемията, празните газови хранилища и недостатъчните доставки. Втечненият природен газ, който обикновено допълва този, доставян по дългосрочни договори, сега е сменил посоката си и отивал към Азия.
В Европа 40% от производството на електроенергия е от газ, а у нас - 10%, и това е електроенергията на топлофикациите и други когенерации.
Цената на газа за България е хибридна по два договора. По този с “Газпром” 70% се образуват от котировките на европейските газови хъбове, а 30% - по старата формула на база на петролните деривати - мазут и газьол. По договора с азербайджанската компания за доставка на 1 млрд. куб. м формулата също е на база на петролните деривати. В момента
тази цена е
по-ниска от
котировките на
газовите хъбове
в Европа,
което прави микса на газ у нас по-евтин.
Шефът на “Булгаргаз” обаче направи уговорката, че ако азерският газ условно сега е с 50% по-евтин, то миналата година е бил със 100% по-скъп.
По договор от 2016 г. точката на доставка на азерския природен газ е Комотини - началото на интерконектора с Гърция. Азербайджанската компания няма задължение да доставя на друга точка и да влиза в преговори. Поради това
доставките на
Неа Месемврия
били въпрос
на добра воля
При разговорите с азербайджанските партньори те заявили пред “Булгаргаз”, че на 1 юли, когато е готова газовата връзка с Гърция, на Комотини ще бъдат доставени количествата по договора.
Бивши и сегашни министри на енергетиката са заявявали, че след последното удължаване на срока за газовата връзка с Гърция техническото завършване трябва да е в края на тази година, а въвеждането в търговска експлоатация - на 1 юли догодина.
Така още поне 9 месеца “Булгаргаз” ще трябва да купува капацитет в гръцката газова мрежа, и то прекъсваем, за да бъдат пренасяни количества газ, колкото отпусне азерската компания и когато иска.
Високопоставени източници обаче
изразяват
съмнения, че ще
бъде спазен и
срокът от 1 юли
Проблем за “Булгаргаз” е и прекъсваемият капацитет, тъй като в моменти, в който бъде отказано количество азерски газ, то българският доставчик спешно трябва да пазарува газ, за да запълни капацитета на мрежата, защото, казано с прости думи, може да стане беля. Така че това спешно купуване на газ от Румъния или от Гърция струва пари, каза Павлов.
През 1/5 от времето през февруари и март тези доставки са били прекъсвани, но това не било усетено от клиентите, каза още шефът на “Булгаргаз”.
Павлов съобщи все пак, че
от петък се
доставят
по-големи
количества
азерски газ,
без да уточнява числа заради конфиденциалността на преговорите. Сигнал за това може би беше и срещата в четвъртък между енергийния министър Андрей Живков и азербайджанския посланик у нас Хюсейн Хюсейнов.
Павлов каза още, че са поискали и по-големи количества от “Газпром”, но още нямало отговор от руската компания. Той повтори, че сме 100% зависими от вноса на това гориво.
Компанията продължава да нагнетява газ в хранилището в Чирен. Шефът на “Булгаргаз” каза, че договорите с клиентите са осигурени, в газовото хранилище ще се складират с 11% повече газ, отколкото миналата година.
По повод на изтичащия на 31 декември 2022 г. договор между “Булгаргаз” и “Газпром експорт” Павлов заяви, че се подготвят за нов с руската компания. Той обаче не отрече възможността “Газпром” да избере и други партньори за доставка на газ у нас.
Припомни, че “Булгаргаз” е купил 10% от капацитета на терминала за втечнен газ при Александруполис, който трябва да е готов през 2024 г. и тогава компанията ще може да търгува и с това гориво.
