В България около 65% от пациентите умират от сърдечно-съдови заболявания – най-вече от инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт. Средно за Европа този процент е 30 на сто. Това съобщи днес началникът на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Свети Георги“ проф. Федя Николов. Той поясни, че рисковите фактори са
Рисковите фактори са хипертонията, диабетът, тютюнопушенето, нарушеният липиден профил, в съчетание с наднормено тегло, обездвижване, нездравословно хранене. Голям проблем и и пандемията от COVID.
„Нашите наблюдения и световният опит показват, че сърцето е не по-малко засегнат орган от белите дробове. Много от пациентите наистина умират от дихателна недостатъчност и след тежки пневмонии. Оказва се, че и сърдечно-съдовата система не е пощадена. Но за разлика от белодробните усложнения, сърдечно-съдовите се развиват по-късно, диагностицират се по-трудно и могат да бъдат също толкова фатални", заяви проф. Николов.
Той допълни, че с колегите му напоследък наблюдават повече случаи на миокардити, тромбоемболични усложнения, миокарден инфаркт. Също така артериалната хипертония става по-трудно лечима, тъй като се засяга и съдовата система.
Според него трябва да се има предвид, че сърдечноболните пациенти по-тежко прекарват COVID-19, независимо дали се засяга сърцето или не. Те не са контраиндицирани за ваксинация, а напротив – индицирани са и трябва да бъдат ваксинирани. „За да се върнем към т.нар. нормално, трябва да се увеличи броят на ваксинираните и да се спазват противоепидемичните мерки“, смята проф. Николов.
