Критично е финансовото състояние на държавното предприятие “Напоителни системи” - размерът на задълженията на дружеството е два пъти по-голям от вземанията, допускат се и сериозни загуби на вода заради липса на модернизация на измервателните устройства. Това констатира одитът на Сметната палата за периода от януари 2018 до 31 декември 2019 г., публикуван в сряда.
За 2018 г. дължимите пари са 38,4 млн. лв., а за 2019 г. – 37,8 млн. лв. Задълженията са основно към доставчици, свързани лица под общия контрол на земеделското министерство, но има и дългосрочен банков кредит и овърдрафт, неплатени такси за водоползване към басейнови дирекции и др. Вземанията пък са 18,9 млн. лв. за 2018-а и близо 20,8 млн. за 2019 г.
Липсата на по-модерни измервателни устройства води до сериозни загуби на вода, а оттам и до влошаване на финансовото състояние на “Напоителни системи”, пише в доклада.
Не са постигнати модернизиране и обновяване на измервателните устройства при съоръженията и монтирането на индивидуални водомери за всеки ползвател с цел осигуряване на качествено и непрекъснато водоснабдяване и намаляване на техническите и търговските загуби на вода, констатират още от одитната институция.
От монтираните измервателни устройства едва 26 на сто са въведени в експлоатация през периода 2001-2019 г., докато повече от половината - 58%, са монтирани между 1961 и 1980 г. В резултат са налице големи разлики между взетата и продадената вода при напояване, посочват от Сметната палата. През 2019 г. разликата е около 135,4 млн. куб. м при напояването и близо 13,3 млн. куб. м при потреблението за промишлени цели.
Според доклада дружеството имало много ниска ликвидност и финансова устойчивост, а сред причините за това била и липсата на финансиране от земеделското министерство за разходи през предходни години за възложени дейности за поддържане на обектите. Имало и негативна практика част от определените с държавния бюджет суми за обществената услуга през годината да се предоставят за покриване на разходи за тези дейности през предходни периоди, като Сметната палата е констатирала забавяне с 2 години.
