През последните седмици на август и първите септемврийски дни се наблюдава ускорено повишение на основни жизненоважни хранителни и нехранителни стоки и услуги, показва експресно проучване на КНСБ. Основните фактори за растежа на цените е драстичният скок на цените на петрола и на природния газ на международните борси. Тази тенденция се наблюдава и в останалите развити икономики.
Годишната инфлация в Еврозоната се очаква за август 2021 г. да бъде 3% спрямо 2,2% към юли, показват предварителните данни на Евростат. Това е рекордна инфлация за последните близо 10 г. Основната причина за високата инфлация са енергийните продукти, които за година поскъпват с 15,4%. Но в значително по-умерени граници е повишението на цените на храните, алкохола и цигарите с 2%, и на услугите с 1,1%.
Увеличената цена на природния газ у нас отразява тенденцията за продължаващо нарастване на цените на синьото гориво на международните газови пазари. От началото на година повишението на природния газ е със 158%. Очакванията са цената да продължи да се покачва до края на годината. Рекордните стойности на природния газ доведоха и до по-високи цени на енергоносителите.
От 1 юли нарастват цените на електроенергията с 4,4%, на топлоенергията с 16,1%. Увеличението на цените на енергоносителите и горивата допринесоха за движение нагоре на общия индекс на потребителските цени, който регистрира нарастване с 3% на годишна база през юли. За този ръст съществен принос, наред с енергоносителите, имат също и горивата и смазочните материали за ЛТС – с 25%, групата на „Хляб и зърнени храни“ ръст с 5,3%, „Животински и растителни масла и мазнини“ с 24,6%.
"Тревожното е, че през последните седмици на август продължава повишението на хранителните стоки, които заемат почти една трета от потребителската кошница и поддържат общите потребителски цени нагоре. Според браншовите организации (хлебопроизводители, млекопроизводители, животновъди) повишението на цените е неизбежно, защото нарастването на цените на енергоносителите и транспортът пряко кореспондира с нарастването на производствените разходи", обясняват от КНСБ.
Нарастват обаче стоките от първа необходимост, които имат по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за издръжка на живота. В условия на пандемия за домакинствата, особено за тези с ограничено потребление, това означава, че домакинския бюджет ще бъде насочен основно за храна, поддържане на дома и транспорт, от което следва, че ще се ограничат разходите пера за други групи. Затова усещането при тези домакинства е за по-висока инфлация и реален спад на покупателната възможност.
Драстично нарастване се наблюдава при слънчогледовото олио, като за едногодишен период е с 43%. Средната цена на слънчогледовото олио е 3,86 лв., при 2,70 лв. през септември 2020 г. В област Кюстендил средната цени на слънчогледовото олио е 3,88 лв. и надхвърля средните за страна, при това е област с размер на средната работна заплата по-нисък от средната за страната с 33%. Това означава, че ако със средната заплата за страната могат да се закупят 390 литра олио, то със средните заплати в Кюстендил могат да се закупят съответно 259 литра олио, или с 1,5 пъти по-малко. С най-висока стойност на средната цена се регистрира в Бургас и Ямбол, съответно 4,45 лв. и 4,25 лв.
Регистрира се увеличение на цените при хлебните изделия. Хляб“ Добруджа“ нараства с 4,2%, при това килограм пшенично брашно отчита ръст със 7,3%. Средната цена на килограм хляб “Добруджа“ достига 1,72 лв., при 1,65 лв. преди година.
Независимо от предвижданото възстановяване на производството на пшеница през 2021 г., изкупните цени на пшеницата в България остават сравнително високи, отразявайки развитието на международните пазари. Прогнозите на основните международни анализатори сочат продължаващо нарастване на глобалното потребление на зърнени култури през 2021/22 г., в т. ч. и на пшеница, което ще възпрепятства по-осезаемо понижение на цените. Наред с това хлебопроизводителите заявяват повишаване през септември на цените на хляба с минимум 10 ст., следствие от повишаване цените на енергоносителите. Очакванията са цената на килограм хляб в края на годината да достигнат около 1,80- 2 лв.
Анализът на динамиката на цените хляб и зърнени храни, показва че за периода юли 2010 – юли 2021 г. нараства с 33,4%, при това общите равнища нарастват с 19,3%. Видимо е, че цената на хляба ускорено изпреварва нарастването на общите ценови нива. Цените на някои зеленчуци бележат значително нарастване за годишен период. При това, нараства цената на зеленчуци, характерни за сезона със силно потребление, в предвид подготовката на домашни зимнини, които присъстват в традициите на българските домакинства.
Драстично нарастване се наблюдава при:
Краставици – 35,8%
Домати – 17,7%
Пипер червен – 23,7%
Зеле – с 18%
Моркови – с 17,1%
Картофи – ръст с 6,2%
Фасул зрял – 7,4%
Средната цена на домати е 2,65 лв, при 2,25 лв. преди година. Във Варна – средната цена на домати достига – 4,03 лв, Бургас – 3,40 лв, Кюстендил – 2,70 лв.
Ръст на цените се наблюдава и при плодовете. Най-търсения плод за есенния сезон – прасковата, в търговската мрежа се предлага с 24,1% по-висока цена в сравнение със септември 2020 г. Средната цена е от 3,30 лв. при 2,66 лв. през 2020 г. Най-високи стойности се регистрират в Добрич – 4,49 лв., Бургас – 4,30 лв., Пловдив - 4,10 лв.
При останалите хранителни стоки се наблюдава леки колебания нагоре и задържане на цените при някои от тях. От местните продукти значително нарастване се наблюдава при цената на пиле със 7,5%, сухи колбаси с 4%.
Възходящ тренд се отчита и при горивата за ЛТС. Цените за литър Бензин А-95 нараства с 26,8%, а дизел с 25,4%. Средната цена на литър Бензин А-95 и на дизел е от 2,27 лв.
"Нашата прогноза е, че ще продължи да нараства издръжката на живота и оттам и заплата за издръжка. Очаквания са в края на годината заплата за издръжка за тричленно домакинство (2 възрастни +1 дете) ще достигне ръст с около 4-5%. Това означава, че всеки от двамата възрастни в това домакинство трябва да получават трудово възнаграждение не по-ниско от 1300 -1350 лв. Всички тези данни са достатъчен аргумент за отстояване позицията на КНСБ за устойчив ускорен ръст на заплатите през следващите 5 години (средногодишно с 12,5%), като предимствено нараства МРЗ (средногодишно със 17,5%). Това ще осигури компенсиране на загубата от инфлация и ще допринесе за устойчиво нарастване на жизнения стандарт на българските домакинства", казват от КНСБ.
