"Навсякъде, където е възможно учебната година ще започне присъствено. Гарантирали сме го за първокласниците, ако е много тежка ситуацията - поне в двора да се съберат и да се видят, ако е възможно ще го направим и за останалите ученици". Това каза служебният министър на образованието проф. Николай Денков, който заедно с премиера Стефан Янев посетиха Центъра по молекулна медицина и Катедрата по медицинска химия и биохимия в Медицинския университет – София.
Денков още веднъж повтори, че първо на дистанционно обучение ще минават големите ученици - XI и XII клас, ако трябва след това X r IX. "Това което сме поставили като изискване е при тежка ситуация да осигурим 50% присъствие на учениците. Как точно ще стане зависи от конкретните училище. Някои могат да минат на сутрешна и следобедна смяна. Други на ротация на паралелките. Това ще бъде обсъждано, но ще се решава индивидуално за всяко училище с наша санкция, обясни още Денков.
Поне 3 милиона лева са необходими за генериране на първите 1000 генома, с които България ще участва в проекта “Геномът на Европа” във връзка с инициативата “1+ милиона европейски генома“ (1+MГ). Парите ще бъдат осигурени от държавата в рамките на Национална пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г. До края на тази година ще бъдат отпуснати 1 млн. лв., останалите 2 млн. лв. ще бъдат заложени в бюджета за 2022 г., обясни Стефан Янев.
В рамките на инициативата „1+MГ“ националните колекции ще образуват “Геномът на Европа” - референтна база данни за изследвания и иновации в здравеопазването. Тя ще помогне за превенцията и лечението на много социалнозначими заболявания като рак, диабет, болести на сърдечно-съдовата система. С парите, които МУ-София ще получи от държавата, България ще създаде своя база от геномни данни, с която ще се включи в “1+МГ”. Центърът по молекулна медицина вече има достатъчно подготвени специалисти и е оборудван с необходимата високотехнологична апаратура. В МУ-София премиерът Янев и министър Денков видяха две лаборатории, които разполагат с няколко модерни платформи за секвениране, включително с най-високопроизводителен секвенатор от ново поколение, единствен в България. „Имаме експертна и технологична готовност за мащабни проучвания при различни заболявания - редки, социално значими, както и за популационни изследвания и генериране на геномни данни“, обясни акад. Лъчезар Трайков, ректор на МУ-София.С помощта на тази апаратура по проект, финансиран от фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) на Министерството на образованието и науката, ще бъдат изследвани и анализирани също геномите на гостоприемника и на вируса при българи, преболедували COVID-19. Целта е да се открият генетичните причини, свързани с по-тежкото протичане на заболяването.Оборудването вече се използва и за най-съвременна диагностика на редки генетични заболявания.Освен сектора по геномика, акад. Трайков показа на премиера Янев и министър Денков също Лабораторията по микрочипов анализ, в която се извършват изследвания за пренатална и постнатална диагностика на наследствени болести, както и за изясняване на генетичната причина при редица редки генетични синдроми. В Лабораторията за сигнална трансдукция на гостите бяха представени високоспециализирани изследвания, чрез които на клетъчно и биохимично ниво се изясняват промените в човешкия организъм, водещи до различни заболявания. Те помагат също за намиране на иновативни лекарствени средства и методи за лечение и за бърза диагностика, включително и за COVID-19.Министър-председателят и министърът на образованието и науката посетиха още Лаборатория “Анализ на биологично активни вещества” и сектор „Метаболомика“, секторите “Биобанкиране” и “Биоинформатика”.Центърът по молекулна медицина е създаден като научна инфраструктура на МУ-София с подкрепата на Европейската комисия. Впоследствие той става основна част от Националния университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания. Чрез своята биобанка той участва и в европейската научна инфраструктура за биобанкиране BBMRI-ERIC. До момента в НУКБПИ са вложени общо 12,685 млн. лв. от фонд „Научни изследвания“ и от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г.
