Афганистанци в София – момчета с литър кола в ръка пред НДК

Те вече са тук, тръгнали преди месец

Платили са по 4000 евро на каналджии, за да стигнат до Франция, снимат се пред фонтаните и пращат кадрите на близките си

Момчета на малки групи се събират вечер край фонтаните на НДК и на развален английски опитват да общуват с минувачите, съобщиха читатели на “24 часа”.

Те не са агресивни, изглеждат безобидни, защото са много малки на възраст, но определено са мръсни.

Това са афганистанските бежанци в България.

4000 евро е тарифата, която са платили на каналджии, за да стигнат до Европа, разказаха бежанци, с които екип на “24 часа” разговаря в центъра на София.

Всички държат модерни смартфони в ръце, седят по групички, обикновено от 4 до 6 души. Едно от местата, които са си харесали, е градинката срещу Халите. Седнали са на сянка, не се притесняват от появата на екипа на “24 часа” и камерата, насочена срещу тях. Започваме да ги разпитваме от Афганистан ли са, но още на втория въпрос се разбира, че не знаят английски.

Веднага обаче ни посочват къде има друга групичка, в която има един Абдул, който поназнайва английски. Абдул и компанията му са се облегнали на оградата на джамията – само там има сянка.

Хапват салата, когато ги заговаряме. Пристигнахме в България преди месец. Решихме да тръгнем, след като американците обявиха, че напускат страната ни. Бяхме сигурни, че талибаните ще дойдат на власт, затова избягахме, разказва Абдул.

И обяснява, че ходили пеша от Афганистан, през Иран и Турция, за да стигнат до България. Били само мъже.

“Жените

не могат да

дойдат по

този път”,

обяснява афганистанецът. Той и групата му платили по 4000 евро, за да избягат в Европа. Каналджиите са им обещали да ги заведат до Франция.

Групата била заловена от полицията. Българските власти ги задържали и регистрирали. Сега са настанени в лагер на Държавната агенция за бежанците и могат да останат там 3 месеца. Свободни са да се движат през деня, но трябва да се приберат до 22 часа.

(За заетостта на лагерите – виж на 3-а стр.).

Групичките си купуват по литър безалкохолно вечер и печено пиле от денонощните магазини на столицата.

Предпочитат хипармаркети, където може да има безсловесна комуникация. И по това ги разпознават столичани - малки момчета с еднолитрови бутилки кола в ръка, разказват таксиметрови шофьори.

Тези, които са се задържали в България, са такива, които са свършили парите за каналджии или са заловени от полицията. Фонтаните и светлините вечер пред НДК, както и присъствието на много млади и безгрижни хора впечатляват особено бежанците. Някои от тях спират пред фонтаните и включват камерите на телефоните си, свързвайки се със свои роднини и познати, за да им покажат на живо колко е хубаво в българската столица.

България е страна, която много им харесва, заради това, че е спокойно, красиво и има дюнер за 1 евро. Могат да намерят и друга халал храна (позволена от мюсюлманската религия), защото има много арабски и турски ресторанти за бързо хранене. Проблемът за повечето от тях е, че в България не могат да намерят подходяща работа. Тук няма голяма афганистанска общност, в която да намерят подкрепа.

В цяла България живеят едва няколко десетки афганистанци, които отдавна са се установили, говорят български, имат семейства и са практически невидими като общност. Затова и младите бежанци не могат да използват от тях.

Повечето от мигрантите се заседяват в България, докато намерят възможност чрез трафиканти да напуснат страната и да продължат на запад.

При пристигане се регистрират като бежанци, но след подаване на документите още преди да им е излязла регистрацията, напускат страната.

Вариантите са различни - вече има групи, които се отправят не само през Сърбия, но и към Румъния, за да поемат по така наречения северен път - през Полша към Германия и Скандинавието.

Много от тези младежи са заминали набързо, за да не бъдат рекрутирани от талибанските милиции, а тези, които са избягали по-рано, са го направили, за да не бъдат взети в афганистанската армия и да бъдат изпратени на бой с талибаните. Групата на Абдул е от късметлиите.

Когато са хванати, имали документи в себе си, затова ги пратили в един от двата лагера на агенцията в София. Те се намират в кварталите “Враждебна” и “Военна рампа”. Има и в кв. “Овча купел”, но там се настаняват майки с деца. Ако не носели лични карти, мигрантите щели да бъдат пратени в дом на МВР в “Бусманци” или край Харманли. Те са от затворен тип и бежанците не могат да излизат, докато не се установи самоличността им. Едва тогава ги местят в домовете на агенцията. И докато групичката на Абдул продължава да иска да стигне до Франция, тази на Басер е доволна да остане в България. 6-имата младежи пристигнали преди по-малко от седмица и също платили по 4000 евро.

“Искаме да

останем тук,

но ни дадоха

разрешение

за 3 месеца

След това ще ни арестуват”, казва мъжът. И обяснява, че с приятелите му ще опитат да придобият статут на постоянно пребиваващи у нас, но нямат пари за адвокати. Затова се надяват на неправителствените организации. Мъжете са готови да работят в страната ни.

“Аз бях лаборант. Трудех се в кръвна лаборатория, мисля, че съм добър в професията си. Ако не ми позволят да остана няма как да работя”, казва Басер. И обяснява, че едно от момчетата в компанията му било докторант по история. Друго – помощник-готвач.

Докато не разрешат проблемите си с пребиваването обаче, няма как да започнат работа и това ги притеснява.

“Засега сме добре, в лагера ни хранят, имаме и малко останали пари”, казват от компанията. Докато говорим, един от тях се откъсва, за

да се снима

на фонтана

пред Музея на София. Веднага след това изпраща снимката по уатсап на семейството си.

“Близките ни дадоха много пари, за да можем ние да заминем. Затова им показваме, че сме добре. Постоянно ги питаме и дали талибаните ги тормозят”, разказват те. Категорични са, че българите са любезни, надяват да останат в страната.

Натискът към

бежанските центрове

леко намаля

953-ма са вече мигрантите, настанени в домовете на МВР до установяване на самоличност. Само преди седмица те са били 1016, сочат данните на вътрешното ведомство. Те вече са увеличили капацитета на бежанците, които могат да приемат, и от 1060 числото е скочило на 1260 едва за 7 дни.

От всички нелегални мигранти в тях 416, или 43,6%, са афганистанците. 487 пък са хората от тази страна в домовете на Държавната агенция за бежанците. Там обаче е значително по-голяма групата сирийци – 843. Домовете на ДАБ са празни, сочат данните за предишната седмица – 1486 настанени при капацитет от 5160 души. Причината капацитетът да е изпълнен едва 28,8% обаче е в големия брой самоволно напуснали – само за миналата седмица са били 256 души.

Забелязва се, че има и спад на заловените на вход на страната – едва 20 души за седмица. Любопитното е, че половината от тях са опитали да влязат в страната ни през границата със Сърбия. Обикновено мигрантите бягат оттам. Другите 10 са хванати на браздата с Турция.

Доста повече през последните 7 дни са опитали да избягат от България – 89 души. 230 пък са заловените във вътрешността на страната мигранти.

От началото на годината до 23 август общо 745 души са опитали да влязат нелегално в страната. Афганистанците са най-много – 267. 1098 пък са мигрантите, опитали да продължат към Западна Европа. Отново най-много са афганистанците – 598. Най-честият маршрут е през Сърбия. В последните седмици обаче се забелязва, че бежанци опитват да напуснат страната ни и през границата с Румъния. Такива опити са направили 168 от всички мигранти, заловени на изход на страната.