По-голямата част от отпадъците, които се внасят у нас, са суровини и те служат на промишлеността да произвежда добавена стойност. Но друга част е за криминално търговска печалба. Доколкото знам реципиентът на отпадъците получава 300 евро на тон за вносни отпадъци, а за български - 45-50 лв. У нас генерираме 3 млн. тона битови отпадъци на година, 1 тон са за изгаряне и има големи проблеми къде да се съхраняват, тъй като те не са достатъчно калорични за изгаряне от тецовете.
Това каза министърът на околната среда Асен Личев по време на изслушване в парламента. То беше инициирано от Мая Манолова, която заяви, че внесените отпадъци у нас са се увеличили много през последните години, внасят се и от трети страни.
Според Личев обаче той нямал право да забрани вноса от трети страни. "Когато Турция спря 11 камиона с отпадъци на границата с България, исках реципрочно и аз да забраня вноса от Турция и се оказа, че нямам законово основание за това. Затова правителството прие Национален план за управление на отпадъците, който дава юридическо основание с решение на МС да се забрани вноса на отпадъците, които стават само за депониране, не и за изгаряне. Следващата седмица Министерския съвет вероятно ще приеме вносът на този вид отпадъци. Но парадоксално е, че бизнесът веднага скочи срещу това, основно тецовете", разказа Личев.
Той припомни, че през 2016 г. МОСВ е разрешило експериментално на ТЕЦ 2 да гори отпадъци, но не е реализиран този опит. През 2017 г. е дадено разрешение и на ТЕЦ "Брикел", като така се отваряла вратичката за незаконно внасяне на отпадъци в страната.
След като на операторите им се плаща 300 евро на тон да ги изгарят, поевтиня ли енергията и парното? И това води до извода, че само личната изгода и частния интерес води до нотификации на 4-5 фирми – само циментовите заводи, да изгарят, но злото е свършено, заключи министърът.
Той заяви още, че и предишното, и сегашното правителство е направило многократно опити италианците да си вземат отпадъците, които бяха внесени у нас, но те отказват.
Емисиите, които се отделят от горенето на отпадъци, пък изобщо не се контролирали. Фирмите, които изгарят, имали право сами да си правят лаборатории, които обаче изпитват самите отпадъци за изгаряне, не и емисиите. Това водело до корупционни практики.
Според Личев липсва държавна политика относно проблема с отпадъците и горенето им е оставено на частни фирми, а трябвало държавата да направи поне две инсталации за изгаряне. Министърът бил предложил на Министерския съвет внесените от предишния кабинет закони, свързани с околната среда, да бъдат внесени отново и да се приемат.
