Откакто дойде на власт правителството на Марио Драги, настъпи и новият ренесанс за наследниците на древните римляни
Вече е доказано - италианците са най-бързите хора на планетата. Те спечелиха злато на 100 м бягане за мъже, в щафетата 4х100 за мъже, на 20 км спортно ходене и за жени, и за мъже на олимпиадата в Токио. Италия вече надмина рекорда си по брой медали, датиращ още от олимпиадата през 1960 г. в Рим.
Италия стана и европейски шампион по футбол, стигна до финал на “Уимбълдън” и спечели Евровизия. И всичко това въпреки годината на локдауна, в която спортистите ѝ бяха принудени да тренират сами в задните дворове на домовете си, а политици и вирусолози се караха какви да бъдат мерките срещу пандемията. Италианците доказаха, че
в екстремни
условия се
мобилизират
по-добре от
която и да е
друга нация
по света.
18 март 2020 г. - няма начин да не помните онова злокобно нощно шествие на военни камиони с ковчези в Бергамо, когато местната морга преливаше от стотици трупове заради COVID-19 и властите се чудеха къде да ги извозят.
От пандемията до икономиката - всичко изглеждаше като един безкраен черен тунел, в който светлината си беше направо утопия. Италия беше наричана европейския Ухан, мнозина предричаха предстоящ крах на икономиката и социалния ѝ живот, които и преди пандемията се задъхваха заради огромния бюджетен дефицит.
На 26 януари 2021 г. премиерът Джузепе Конте най-после подаде оставка и така 66-ото правителство в републиканската история на Италия отиде в архивите.
Милиони италианци си отдъхнаха – изглеждащото като революционна сила само допреди 3 г. популистко движение “5 звезди”, което трябваше да сложи край на бедността и корупцията, най-после беше поставено на мястото му. То и в момента участва в правителството, но този път това е кабинет на националното спасение и диригентът му е
най-добрият и
най-компетентният,
който има на “пазара” –
Марио Драги,
бившият шеф на Европейската централна банка.
Италианците са суеверни хора, особено южняците. Мнозина от тях вярват, че определени хора са на кутсуз, а други – на късмет. Да оставим настрана народните поверия, но откакто на 12 февруари 2021 г. Драги се закле като 67-ия премиер на Италия в следвоенната ѝ история, вярата, че разцвет във всички сфери отново е възможен обзе повсеместно италианците.
Започна не само радикално прекрояване на проектите за онези общо
209 млрд. евро,
които Италия
получи от
европейските
фондове
за възстановяване (от които 82 млрд. – безвъзмездно, а 127 млрд. – под формата на заеми, които да се върнат до 10 г.).
Другото, което настъпи, беше в общия ентусиазъм, че изход е възможен и от най-тежките ситуации, че реформите вече са реална алтернатива, а не илюзия. Италианците се почувстваха отново основни играчи, а не пешки на европейската шахматна дъска, тъй като личност като Драги им върна авторитета.
И стана като в онази приказка – вали върху мокро. Въпреки че няма никаква връзка с политиката, Италия влезе не само в устата, а и в сърцата на милиони фенове по света.
Началото на
серията постави
първото място
на Евровизия
На 22 май римската рок група “Монескин” (въпреки че името е от датски произход, в Италия го произнасят по италиански – Манескин) подари първата победа в международен мащаб, от която нацията имаше нужда. В света полудяха по младите музиканти, заговори са пак за италианска музика по върховете на класациите.
Мина малко време и пак римлянин доведе нацията до вълна от възторг. 25-годишният Матео Беретини стигна за първи път в историята на италианския тенис до финал на “Уимбълдън”. На финалния мач на 11 юли той загуби от сърбина Новак Джокович, но за италианците чудото си беше вече факт.
Италианец да
играе на финал
на “Уимбълдън”
– това се случваше за първи път в 144-годишната история на лондонския турнир.
Радостта още не беше стихнала, когато дойде нов грандиозен удар - Италия стана европейски шампион по футбол. Да, може да има успехи в политиката, икономиката, музиката, но нищо не обединява повече една нация от футболна победа. Няма нищо по-силно от виковете на радост заради шампионска титла на футболния терен. Италия стана свидетел на експлозия от превъзбудени фенове след победата над Англия. И всичко това – в същия ден на финала на “Уимбълдън”!
Площадите
преливаха от
празнуващи
тълпи, а
футболистите
бяха посрещнати
като царе
Италианският трикольор се развяваше навсякъде, италианците отново се почувстваха №1. Миналогодишните драми изглеждаха далече зад гърба им.
На мокрия от победи терен обаче продължи да “вали”. Олимпиадата донесе нова радост в спортове, смятани за недостъпна за италианците зона.
Двама атлети – Джанмарко Тамбери и Марсел Джакобс, само за 10 минути вдигнаха тотално адреналина на италианците. Те победиха в най-популярните дисциплини в смятаната за царицата на спортовете лека атлетика. На 30 юли Тамбери записа името си като
първия
италианец,
спечелил
златен медал
на висок скок
– на олимпиадата в Токио той надскочи летвата от 2,39 м, въпреки че си подели златото с катареца Мутаз Еса Баршим. Само преди пет години Тамбери беше претърпял операция на крака и затова носи винаги като талисман гипса си с надпис Road to Tokyo.
Не бяха минали и 10 минути от невероятната за Италия победа, когато на метри от Тамбери финишира първи на 100 м италианецът Марсел Джакобс. Никой преди това не слагаше в сметките за медал атлета, родени от италианка от Бреша и американски военен. Казват, че дори съседният бегач не знаел кой е той. Марсел прелетя стоте метра за 9,80 секунди, постигайки
ново чудо –
италианец да е
най-бързият
човек на
планетата
И Марсел, както и другите италиански спортисти, постигнали победи, признаха, че за да стигнат дотук, са прекосили пустиня.
Италия стана първа и в щафетата 4х100 м за мъже, след като метър преди финалната линия Филипо Торту надмина англичанина и вгорчи отново празника на Англия в последната секунда, също както на европейското по футбол.
Италианците на олимпиадата направиха на пух и прах полемиките и предразсъдъците, свързани с расизъм, ксенофобия, религии и полове. 46 от спортистите в италианската олимпийска делегация са родени в чужбина или от имигранти на Ботуша, един от спечелилите злато италианци е приел исляма, една от шампионките пък го посвети на годеницата си.
И футболистите от националния отбор, и тенисистът Беретини, и лекоатлетите са имали до себе си през цялото време на подготовката си т.нар. mental coach. Много от тях признаха, че именно психолозите им са се оказали решаващи, за да могат да се изправят отново на крака след загубите и унинието.
Италия вече е много по-ентусиазирана нация. Година след пандемията, погребала над 128 000 жертви в страната, Драги се оказа нейният mental coach, който вдигна духа ѝ.
Туризмът потече,
заведенията
са пълни,
хотелите на морето и в планината са ангажирани до края на лятото.
Според данни от 7 август 63 на сто от всички италианци над 12 години вече са ваксинирани.
