Правилото гарантира максимална демокрация
Ако сега италианските партии, представени в парламента, се скарат и доведат до политическа криза, Италия ще бъде изправена пред истински хаос. Това е така, защото президентът на републиката от 3 август вече не може да разпуска парламента и да свиква предсрочни избори.
Серджо Матарела навлезе в т.нар. бял семестър, или в последните шест месеца от 7-годишния си мандат, в които по конституция той няма право да разпуска двете камари на парламента.
Това правило е замислено между 1946 и 1948 г. от бащите на конституцията, която влиза в сила на 1 януари 1948 г., и в днешни дни изглежда анахронизъм. Отнемането на това основно правомощие на държавните глави в последната половин година от мандата им е продиктувано от все още непреодолените по онова време страхове от току-що отишлия си фашизъм. По онова време основателите на конституцията се опасяват, че още съществува риск президент с изтичащ мандат да “уволни” парламента. Така
с цел да удължи собствената
си власт и да се възползва
от нея той би могъл да
повлияе на новите избори
Тогава тези страхове са свързани с желанието да се гарантира максимално раждащата се нова демокрация в Италия през онези години. Затова и бащите на италианската конституция създават нещо като щит, който да направи на практика неосъществим стремежа на който и да е бъдещ президент към маневри от авторитарен тип. Така може да се премахне вероятността президент на републиката да упражнява натиск над парламента или да го разпусне набързо и предсрочно, за да се изберат по-добре настроени към него камари. Те пък след това биха могли да го потвърдят за нов мандат, защото в Италия президентът се избира от парламента.
Мнозина сравняват белия семестър с черна дупка, защото отнема на държавния глава най-силното му оръжие. През последните шест месеца от мандата си той вече не може да заплашва парламентаристите, че ще ги прати по домовете им, ако се скарат необратимо.
Съществуването на белия семестър днес няма кой знае какъв смисъл, твърди пред в. “Кориере дела сера” бившият председател на Конституционния съд Валерио Онида. Никой от досегашните12 италиански държавни глави не се е превърнал в онова, за което се опасяваха бащите основатели на конституцията, така че този факт сам по себе си е гаранция.
Притесняващото в случая е друго според известния конституционен съдия Джовани Мария Флик, и то е в перспективата да не хрумне на някоя от партиите да започне на воля кавги, които да доведат до край на правителствената коалиция с презумпцията, че “така и така Матарела сега не може да направи нищо”. Въпреки това обаче президентът си запазва правото да номинира, да подписва, да връща закони, да изпраща послания към нацията.
Какво би се случило, ако
междупартийни страсти доведат
до безпрецедентна криза
и правителството подаде оставка след вот на недоверие? В такъв случай има две опции за президента. Първата е да задържи правителството само за обикновени административни дела. Втората е президентът да се оттегли предсрочно. Така разпускането на двете камари би зависело от следващия президент, избран от тях.
